Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 3 юни 2016 г.

Политиците няма да решат проблемите на образованието, ще ги решат тези, които се занимават с образование, т.е. учителите и учениците, подпомогнати от родителите, от гражданите



Васил Василев, млад човек от София (с когото се знаем отдавна), интересуващ се силно от политика и ангажиран гражданин, е написал нещо важно, свързано с промяната в образователната сфера, което обаче ме подбуди да реагирам срещу застъпения в тезата му изцяло погрешен, ретрограден бих си позволи да кажа подход; по-долу можете да прочетете и моята реплика към него:

Почти 34% от учениците в 7 клас имат двойки на първия (по-лесния) модул на матурата по математика. Това означава, че имат по малко от 16 точки от 100 възможни. Крайно време е да се направи "Програма за спасение на образованието в България", както скромно я кръстих, защото само след 6 години тези хора ще са на пазара на труда и те ще трябва да произвеждат стойност, да осигуряват достойните старини на възрастните, изобщо да са гръбнака на икономиката в тази територия, защото държава е силно казано.

Всички министри на образованието в предните 12 години трябва да бъдат извикани пред медиите и да дадат отчет - защо се е стигнало до това. А всички партии трябва да предложат ясни и конкретни програми за това как те виждат решенията на тези проблеми, защото не е само математиката.

Който не предложи такава програма - ясна и разбираема, моя глас няма да го получи. Но засега програмите на всички партии в тази сфера са разтягане на локуми и общи приказки.

А вярвам, че можем. Не е толкова трудно. Но докато ни отвличат вниманието с това дали е било робство или владичество (турското де) и хората изпадат в патрЕотичен транс, корумпираността, некадърността и интереса на политиците ни създават нация от идиоти, неспособни на нищо, освен да хленчат, да се оплакват и евентуално да имат някакви мечти, които никога няма да станат реалност.

Ето сега и моята реплика:

Аз не мога да разбера защо от бившите министри на образованието и от политиците искате тази "Програма за спасение на образованието в България"?! Искате да ни извадят от тежкото положение точно тия, които ни натикаха в него, не мога да разбера що за "логика" е това? А не искате въпросната програма от тези, които разбират що е образование, занимават се с образование, тия хора, които се занимаваме с образование, знаем и как образованието у нас може да бъде поставено на нови основи и начала, та да се постигне желания поврат. Да, ние знаем това, ала ето, Вие ни подценявате и чакате "рецепти за спасение на образованието" от... политиците, което, простете, означава, че сте обременен с невярната представа, че политиците от всичко разбират и всичко могат да решат, те именно, видите ли, можели и да ни оправят; не, поне това се разбра, че да чакаме от политиците (и от държавните чиновници от образователната сфера, дето са подчинени на политиците и на управниците) решение на проблемите в образователната сфера е все едно да чакаме от умрял писмо.

За жалост много сериозно подценявате образователните дейци, а това е обидно, ето, аз се чувствам обиден от такова едно крещящо незачитане на нашата експертност. Аз примерно имам няколко издадени книги, които съм посветил на описанието, на представянето и защитата на една нова философия и стратегия (технология) на образованието в България, осветлил съм тези въпроси пределно изчерпателно в книгите си, и то не в теоретичен само, но и в непосредствено практически аспект, ала ето, Вие не зачитате това, което ние, образователните дейци, отдавна знаем, не ни чувате, не Ви пука за това, което ние сме постигнали, а в същото време чакате политиците да решат проблемите в една сфера, от която те нищо не разбират.

Престанете моля Ви се да мислите, че политиците от всичко разбират, щото това означава, че сте станал някакъв политически мистик. Простете, но бях длъжен да Ви кажа това. Да видим дали ще ме разберете и дали ще реагирате подобаващо. Хубава вечер!

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

5 коментара:

Анонимен каза...

Така. Първо, не чакам рецепти, а чакам тези, които са отговорни, да си поемат отговорността, защото така се прави в демократичните държави - отчетност и отговорност. Не очаквам те да решат проблемите, а очаквам граждански натиск към всяко правителство, за да може поне да започнат да се решават. Знам, че има много хора с умения и качества, които могат да помогнат, не съм ги изключил, не знам защо така сте си помислили. И не знам откъде съдите, че Ви подценявам (Вас и общността). Никога не съм спорел, че има много добри специалисти, но, за жалост, сега са малцинство.

А отделно от това е леко глупаво от Ваша страна да си препубликувате коментара преди да съм имал шанс да Ви отговоря (право на отговор). Това може да въведе хората в заблуждение и да им натрапите Вашата интерпретация на моите думи, а повечето от това, което интерпретирате за моя пост, според мен, не е така и не е моя мисъл. Иначе казано се получава слагане на думи в устата.

Васил Василев

Ангел Грънчаров каза...

Васил Василев Аз Ви пиша как аз съм възприел Вашите думи, как на мен са прозвучали Вашите думи. Хубаво е човек да се пита и за това. Казваме нещо, но различните хора ни разбират според своите нагласи, представи, понятия и пр. На мен така ми прозвучаха Вашите думи, като съм казал как са ми прозвучали, би следвало да сте ми благодарен, щото едва ли преди това сте съзнавал, че и така могат да Ви прозвучат думите. А Вие май сте ми се обидил за нещо. А пък това, че съм дал публичност на Вашето твърдение в блога си, това пак е нещо, за което други хора биха били благодарни, Вие обаче май сте се засегнал, не мога да разбера за какво. Нормалната реакция е човек да опита да вникне в смисъла на думите не опонента и да започне дебат с него. Никой не и влагал никакви думи във Вашите уста, това не мога да разбера откъде Ви хрумна. Старайте се да се изказвате по-прецизирано. Смисълът е нещо, което убягва ако човек е небрежен. Особено вредно пък е млад човек да не обича и да не може да понася критиките...

Анонимен каза...

Не съм Ви се обидил, просто не мога да видя откъде прозряхте такива твърдения в моите думи.

Васил Василев

Анонимен каза...

Извинете, но съм убедена, че Вие сте единственият, разчел думите му по този начин. В крайна сметка той е отговорен за това, което е казал, а не за това, което Вие сте разбрали. Пък и това не е литературен текст, да гадаете "какво е искал да каже авторът". Каквото е имал предвид, го е написал. Като човек, който учи в сравнително елитна гимназия, мога да потвърдя, че около 60% от учителите тук са некадърни, а малцината, които си вършат качествено работата, са толкова смазани от системата, че им липсва всякаква мотивация да инициират съществена промяна. А и както е казано - едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.

Мария Вълева

Ангел Грънчаров каза...

Мария Вълева, извинете, но няма никакво значение колко човека са разчели така думите на многоуважаемия г-н Василев: за истината не се гласува. Освен това аз съм философ и разумните хора се вслушват в думите на философите. Толкоз по този въпрос.

Много сте права в тия свои твърдения за състоянието, в което се намира учителството, точно така е! Впрочем, Вас Ви разбрах съвсем точно (по някога и ний, философите, умее да разбираме "правилно"! :-) Аз и г-н Василев го разбрах, но си позволих да направя някои изводи от неговите думи, които очевидно не са му приятни. Но ако следва да се уважаваме като личности, би трябвало да допускаме от думите ни всеки да си прави каквито иска изводи, защото има нещо безценно на този свят, което се нарича свобода.

Сега да се върна на Вашата горчива констатация за състоянието, в което се намира учителството. Огромната част от учителите са пречупени и са допуснали да станат средства (инструменти) на системата в нейната безчовечна инвазия срещу суверенната човешка личност и нейните права. Ала има и учители, предимно сред младите, които са способни да възприемат един нов и модерен подход. Само дето в момента много ги е страх. "Лудите глави" като мен, дето сме способни да правим революция, се броим на пръсти.

Но въпреки това за промяна в образователната сфера не можем да залагаме на политиците, а следва да се чуе гласа на учителите, най-вече на авангардно мислещите сред тях, а също така и най-вече на учениците, на младите хора - и на техните родители, разбира се, това са гражданите, а демокрацията изисква волята на гражданите да е решаваща. Това е демократична теза, от която аз няма да отстъпя. Не може държавата и чиновническият й апарат отгоре и наготово да внасят някаква удобна само на тях "реформа", да пишат инструкции за това как учениците и учителите да се реформират: реформа и промяна не се правят по заповед, по външен натиск, по нареждане от администрацията, както, за жалост, очевидно си представят това мнозина. И упоени от блаженото статукво чакат команди отгоре, които ще бъдат такива, че да не заплашат идилията на статуквото.

Точно затова се организира и шоуто, наречено "национален учителски събор". На него ще дадат на учителите последните най-нови инструкции за това как да се променят, което е смешна и тъпа работа едновременно, то е гавра с учителите, които явно са претръпнали и понасят безропотно всякакви издевателства. Това е нещото, което успяха да измислят политиците, и то най-напредничавите от тях, реформаторката Кунева: измислиха едно шоу, един събор!

С глупава шумотевица обаче не се правят никакви промени. Как се правят истински промени, каква е технологията им съм описал в книгите си. Който иска да разбере, да заповяда, да чете, да учи, да мисли, да търси. А да чакаме политиците да измислят най-чудодейни рецепти за спасение на изгнилата образователна система означава да заложим на чудото. Аз не приемам това мистично очакване. Нека който иска да ми се обижда за това.