понеделник, 2 май 2016 г.

Папата, за разлика от нашите първосвещеници, мисли в категориите на XXI-ви век



Папа Франциск помоли за прошка протестантите и другите християнски църкви заради преследванията, извършени от католици в миналото, съобщи "Ройтерс".

Говорейки по време на вечерня в базиликата "Свети Павел" в Рим, на която присъстваха представители на други религии, той каза: "Нека се помолим преди всичко за прошка за греховете на нашето разделение."





Папа Франциск предложи да се определи фиксирана дата за Великден така, че той да може да се празнува заедно с Православната църква, съобщи днес "Радио Ватикана", цитирано от ДПА.

Великден е най-големият християнски празник, отбелязващ Възкресението на Исус Христос, но датата се променя всяка година.

Католиците го честват в неделята след първото пълнолуние след 21 март - тази година се падна на 5 април. За православните, които използват Юлианския, а не Григорианския календар, Великден често пъти се пада със седмица по-късно.

"Трябва да постигнем разбирателство" за обща дата, каза Франциск, предлагайки, че такава може да бъде втората неделя на април.

Той се пошегува, че е "скандално", че християните могат да се срещнат днес и да кажат: "Кога възкръсна твоят Христос? Моят възкръсна днес, а твоят идната седмица".

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: