Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

вторник, 10 май 2016 г.

Целият "фашистки свят" срещу "човеколюбивата Русия" - майтап: не ви ли е смешно?!



Председателят на Обединения комитет на ветераните от ВДВ, ГРУ, Специалните части, ВМС и Морската пехота на Русия, Михаил Михайлович Вистицкий на празника на ВДВ – 2-ри август, написа емоционален пост във Фейсбук, където показа, какво е офицерска чест и съвест.

“… Има една песен “Сини Барети”: “Вечно сините пагони – чернят върху раменете ни!”

В ротата ни имаше 27 украинци, и какво, кажете ми, днес всички те са ми врагове? След като са поискали да живеят без Янукович и неговата банда от мошеници и крадци???

Не, няма заради политическата конюнктура да ме накарате да смятам моите приятели за врагове. Mного често ми пишат диванно-компютърни бойци – защо мълчите, кажете си мнението за фашистите и т.н. В отговор, мога да ги попитам:

Кои сме ние за Вас??? Войни на доброто????? Тогава защо през цялото време воюваме на чужда земя??? Тогава защо в Полша, Финландия, Унгария, Чехия и Словакия, Германия, Латвия, Литва, Естония, Афганистан, Приднестровието, Чечня, Грузия, а сега и в Украйна ни наричат ОКУПАТОРИ???? А??? Помислете малко! Някой от вас бил ли е във войските, когато местните ти крещят в лицето – “… изчезвайте от тук, Окупатори!” ???

Защо воюваме с бившите си Братя???? ВСИЧКИ тези народи фашисти ли са??? Защо никой не ни напада, а ние все воюваме и воюваме???? Защо почти всички мои Братлета са ранени и контузени само на чужда земя???? Събудете се, Русия вече няма съюзници, освен мизерната Беларус и виртуалния “Хондурас”.

Вече не искам да участвам в политическия живот на страна, в която по-голямата част от населението просто оглупя от псевдо-патриотичен плам, желаеща да УБИВА братята си за идеали, които дори не може да формулира и да обясни. Това, може би, е идеята за разширяване на империята, която не произвежда нищо??? В която няма хубави пътища и собствено производство, няма достатъчно болници, поликлиники, жилища, детски градини и домове за възрастни хора??? Където селското стопанство е разрушено и бизнеса е поробен. Където се краде повече от половината от държавния бюджет, а крадците носят георгиевски лентички.

Ние нямаме нито капитализъм, нито социализъм, а чиновнически феодализъм (“необясним шибан боклук”). Сами не знаем накъде вървим. Не произвеждаме нищо - намерете в дома си поне нещо (освен жигули) с надпис “Произведено в Русия”. Няма с какво да се гордеем. Царят иска да управлява като Сталин, но живее като Абрамович. Трабва ли такава феодална империя да се разширява? За да нямат нищичко и поробените народи???

По мое мнение, ако водиш правилната външна политика, всички съседни страни, ще ти бъдат СЪЮЗНИЦИ, ПРИЯТЕЛИ, И ПАРТНЬОРИ, с които след това границите ще се размият като в Обединена Европа, това и ще бъде “империя” на приятелството, партньорството, съгласието и обединението. Нямаме нито Съюзници, нито Приятели, а Партньори няма да имаме в близко бъдеще заради санкциите, приети от всички европейски страни. Или и те също всички фашисти??? Австралийци (подкрепили санкциите) и Мексиканци, Канадци и Американци, всички ли са фашисти? Всички освен нас? Фашисткият свят срещу човеколюбивата Русия - майтап. Не ви ли е смешно? Да, в Русия, човешкият живот и личността никога не са се ценили и не са стрували нищо, и по-специално, НИКОГА НЕ СЕ Е ЦЕНИЛ ЖИВОТА НА ВОЙНИКА. Може би в нас нещо не е наред…?”

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: