По въпроса за българските "освобождения" от руснаците ми се ще да разсея мита и за първото ни "освобождение" от руснаците, това през 1878 г. (Щото дори и най-големите комуноидни кратуни не смеят вече да нарекат окупацията на България от руснаците през 1944 г. "освобождение"!) Ето кратък мой диалог с едно руско мекере по този важен въпрос, по който, за жалост, много българи още страдат от една крайно невярна, нямаща нищо общо с историческата истина представа:
Руското мекере каза: Бе те ни освободиха 1878, че сега щеше да шпрехаш турски кат кюрдите, глупав Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Не ни освободиха руснаците, таваришч комуноид, а ни завоюваха, окупираха ни с твърдото намерение да правят от България своя Задунайская губерния. Руснаците никого не могат да освобождават - щото не знаят що е свобода. Ако руснаците знаеха що е свобода те първом себе си трябваше да освободят. Не може "освободители" някому да са такива, които не знаят що е свобода и сами не са свободни.
А по-големи роби от руснаците човечеството не познава. Те и до ден днешен са роби. Руснаците знаят едно нещо: тиранията, робството, несвободата, господството, завоеванието, войната. И са привързани към него. И правят само това, що знаят и умеят. Всеки прави само това, що знае и умее.
Та значи руснаците и през 1878 г. не са ни освободили. Завоюваха ни, окупираха ни. Освободи ни - от тях - великият Стамболов. За което той плати с живота си.
Тия неща са елементарни, трябваше да ги знаеш. Но си повреден у акъла - от комунизъма! Поняла меня теперь, продажная советско-руская душо?
Освен това мисля, че нашият български Картаген трябва да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Това много пъти съм го чувал като аргумент. Ако не бяха руснаците сега щеше да се казваш Хасан, да говориш на турски и да биеш чело в пода. Явно такъв аргумент на много хора им се вижда убедителен. Много са зле нещата. Русофилщината е опасна психична болест.
Martin Demerdzhiev
Да, русофилщината е опасна психична болест. Тя е белег за личностна и гражданска малоценност и несъстоятелност. Мразещите свободата не могат да бъдат личности, те са комуноиди. Покланящите се на Русия всъщност се покланят на тиранията, символ на която е Русия.
Публикуване на коментар