Гледам словоизлияния на Цецо Цв. у телевизора тая заран. (Партнира си с друг един наглец, Румен Петков, гоцэвия човек, двамата са много любезни един към друг, играят театъра некадърно, издават се, че питаят един към друг най-свежи любовни чувства, Р.Петков е началник и на Боко, и на Цецо у МВР и чинопочитанието си личи още! Боко неслучайно повтаря, че Р.Петков го бил направил премиер, щото го бил уволнил като главен секретар на МВР!) Та бълва Цецо пълни безсмислици, произвежда общи приказки на ниво самонадеян селски даскал по физкултура. В главата ми се появява следната непреодолима, неизбежна мисъл:
Колкото един човек у нас е по-безличен, толкова по-големи шансове очевидно има да се харесва на колкото се може повече хора. И да печели политическа тежест. На това основание Гоцэ Первановый - олицетворението на безличността според един наш умен анализатор - успя да се навре даже у Президенството! Значи ми тезата е напълно вярна и е потвърдена на практика, Цецо също я потвърждава с примера си.
Колкото по-ярка личност е даден човек, толкова по-малко шансове има да бъде оценен по достойнство от колкото се може повече хора у нас, от колкото се може повече българи. Пример за това пък е Иван Костов. Личностите у нас ги мразим, пред безличностите масовия българин се прекланя. (Даже таваришч Волный Сидеровский си има горещи фенове на това основание!)
Е, какво да правим при това положение? Дали пък изходът не е личностите у нас, за да бъдат харесвани от масовия немислещ българин-гласоподавател, не следва да се представят като безличности? И да говорят калпаво, да ръсят простотии и безсмислици? Каже ли някой нещо умно и смислено, дали някой изобщо ще го разбере?!
Не знам. Проблемът е тежък. Но безличностите у нас, сиреч, некадърниците, триумфират и растат ли растат все по-нагоре и нагоре! Вече са на самите върхове на държавата.
Брях, какво да правим, как да се спасим от тази арогантна напаст?! Кажете, дайте ми акъл. Аз се предавам. Не знам какъв е изходът от това фатално противоречие на нашия български живот.
ДОБАВКА: Във фейсбук написах и ето това:
Русофилщината е опасна психична болест. Тя е белег за личностна и гражданска малоценност и несъстоятелност. Мразещите свободата не могат да бъдат личности, те са комуноиди. Покланящите се на Русия всъщност се покланят на тиранията, символ на която е Русия. Имперска Русия също така е символ и на безличността, на патологичната омраза срещу личностите. По тази причина всичко, що е личност, в Русия е било зверски избивано и чистено...
Освен това мисля, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар