Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

петък, 6 май 2016 г.

Ето кое е най-вълнуващото в живота ни: уж не всичко зависи само от нас, но сякаш всичко все пак зависи предимно от нас!



Ето началото на един дебат по всъщност най-важния философски и човешки въпрос (този за свободата), който поведохме с един мой бивш ученик на имейла (неговите съобщения ги слагам в курсив за да не се смесят с моите, за да се отличават от тях):

Здравейте, г-н Грънчаров!

Имам един въпрос, който е от Вашата компетенция. Кой беше онзи философ (имам някакви спомени, че сякаш беше немски философ), който прекарва целия си живот на една и съща улица?

Поздрави!

Здравейте!

Аз не знам кой е философът, дето прекарал целия си живот на една улица (и смятам, че такъв философ не е имало и не е могло да има, колкото и, предполагам, да са шантави философите във Вашата представа!), но имам чувството, че Вие имате предвид немския философ Кант, който прекарал целия си живот в един и същ град (Кьониксберг), т.е. става дума не за улица, а за град. Значи се интересувате от философия? Други някакви въпроси интересуват ли Ви?

С поздрав: Ангел Грънчаров

Здравейте, г-н Грънчаров,

Благодаря много! Бяхте полезен!

Поздрави!

Здравейте,

Моля, моля! Пак заповядайте! Дотук ли беше интересът Ви към философията? :-)

С поздрав: Ангел Грънчаров

Здравейте, г-н Грънчаров!

Имам правото да не се поддавам на провокацията за "Дотук ли е интереса?", нали? :)

Поздрави!

Здравейте,

Ваша воля.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Здравейте, г-н Грънчаров!

За съжаление много малко неща в този живот се съобразяват и/или съвпадат с волята ми. :)

Поздрави!

Здравейте,

Щом е така, то тогава проблемът е изцяло Ваш. Не бива нещо друго да вините за това.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Здравейте, г-н Грънчаров!

Не сте прав! :)

В Математиката има една "теория", която се нарича "Равенство на Наш". (На името на един голям математик, Джон Наш. За когото е направен филмът "Красив ум".) Един от лесните начини, без формули, да се обясни Равенството на Наш, се нарича "Дилема на затворника". Вярвам, че ще Ви бъде интересно да прочетете за това. Дилема на затворника ни учи на много неща. Например че за благото на Света не трябва да бъдем алчни. А също така и много други неща можем да извлечем като изводи.

Да, нещата зависят от нас. Но не винаги. И понякога зависят не само от нас.

Аз съм ваш бивш ученик. И съм благодарен за нещата, които съм научил! Безценни уроци! Но... Имам уважение към Вас, но не се съгласявам изцяло с Вас. :)

Поздрави!

Здравейте,

Благодаря за казуса, който ми поставихте! Прочетох за „Дилемата на затворника“. Заслужава си да се помисли повече над нея. Тия кандидат-затворници обаче все пак са могли повечко да мислят - за да не се бяха озовали в неприятната ситуация, в която все пак са се озовали.

Да, има неща, които зависят не само от нас единствено. Но все пак решенията ги вземаме ние. Щом има избор, има и свобода, а тя ни дава власт над собствения живот. Да, свободата не е безпределна. Ония неща, които не зависят от нас, а вероятно от други хора, са нещо, с което трябва да се съобразим (при вземането на решение). Те са фактор, който трябва да отчетем. Но вземащите решението все пак сме ние. Над собствения живот по тази причина имаме голяма власт.

Вярно, не знаем, примерно, замислите на Бога по отношение на нас, но ето, с позицията на този фактор, наречен Бог, също трябва да се съобразяваме. А не да го игнорираме. Който, вземайки решение за нещо (особено в най-трудните ситуации на живота), се съобразява с позицията и на факторите, които не зависят от него, такъв постъпва разумно, т.е. успява въпреки обстоятелствата да реализира себе си като свободен човек, носещ пълната отговорност за своя живот.

Ето това е най-вълнуващото в живота ни: уж не всичко зависи само от нас, но сякаш всичко все пак зависи най-вече от нас! И наистина свободният човек има шанс въпреки всичко да стане господар на живота си – и на бъдещето си. Стига да си не е наумил вредната идея, че това е изначално невъзможно, оправдавайки се с независещите от него фактори.

Темата, която ненадейно се захванахме да обсъждаме, е голяма. Нека засега да спра дотук. Това не значи, че ако Вие изкажете интересна мисъл, няма отново да се включа – за да продължим изследването.

А това, че не сте съгласен с мен е съвсем естествено. И изобщо не е лошо. Неестествено и лошо щеше да е да се съгласявате с мен за всичко. Което ме радва. Значи не сте си проспал часовете по философия, които, както твърдите, съм Ви водил. Както, за жалост, често става с повечето ученици. Но някои от тия същите, от „спящите“ в час, ме изненадват: уж са спали, а едното им ухо най-вероятно все пак е слушало за какво говорим! :-)

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

Това е дилема, популярна в „аналитичната“ философия, показваща над какво си блъскат главата аналитичните философи. Това не са маловажни неща, но покрай тях не бива да се забравят големите линии и въпроси.