Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 19 май 2016 г.

Абе дай пак да опраскаме Грънчаров, та да предотвратим тъй гибелната опасност да започне процес на истинска демократизация!



Фейсбук ми напомни тази заран още с влизането ми в Мрежата (интересно е наистина: как така този сайт - предполагам, съвсем автоматично - успя да намери толкова важно, знаково за мен събитие!) за случилото се на този ден точно преди две години; ето какво съм писал тогава:

Ангел Грънчаров, 19 май 2014 г., Plovdiv: Днес ме уволниха от работа - след 32 години работа като преподавател по философия, на попрището или на нивата на родното образование. Уволниха ме предпразнично, ето, иде 24 май, като форма на специфична нашенска "благодарност", уволниха ме за назидание, репресивно, и то по изсмукани от пръстите мотиви - по параграфа "некадърност" (!), поради "неспособност за справяне с работата на учител" (!!), поради "абсолютна негодност" за системата (!!!), тоест уволниха ме заради това, че не искам да бъда типов и банален учител, а винаги съм бил различен, бил съм себе си, бил съм свободна личност, възпитаваща и учениците си в това да разбират свободата - и да правят нужното за да живеят свободно, достойно, пълноценно; да бъдат суверенни личности...

И така нататък, писал съм по-нататък, под влиянието на силната емоция, някакви разсъждения за страха от смъртта, за безсмъртието, за това, че се уповавам единствено на Бога да въздаде справедливост, да възвърне правдата и правото. Не крия, тогава положението ми беше изключително тежко, безнадеждно, аз такава гавра и толкова грозна обида в живота си не бях до онзи момент преживявал. Редовните читатели на този блог знаят добре как завърши съдебната одисея, която предприех: съдът, включително и Върховният Касационен съд, отмени репресивната заповед за уволнението ми и ето, вече пети месец отново съм на работа в същото училище, професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив, от което бях уволнен точно преди две години. Пак продължавам да преподавам философия и гражданско образование. И пак (както ми съобщи наскоро тъй загрижената за философската подготовка на учениците директорка) неотказалите се от реванш сили на пагубното статукво в системата (да ги наречем така, да се изразим евфимистично) продължават борбата си срещу моята толкова дразнеща персона, та значи ми беше съобщено, че тези същите въпросни сили били вече организирали цели... 11 жалби и петиции на "възмутени ученици, учители, родители и граждани" до висшестоящите административни органи против моя стил на преподаване, на общуване с учениците и прочие! Та ще видим как по-нататък ще се развият събитията, предстои нова крайно интересна развръзка, мен специално силно ме вълнува въпросът дали същите тези въпросни сили, тъй копнеещи за реванш, ще имат поне капчица въображение да измислят нещо ново - или ще разиграят абсолютно същата така пошла, скучна, изтъркана откъм смисъл и блудкава пиеса на абсурда, която вече гледахме, на която вече се насладихме.

Та значи точно преди две години въпросните сили ме опраскаха, дето се казва, по един нескопосан начин, който, разбира се, не издържа съдебната проверка. Сега вероятно е задействан мощен юридически потенциал - за да се изобрети по-кадърен начин за разправа, който, евентуално, да издържи съдебното разследване. Ще видим де. Животът при нас, както знаете, е много динамичен, интригуващ, съдържателен. Най-големият проблем на това училище, оказва се, е личността Ангел Грънчаров, която внася дисхармония в царящата възхитителна иначе административно-приспивна идилия. А защо аз, моята скромна личност, моето самоотвержено образователно-възпитателно дело е такъв голям проблем в оптиката на тия бдителни другари и другарки е интересна тема за обсъждане. Най-сюблимното е обаче, че те се оказват горещи последователи на девиза на тъй гениалния таваришч Сталин, който обичал, както свидетелства историята, да повтаря ето тия знаменити думи:

Есть человека, есть проблема, нет человека - нет проблемы!

Виждате колко ясна, чиста и щастлива даже е тази философия - ликвидираш човека и проблемът отпада! А човекът сам по себе си - а да не говорим пък за човека, който разбира що е свобода и държи на свободата си! - не само е проблем, той е нещо като същинско бедствие, нали така излиза според тази перфектна философия на несвободата, на терора и на тиранията? Аз пък като преподавател по философия и гражданско образование (и по зова на своето съзнание за дълг) съм съвсем съзнателен борец срещу тираничната система на образование, която господства у нас, как такъв като мен, кажете ми, да може да бъде търпян, не, това не е възможно, такива като мен нямат място в административно-командната система на ненавиждащото личността и свободата българско образование! Ето, логично е, че предстои ново, повторно и неотвратимо мое опраскване в съвсем скоро време, вероятно този път след празника 24 май, деня на културата, просветата, духовността и пр. (Нашата държава е мутренска, по тази причина трябва да се придържаме към мутренския стил на изразяване и категоризиране на явленията, ето, уволнението на един нестандартен и оригинално мислещ учител според този стил се нарича "опраскване"!)

Опраскай попа, та да е мирно селото, ето как звучи в съвременен вариант тази стара поговорка. А че заслужавам да бъда опраскан хубаво то си се знае, още повече че съм и безсрамник най-нагъл: откакто съм се върнал в училището водя кампания по популяризирането на иницииран от мен проект по тъй опасно звучащата тема:

Проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност.

Бррр! Тръпки да те побият като чуеш това тъй витиевато, страшно и грозно звучащо наименование! Слава таваришчу Ленину че здравите сили в училището до този момент не се поддават на толкова коварните съблазни на подлия народен враг, ала знае ли се, нищо чудно някои по-податливи елементи да се поддадат - и какво ще правим тогаз, другарки и другари?! Как ще допуснем да се разклати тъй умилителното статукво?! Абе дай пак да опраскаме Грънчаров, та да предотвратим тъй гибелната опасност да започне някакъв реален процес на демократизация! Мним, фалшив, менте "процес на демократизация" можем да правим колкото си искаме, но виж, истински такъв процес ние в никой случай няма да допуснем!

Спирам дотук. Пиша това защото в училището устата ми е запушена, не ми се позволява да говоря. Щом взема думата на учителски съвет и дежурните три клакьорки на ръководството почват да пищят да ми бъдела отнета думата; е, по тази причина, щом в училището няма истински дебат, ще пиша тук, в блога. С това отпада уговорката ми с г-жа директорката да не пиша за училището в блога: ако в нашето училище имаше истински дебат, разбира се, тогава нямаше да има нужда да се пише, но щом там няма потребните условия за свободно изявяване на мненията, тогава ще се наложи да използваме такава една съвременна популярна трибуна каквато е блогът (още повече че блогът ми се чете покрай другото от цялата училищна общност, което го прави една съвсем демократична трибуна). И други медийни трибуни освен блога ще използваме ако се наложи. Но дебат ще има.

И колкото е по-публичен нашият дебат, толкова по-добре. И колкото по-голяма гласност за реалните тежки проблеми дадем, толкова по-добре. Щото от борбата за истински и същностни промени аз няма да се откажа. Тъй че устата ми просто няма как да бъде затворена. Е, има де, има начин, но да видим дали ще се наложи съвсем кардинално да ми бъдат затворени устата - и то веднъж-завинаги. Да се надяваме, че в днешните условия сталинизмът у нас не може да се развихри както си знае, но какво му пречи да опита?! Освен това в днешно време има толкова фини и деликатни начини за убиване и съсипване на една личност, нали така? Какво да се церемоним повече, давайте да опраскаме врага истински и безвъзвратно!

Толкоз. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Когато се напъват да ви опраскват, радвайте се: щото скучните безполезни тарикати не ги опраскват, нали? Щом ви опраскват, щом си заслужавате опраскването в нашите актуални сегашни условия, това е свидетелство, че сте личности! А скучните безполезни тарикати в нашата тарикатска държава са тия, на които се крепи не само нашето пагубно статукво, ами и цялата ни мизерия и нищета, и духовна, и материална, и всякаква! Чао и до скоро! Освен това се чувствам длъжен да добавя, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...

Като чета това, хич май не си получил уплах от опраскването! :-)

Feodor Ilivanov

Ангел Грънчаров каза...

Който го е страх от мечки, такъв не ходи в гората...

Анонимен каза...

че на Запад е пълно с роби, машинни части без ум, Марх е прав тука абсолютно... Марх е прав на 100% за капитализма и придатъка на машината... Идиотите са тези след Марх, които са стрепни чергари без ум, а това е немец все пак, ОК?...

Пълно е с роби около мен, понятие си немаш, те са сходно шалки с робите под комунизма, но май по-механизирани и по-шалки, така си мисля...

Познавам десетки, изучавам ки катьо лабораторни спесимени, те понякога се усещат но не знаят какво да правят, нямат моята квалификация от социализма, ОК?...

Глупав АИГ, дори това не знаеш, а мислиш че капитализма е цветна градина... Ако си при нас учител с твоя свободолюбив дух до 2 месеца си ги напсувал и напуснал с техните $45000 годишно, ОК?...

А. от Австралия