Генерал Патън: "Не подкрепихме когото трябва!"

Виж: Из Как американците снабдяват СССР със стоки:

На 11 март 1941 година Рузвелт подписва акт за „ленд-лийз“, разрешаващ доставки на американски стоки с военно предназначение за съюзниците от антихитлеристката коалиция.

„Сега казват, че съюзниците никога не са ни помагали, но не трябва да се отрича, че американците ни доставяха толкова материали, без които ние не бихме могли да оформим резервите си и не бихме могли да продължим войната – казва съветският пълководец Георгий Жуков след края на Втората световна война. – Нямахме експлозиви, барут. Нямаше с какво да зареждаме патроните на винтовките. Американците наистина ни спасиха с експлозивите и барута.

А колко листова стомана ни доставяха! Нима бихме могли бързо да организираме производството на танкове, ако не беше американската помощ? А сега представят нещата така, сякаш сме имали всичко това в изобилие. Без американските камиони нямаше да има с какво да теглим нашата артилерия“. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

И едно признание на ген. Патън - командващ американските войски в Европа. Патьн като пряк наблюдател на битката за Берлин и всякакви уродливи зверства от Червената озверяла банда изпраща телеграма на Рузвелт:

“Г-н Президент, вече вярвам, че не подкрепихме когото трябва.”

(Цитиран от Мария Иванова)

ДОБАВКА: Срамната тайна за съветските изнасилвачи в Германия

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo