Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 4 юни 2016 г.

Реформа и промяна не се правят по заповед, под натиск, по инструкция от началството, както, за жалост, си представят това мнозина



По публикацията Политиците няма да решат проблемите на образованието, ще ги решат тези, които се занимават с образование, т.е. учителите и учениците, подпомогнати от родителите, от гражданите във фейсбук се проведе нещо като дискусия, съвсем вяла и хилава, впрочем; изглежда от плачевната ситуация в образователната сфера сме обезпокоени неколцина, а всички останали са обзети от пълно безразличие, смятайки вероятно, че е напълно възможно ний, българите, отново да смаем света, доказвайки на цялото човечество, че единствени (наред с руснаците) сме способни в XXI-ви век да живеем със съвсем незадничаво, калпаво, ретроградно "образование", "образование", което аз нарекох в новата си книга НЕобразование (заглавието на тази книга, която до седмица-две ще излезе от печат, е "Реформа на НЕобразованието". Както и да е, ето какво си казаха неколцината събеседници в тази дискусия (която е продължение на това, което публикувах в по-горната публикация, чиито линк имате за пряк достъп):

Васил Василев каза: Така. Първо, не чакам рецепти, а чакам тези, които са отговорни, да си поемат отговорността, защото така се прави в демократичните държави - отчетност и отговорност. Не очаквам те да решат проблемите, а очаквам граждански натиск към всяко правителство - за да може поне да започнат да се решават. Знам, че има много хора с умения и качества, които могат да помогнат, не съм ги изключил, не знам защо така сте си помислили. И не знам откъде съдите, че Ви подценявам (Вас и общността). Никога не съм спорел, че има много добри специалисти, но, за жалост, сега са малцинство.

А отделно от това е леко глупаво от Ваша страна да си препубликувате коментара преди да съм имал шанс да Ви отговоря (право на отговор). Това може да въведе хората в заблуждение и да им натрапите Вашата интерпретация на моите думи, а повечето от това, което интерпретирате за моя пост, според мен, не е така и не е моя мисъл. Иначе казано се получава слагане на думи в устата.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Васил Василев, аз Ви пиша как съм възприел Вашите думи, как на мен са прозвучали тези Ваши думи. Хубаво е човек да се пита и да си дава сметка и за това. Казваме нещо, но различните хора ни разбират според своите нагласи, представи, понятия и пр. На мен така ми прозвучаха Вашите думи, като съм казал как са ми прозвучали, би следвало да сте ми благодарен, щото едва ли преди това сте съзнавал, че и така могат да Ви прозвучат думите.

А Вие май сте ми се обидил за нещо. А пък това, че съм дал публичност на Вашето твърдение в блога си, това пак е нещо, за което други хора биха били благодарни, Вие обаче май сте се засегнал, не мога да разбера за какво. Нормалната реакция е човек да опита да вникне в смисъла на думите не опонента и да започне дебат с него. Никой не е влагал никакви думи във Вашите уста, това не мога да разбера откъде Ви хрумна. Старайте се да се изказвате по-прецизирано. Смисълът е нещо, което убягва ако човек е небрежен. Особено вредно пък е млад човек да не обича и да не може да понася критиките...

Васил Василев каза: Не съм Ви се обидил, просто не мога да видя откъде прозряхте такива твърдения в моите думи.

Мария Вълева каза: Извинете, но съм убедена, че Вие сте единственият, разчел думите му по този начин. В крайна сметка той е отговорен за това, което е казал, а не за това, което Вие сте разбрали. Пък и това не е литературен текст, да гадаете "какво е искал да каже авторът". Каквото е имал предвид, го е написал. Като човек, който учи в сравнително елитна гимназия, мога да потвърдя, че около 60% от учителите тук са некадърни, а малцината, които си вършат качествено работата, са толкова смазани от системата, че им липсва всякаква мотивация да инициират съществена промяна. А и както е казано - едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.

Ангел Грънчаров каза: Мария Вълева, извинете, но няма никакво значение колко човека са разчели така думите на многоуважаемия г-н Василев: за истината не се гласува. Освен това аз съм философ и разумните хора се вслушват в думите на философите. Толкоз по този въпрос.

Много сте права в тия свои твърдения за състоянието, в което се намира учителството, точно така е! Впрочем, Вас Ви разбрах съвсем точно (по някога и ний, философите, умее да разбираме "правилно"! :-) Аз и г-н Василев го разбрах, но си позволих да направя някои изводи от неговите думи, които очевидно не са му приятни. Но ако следва да се уважаваме като личности, би трябвало да допускаме от думите ни всеки да си прави каквито иска изводи, защото има нещо безценно на този свят, което се нарича свобода.

Сега да се върна на Вашата горчива констатация за състоянието, в което се намира учителството. Огромната част от учителите са пречупени и са допуснали да станат средства (инструменти) на системата в нейната безчовечна инвазия срещу суверенната човешка личност и нейните права. Ала има и учители, предимно сред младите, които са способни да възприемат един нов и модерен подход. Само дето в момента много ги е страх. "Лудите глави" като мен, дето сме способни да правим революция, се броим на пръсти.

Но въпреки това за промяна в образователната сфера не можем да залагаме на политиците, а следва да се чуе гласа на учителите, най-вече на авангардно мислещите сред тях, а също така и най-вече на учениците, на младите хора - и на техните родители, разбира се, това са гражданите, а демокрацията изисква волята на гражданите да е решаваща. Това е демократична теза, от която аз няма да отстъпя. Не може държавата и чиновническият й апарат отгоре и наготово да внасят някаква удобна само на тях "реформа", да пишат инструкции за това как учениците и учителите да се реформират: реформа и промяна не се правят по заповед, по външен натиск, по нареждане от администрацията, както, за жалост, очевидно си представят това мнозина. И упоени от блаженото статукво чакат команди отгоре, които ще бъдат такива, че да не заплашат идилията на статуквото.

Точно затова се организира и шоуто, наречено "национален учителски събор". На него ще дадат на учителите последните най-нови инструкции за това как да се променят, което е смешна и тъпа работа едновременно, то е гавра с учителите, които явно са претръпнали и понасят безропотно всякакви издевателства. Това е нещото, което успяха да измислят политиците, и то най-напредничавите от тях, реформаторката Кунева: измислиха едно шоу, един събор!

С глупава шумотевица обаче не се правят никакви промени. Как се правят истински промени, каква е технологията им съм описал в книгите си. Който иска да разбере, да заповяда, да чете, да учи, да мисли, да търси истината. А да чакаме политиците да измислят най-чудодейни рецепти за спасение на изгнилата образователна система означава да заложим на чудото. Аз не приемам това мистично очакване. Нека който иска да ми се обижда за това.

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Не съм напълно съгласна с първия Ви абзац, но нека на спамя повече, ако желаете, можем този разговор да го водим на лично съобщение.

Относно образователната система. Основният проблем е липсата на мотивация, който пък е причинен от факта, че няма никакъв подбор както на ученици, така и на учители. Съгласна съм, че промяната в случая трябва да тръгне отдолу-нагоре, а не обратно, защото кадърните хора стоят точно "отдолу" (макар че не би трябвало да е така, но това е съвсем различна тема). Въпреки това обаче има граници на това, което може да се постигне извън рамките на министерството. Например, не може да се съкрати броят на ВУЗ-овете и профилираните гимназии. А това е основната причина, поради която няма подбор. С толкова много места, човек може да влезе и с двойка. Майка ми е разказвала, че едно време, когато тя е кандидатствала за езиковата в Бургас, това е било единственото място в областта (Сливен и Бургас тогава са били една област), където може да се учи английски. За едно място са се борили минимум 10 ученици. Как няма да имаш мотивацията да седнеш и да учиш? Ако се съкрати броят на гимназиите, ще се наложи и преразпределение на бюджета, което би довело и до увеличаване на заплатите на учителите, и до увеличаване на средствата за базата в едно училище. Физкултурният салон на нашата гимназия буквално се разпада. Да не говорим, че би трябвало да има душ, където да можеш да се изкъпеш, след като си се потил 40 минути... За състоянието на лабориите пък да не говорим... Отваряме бурканчето с цинков оксид и кво да видим? - вътре бълбука някаква червеникава слуз. Пълна пародия.

Самите паралелки трябва да се сформират на съвсем различен принцип. Не може в един клас да има хора, които се явяват на национални и международни олимпиади, и едновременно с това - такива, които едва изкарват тройка и не знаят как се бележи скорост. Това не е продуктивно нито за едните, нито за другите, нито за тези, които са по средата. Имаше шанс да се направи разделение в двете паралелки по биология в нашата гимназия, но когато това не стана и попитахме учителите защо, отговорът беше "Ами никой учител няма да иска да се занимава с глупавите деца." Егати отношението... Като не ти се занимава, не ставай учител. И без това повече пречиш, отколкото помагаш.

Както и да е, едва ли Ви казвам нещо ново, те проблемите в образователната система са обществена тайна, пък и на темата може до вдругиден да се говори. Това, което исках да кажа, е, че - да, насила хубост не става, ама ако няма натиск отнякъде нещата да се подбрят, те няма да се подобрят. Докато системата толерира мързела и минаването между капките, мързеливи ученици и учители ще има и те ще стават все повече и повече с всяка изминала година. Да, на управляващите сигурно им е по-лесно да има необразовано население, което лесно се манипулира. Да, навярно дори и да искат и/или осъзнават, че трябва да направят нещо, не знаят какво и как, защото не са на правилното място. И въпреки това е крайно време промяна да настъпи и ние сме тези, които трябва да ги накарат да си преглътнат достойнството и да признаят, че не могат или не знаят как, и да отстъпят на някой по-кадърен. Защото само с тях не става, ама без тях също не става.

Мария Вълева

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря Ви за отговора, мисля, че не излишно да се дебатира по тия немаловажни въпроси. За жалост, изглежда само ние се вълнуваме от тях. Повтарям, безразличието и то тъкмо към истински важните неща е чумата на българския живот. А образованието е едно такова наистина най-важно нещо. От което зависи много, да не кажа всичко.

Много сте правя в това, което казвате (пишете), нямам различия с Вас по главните пунктове. Системата толерира нехайните, мързеливите учители-чиновници, които си пазят интереса - щото да се прави истинско обучение в тия условия е твърде рискована работа. По тази причина системата продължава да гние, а най-ощетени са младите, и то най-кадърните сред тях. Щото системата е нагласена така, че да се произвежда типов масов продукт - обикновено негоден за живота. Или слабо годен за живота. Човешкият матр`ьял у нас затова е така нискокачествен. Без качествен човешки материал обаче няма прогрес. Има само бедност и мизерия. Сега нали не ви е чудно защо сме толкова бедни и изостанали от света?

Съгласен съм и с В.Василев, в някакъв смисъл е вярно, че се иска и политическа воля за промяна - такава воля няма. Както и няма политическа воля за същинска промяна в сферата на правосъдието, така няма такава воля за промяна в образователната сфера. Ние, гражданите, ние, родителите, ние, учителите трябва да принудим политиците да направят нужните промени, същото е и положението в сферата на правосъдието и борбата с корупцията, с беззаконието и пр. Но реалните промени все пак ще ги правят тия, които се занимават с образование непосредствено, това са учениците и учителите. Ще се наложи особено учителите да се разделят с толкова много коварни стереотипи, с които са свикнали толкова много. Казах, това, което правят, не е образование, то е имитация на образование, то е необразование, то е менте-образование. У нас всичко е менте, и политиците са ни менте, всечко е менте, аз не знам нещо да не ни е менте, даже и владиците са ни менте, професорите общо взето са ни менте, университетите са ни менте, всичко ни е менте. Демокрацията ни е менте. За да станат истински всички тия неща ние, гражданите, сме отговорни. Не бива повече да чакаме някакви чудодейни титанични оправячи да ни оправят, аз срещу това очакване възразявам най-решително. Така ми прозвуча изказването на В.Василев, затова и реагирах пределно открито и честно. Аз така реагирам обикновено и затова обикновено всички ми се обиждат. Ние сме страна, в която лъжите се ценят най-много, а хората, които казват истината, са най-неприятни.