Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 16 май 2016 г.

Една много показателна капиталистическа история



Една жена в избледняла рокля, придружена от съпруга си, облечен в скромен костюм, слезли от влака на гарата в Бостън и двамата отишли в офиса на президента на Харвардския университет.

Те нямат уредена среща. Секретарката с един поглед установила, че такива провинциалисти нямат място в Харвард.

- Бихме искали да се срещнем с президента на университета - казал мъжът с приглушен глас.

- Днес той ще бъде зает през целия ден - казала сухо секретарката.

- Ще изчакаме - отговорила жената с усмивка.

Минали часове, секретарката игнорирала гостите с надеждата, че ще се уморят да чакат и ще си тръгнат. Въпреки това, като се уверила, че те нямат намерение да си отидат, тя все пак много неохотно решила да обезпокои президента.

- Може би ако ги приемате поне замалко те ще си отидат? - попитала тя.

Президентът недоволно въздъхнал и се съгласил. Такъв важен човек като него със сигурност няма време да се занимава с хора, облечени в избелели карирани рокли и евтини костюми.

Когато посетителите влезли, президентът строго и надменно ги погледнал. Жената започнала да говори с тих глас:

- Ние имахме син, който една година се учи във вашия университет. Той много обичаше университета и беше много щастлив тук. Но, за съжаление, преди една година той внезапно почина. Съпругът ми и аз бихме искали да оставим спомен за него на територията на университета.

Президентът изобщо не се зарадвал на тази идея.

- Уважаема! - раздразнено казал той - ние не можем да издигаме тук паметници на всички онези, които са учили в Харвард и са починали. Ако направим това, много скоро университетът ще заприлича на гробище.

- Не - побързала да възрази жената - ние не искаме да се слага паметник. Бихме искали да се изгради нов корпус в Харвард.

Президентът хвърлил поглед на избелялата карирана рокля и бедния костюм на гостите и възкликнал:

- Нов корпус! Та вие представяте ли си колко струва един такъв корпус? Всички сгради в Харвард струват повече от седем милиона долара!

За момент жената замълчала. Президентът злорадо се усмихнал. Най-после ще се отърве от неканените посетители!

Жената се обърнала към съпруга си и казала тихо:

- Само толкова? Тогава защо да не изградим цял университет?

Мъжът кимнал в знак на съгласие. Президентът на Харвард пребледнял и очевидно се объркал.

А неканените гости, съпрузите Станфорд, станали и излезли от кабинета. В Пало Алто, Калифорния, те създали университет, който носи тяхното име, Станфордски университет - в памет на любимия си син.

Stephan E. Nikolov

Освен това съм длъжен да кажа, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Христо Георгиев умира млад, едва 48-годишен, без да доживее до най-големите дела, с които днес помним карловските братя Георгиеви. Макар да губи живота си прекалено рано, историците го поставят редом до брат му, тъй като в завещанието си Евлоги посочва и неговите заслуги за дарението, предвидено за строеж на университет в София. Само година след направеното дарение за Софийския университет големият българин умира, а в завещанието си оставя колосална сума пари. Нека днес, повече от сто години по-късно, минавайки през сградата на Софийския университет, да погледнем с признателност и преклонение прекрасните скулптури на карловските братя, дело на Кирил Шиваров. Това е най-малкото, което можем да направим за тях. Нека помним думите от завещанието на родолюбивия българин Евлоги Георгиев:
„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра спокойно!“

Анонимен каза...

По този начин са създадени много от големите и престижни университети, музеи, картинни галерии в САЩ. Но там дарителите са били капиталисти, защото хора с леви идеи не разбират от дарителство, а от изземване и харчене на готови чужди пари. Тези щедри дарители са знаели, че пари се печелят с труд, нови идеи и риск. Може би това има значение за културните институции на една страна?

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Pennington Biomedical Research Center - LSU. След 1995 г. семейство Пенингтон - успешни учени в Батон Руж, Луизиана инвестират в създаването на собствен изследователски център по биология и медицина. През 1998г вече работеше и имаше филиал за поготовка на студенти от Louisiana State University. В края на живота си построиха многофамилно имение на децата си и завещаха на всяко по един милион долара - троха от общото им състояние.Всичко останало дариха на университета.

Robert Manolov