Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

сряда, 1 юни 2016 г.

Теорията за "безусловният базов доход" дали не показва, че лявата склонност към паразитирането съвсем не е преодоляна?



Безусловният базов доход набира сила в Европа, от Даниел Равентос и Джули Уарк

Даниел Равентос преподава икономика и социология в Университета на Барселона. Член на редакторския екип на международното политическо издание Sin Permiso и съавтор на книгата „Основният доход: материалните условия за свобода“. Джули Уарк е родена в Австралия. Сдобива се с испанско гражданство и от 27 години живее в Барселона. Тя е преводач и дългогодишен активист за човешки права. Последната ѝ книга е озаглавена „Манифест на човешките права“.

През последните няколко месеца безусловният базов доход, или наричан още основен доход – безусловно плащане в брой на определена сума за всеки гражданин – привлича все повече внимание в медиите и в социалните мрежи и набира голяма популярност в Европа. На фона на цялата дискусия се отличават три особено интересни явления.

1. На първо място, Янис Варуфакис – гръцкият финансов министър от първия кабинет на Сириза, който стана известен със своята твърда опозиция срещу предложения от ЕС режим на строги икономии – се е превърнал в такава медийна звезда, че неговите думи се разпространяват масово всеки път, когато той изкаже някаква политическа или икономическа позиция. От тази гледна точка неговият коментар върху безусловния базов доход (който той определи като „необходимост“ на конференция в Цюрих на 5-ти май т.г.) не трябва да бъде пренебрегван.

В около половинчасов разговор Варуфакис постави нови рамки на дебата. Той опроверга отдавна наложената капиталистическа теория, изтъквайки как сме били подведени да вярваме, че богатството се създава в частната сфера и впоследствие щедро се разпределя в обществената сфера. Реалността е обратната. Продължавайки линията на публичния разговор, който той проведе с Ноам Чомски през април (и в който Чомски изтъкна, че повечето открития в медицината са станали възможни благодарение на изследвания, финансирани с обществени средства), Варуфакис даде и друг пример за осигуряването на корпоративни печалби от обществени средства – iPhone, всяка част от който е създадена чрез правителствени субсидии. В тази връзка, би било справедливо печалбите, които в момента правят по-богати едва малцина, да облагодетелстват цялото общество чрез честно разпределение на съвкупните средства. По този начин всеки гражданин би имал средствата да се стреми към едно по-достойно съществуване и, на свой ред, да направи своя принос към обществото – било то индивидуално или като член на една издържана икономическа общност. Основният доход би бил дивидент, а не правителствена субсидия. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ДОБАВКА: Виж също и ето тази публикация по същата тема: Безусловен основен доход, или Банково-олигархична диктатура. (ЗАБЕЛЕЖКА: Това, че препоръчвам даден текст съвсем не означава, че аз лично съм съгласен с написаното в него.)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Другарката Алиса Розенбаум, известна още и като Айн Ранд. Родена в царска Русия, израстнала в СССР, от 1931 г. живяла и умряла в САЩ. Ха, пораснала в СССР (комунистически ), на младини кацнала в САЩ ( капиталистически )… Абе, обърках се нещо – какво беше капитализъм, какво беше социализъм… Като чета горната статия, някои май са се юрнали направо комунизма да строят. Базов доход, а? Ами много хубаво, ама нали и него някой трябва да го заработи?! На всички им се иска да живеят в комунизъм, ама кой ще бачка, бе?

Той, другарят Мордехай Леви… опа, другарят Карл Маркс, каза, че битието определя съзнанието, ама ако искате базови доходи, трябва да обърнете сентенцията – съзнанието да определя битието. В противен случай базов доход – йок. И аз искам някой друг да се бъхти според способностите си, пък аз да получавам според потребностите си. Готино, нали?