Триумфиращото невежество ви дава всички "единствено-правилни отговори" - и ви е забранило мисленето, съмненията, търсенето

КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКО, Георги Марков

... Гражданите от стройните редици на невежеството не задават никакви въпроси. Те знаят всичко, те не се интересуват от нищо, те си имат теория на невежеството, която е закачила етикети навред. Етикетите са отговор, който трябва да бъде заучен. Вие просто запомняте тези отговори и всичко е съвсем просто. Теорията на невежеството ви е снабдила с всичко необходимо за да ви спести мисленето. Така вместо истинската литература на питащия, на търсещия, на терзания от съмнения и въпроси човек идва псевдолитературата – тази на отговора, който е лозунг. Вгледайте се в цялата ни днешна поезия, тя е просто многогласово повторение на едни и същи лозунги. Литературата на невежеството не разрешава никакви Хамлетовци. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

А ти, драги читателю, познаваш ли образователната система, която е построена върху догмата на триумфиращото невежество, даващо ни "единствено правилните отговори" - и спестяващо ни мисленето? Известна ли ти е тази система, дето пресова душите на младите и ги принуждава да заучават "единствено-правилните отговори" и да ги повтарят като зомбита без да им се налага да мислят? Помисли малко коя е тази система - и лично на теб доколко ти е навредила. В тази връзка аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo