Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 13 май 2016 г.

Една много изразителна фотография на овце, всъщност на овчата психология, разпространена твърде много и сред човеците без съзнание за свобода



Стадо овце напуска кошарата. Няма ограда, премахната е, има само врата. Но навиците и стадното чувство са останали. 

Много ми напомня на нашето общество. Стоим и чакаме някой да ни отвори вратата и да ни покаже пътя. :-)

Alexander Kostov

Освен това мисля, че нашият български Картаген трябва да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...

Българското общество за мое учудване прояви много по-голяма зрелост и свободолюбие след 1989, отколкото предполагах и само мога да му се възхищавам. Друг въпрос е, че усилията му не бяха подобаващо възнаградени поради „непреодолими външни сили“, т.е. намесата на Русия, която не допуска истинска свобода и демокрация в България.

От комунистическите общества обаче никой и не очаква нещо особено след десетилетия свръхбрутална диктатура, но за мен голямото разочарование са народите и политиците в старите западни демокрации, които през последните 40 години неудържимо дегенерират пред очите ни. До 1989 този упадък се прикриваше от противоборството на системите, но след това стана напълно очевиден.

Ангел Грънчаров каза...

Защо, таваришч, смятате, че народите и политиците от западните демокрации били "дегенерирали"? :-) Само за да спазите кремълската кагебистка опорна точка ли?

Анонимен каза...

Дегенерацията на западната политическа класа е очевидна и няма нищо общо с опорните точки на някакъв си КГБ, а причината е, че самите тези политици са продукт на консуматорското общество. Примерите са безброй, сравнете например Чърчил, Рузвелт и Де Гол с Камерън, Обама и Оланд. Същото се отнася и за целите западни общества. Впрочем упадъкът се вижда от всички статистики.

Русия пък, както всички посткомунистически страни, е особен случай, там повечето публичните политици са само фигуранти и марионетки на скритите олигархични структури, които действат зад кулисите.

Така че не бързайте с елементарните обвинения за някакъв си КГБ и подобни глупости, светът е по-сложен и не се вмества във вашите черно-бели схеми. Мисля, че Вашият блог е или би трябвало да бъде за мислещи хора и сериозни дискусии, а не платформа за елементарна пропаганда.