Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 14 май 2016 г.

Комунизмът загина тъкмо защото беше едно безжизнено системно-разсъдъчно, сиреч изначално чуждо на живота изобретение




Дошло е времето е за възкръсване от научното небитие на системната теория, системната философия (Системософия) и науката СИСТЕМОСОФИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО.

За специалистите отдавна е ясно, че именно системното научно направление е с най-голям полезен принос както за античното, така и за съвременното развитие на естествените науки и на практическото управление на човешките общности. Защо обаче бяха закрити научните звена и елиминирани учените, разработващи системната теория в почти всички водещи университети на САЩ, Европа, СССР (Русия) и естествено – България? Защото чрез нея се отваряха очите на човеците за същността на процесите, извършващи се на глобално и местно ниво и се получаваха знания за противодействие на вредоносните за човечеството внушения.

Преди около четвърт век върху тази наука бе извършен погром и опит за тотално унищожение чрез замяна с псевдонаучната доктрина на неолиберализма и нейните основни оръжия – пазарните форми на икономика и демокрация.

Ако се съмнявате – прочетете статията, публикувана в началото на 1996 г., т.е. преди двадесет години, и сами преценете нейната актуалност. Можете да приложите системното мислене и в собствения си живот – и вероятно няма да съжалявате.

Шест години (вече – 26 години; б.а.) след шокиралите света събития от есенно-зимния сезон 1989-1990 година, антианалитизмът, амнезията, апатията и най-вече безпределната алчност за надмощие над другите, за себеиздигане чрез натиск надолу, чрез смачкване на по-слабите, все по-агресивно завладяват не само страните от бившия „социалистически лагер“, но и като че ли позагубилия чувството си за реалност, самодоволен от положението си и постигнатото Запад. При това крайно неприятен и опасен факт е, че историческата амнезия и антианалитизмьт за съжаление вече могат да се определят като общи състояния, макар и с вертикални, т.е. националностни оттенъци, за преобладаващата част от населението и водачите му и от двете страни на бившата барикада. Същевременно апатията, завладяла населението от бившия социалистически Изток, апатия към всичко, дори и към неукротимата паст на алчността, нахлула като чумна епидемия от Запад, както и самата тази алчност, доведена до степен на безумна самоубийствена лакомия, притежават сякаш някакъв свой международен живот, неограничаван от формалните държавни граници на вертикално изградените общности и реализиращ се в себеподобните слоеве чрез насрещно хоризонтално движение. Агресивната алчност на Запада, илюстрирана най-добре от бойния възглас на американските юпита в края на 80-те години „Добре е да си алчен“ (1), превърна печалбата в почти религиозен култ. Тя овладя и изплувалите отгоре слоеве на Изтока, а опечалената апатия на изпадналите отдолу слоеве на Изтока сега пък прониква все по-навътре в непритежаващите инициативата среди на Запад и вече никакви „Шенгенски стени“ не са в състояние да я спрат.

Това, което Изтокът очакваше от Запада, бе помощ за приобщаване към стандарта на живот и обществена организираност; това, което получи – бе пълен икономически и военен разгром, така да се каже, своевременно обезвреждане на евентуалния конкурент и поставянето му под контрол и дистанционно управление. Звучи стряскащо неприятно, даже неприлично като констатация, но колкото по-дълго си заравяме главите в пясъка като щрауси, толкова по-дълго ще носим на гърба си последиците от слепотата си през онази съдбоносна 1989 година. А всичко това бе сътворено толкова елегантно и безкръвно, по един така съвършен сценарий, че сякаш си стана от самосебе си. (Прочети ДОКРАЯ)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Другарката доцентка-авторка е написала съчинение, в което зад помпозната и претенциозна псевдонаучна форма се крие носталгична жалба и дори направо плач по "системната" и "единствено научна" комунистическа (марксистко-ленинска) доктрина; интересно е, че е изобретила някаква нова (и при това твърде глупава) дума "системософия" само и само защото и тя изпитва известни неудобства да спомене популярното дискредитирано и дискредитиращо наименование на комунистическата "диалектико-материалистическа" всичкообясняваща "единствено научна" (да повторя това) доктрина. Системността, видите ли, била обяснявала всичко и то перфектно. Но другарката доцентка не е най-вероятно чела философа Мамардашвили и по тази причина не знае неговото фундаментално положение, че системата е равностойна на смърт, онова, което е система и е системно, то е и разсъдъчно, то затова именно убива живота, не понася живота; комунизмът загина тъкмо защото беше едно безжизнено системно-разсъдъчно, сиреч изначално чуждо на живота изобретение. И комунизмът по тази причина се опита да задуши всичко онова, което е живот, което наподобява живот. Затова и комунизмът друго не правеше освен да убива, да съсипва, да руши, да разваля, да опорочава и пр.

Толкоз по тази тема. Няма смисъл да се обсъжда повече. Освен това съм длъжен да кажа, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари: