Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

сряда, 15 юни 2016 г.

Да, не е лесно да се живее в условия на свободата, свободата е рисковано нещо, но къде пък е доказано, че винаги трябва да избираме лесното и безопасното?


Един ученик от клас, в който либералните иновации на преподавателя по философия не вървят, не срещат кой знае какъв положителен отклик сред учениците, нещо повече, срещат дори очаквана съпротива, вчера пред класа взе думата и произнесе следната многозначителна реч:

- Господине, Да Ви кажа нещо: нали виждате, че Вашите "демократични нововъведения" не вървят, не водят до добро, пораждат пълна незаинтересованост от предмета и жалки резултати: ние нищичко не научихме! Значи излиза, че ще Ви се наложи да се откажете от тях. Защото при другите учители, които не прилагат Вашите методи, в нашия клас имаме и ред, и постижения, и успехи, и високи оценки, всичко е о`кей. Вие сте единствен учител, който прилага различен метод, но понеже резултатите при Вас са плачевни, значи се налага да се откажете от опитите си да насаждате ред по друг начин. Просто у нас Вашият подход няма почва. А пък според изискванията на образователната система Вие сте упълномощен и носите пълната отговорност, ето, сега нямате право да обвинявате нас за лошите резултати, да ни пишете двойки и пр., трябва да пишете "двойка" на себе си! Моля да не ми се обиждате, честно си казвам как аз виждам нещата. Така излиза обективно. Може да имате добри намерения, но ето, не се получава, затова сте длъжен да се откажете. И т.н.

Общо взето този беше смисълът на това, което ми каза въпросният ученик в своята импровизирана реч, не мога да възпроизведа точните му думи, но за смисъла им гарантирам. След речта му се проведе кратък спор между мен и него, ето основното, което аз се опитах да му кажа там (бях притиснат от времето, тъй че нямаше как да обсъдим по-внимателно поставените от него проблеми); ето същината на моето изказване:

- Това, което казвате, е много интересно, но се налага да бъде обсъдено по-подробно. Първо, не е истина, че моите "демократични иновации" изобщо не вървят, случило се е така, че те не вървят във вашия клас, но в други класове вървят, там има съвсем различна атмосфера и значително по-добри резултати. Второ, няма как някой да ме принуди да се откажа от нещо, в чиято истинност или правилност съм дълбоко убеден - все пак има свобода и аз съм този, който ще реши какво да прави, как да го прави и пр., няма как по принуда аз да правя нещо, в чиято истинност не съм убеден. Трето, проблемът е, че едва ли свободни и свободомислещи личности могат да бъдат създавани по принудителен начин; ако се прилагат несвободни подходи, резултатът от тях са несвободни личности. А свободни личности могат да се създават само по свободен начин, чрез непринудено практикуване на свободата. Да, свободата е "страшно и опасно нещо" (Достоевски), да, добре зная, не е лесно да се живее в условия на свободата, свободата има толкова много рискове, но пък къде е доказано, че винаги трябва да избираме лесното и безопасното? И още нещо, което е много важно, което има принципен характер: съвсем не е задължително да бъдем еднакви, да мислим еднакво, да живеем еднакво, аз лично съм за разнообразието, за плурализма, за подкрепянето на различията. Ето, аз като преподавател съм различен, нима нямам това право да бъда различен? Кой ли пък може да принуди една личност да бъде досущ същата като другите, един вид да бъде "типова"? Мисля, че и за учениците е добре да бъдат поставяни в условия, в които да имат възможността да съпоставят алтернативи, към тях да бъдат прилагани различни подходи - само така, в такава една обстановка може да си проличи кое е истински добро или правилно. На последно място: само в условията на свобода може да има истинска, пълноценна отговорност. Само истински свободният човек е способен да поеме цялата отговорност за това, което му се случва. Несвободните се разпознават по това, че обикновено шикалкавят и се опитват другиму да прехвърлят собствената отговорност. Ето сега Вие се мъчите на мен да прехвърлите своята отговорност за провала си по този предмет, в тези учебни часове. Аз може да имам част от отговорността за случилото се в тия учебни часове, но цялата отговорност няма как да падне само върху мен. Вие следва да поемете своя дял от нея. Така че не прибързвайте с окончателните заключения, необходимо е време, за да се осмисли и оцени обективно кое е истински правилното, кое е истински доброто, кое е истински ефективното, кое е истински полезното или разумното.

Това в основни линии казах на този ученик - или успях да му кажа. Или исках да му кажа в основни линии, тук, в писмен вид, донякъде най-вероятно съм добавил нещичко, което там не успях да кажа точно по този начин, примерно, там само го загатнах. Понеже бързах, имахме друга работа. Но нека все пак моята позиция да стои тук, някой ученик, който влиза в блога ми, може да я прочете. Стига засега толкова, друг път може да продължа да пиша повече по темата. Хубава вечер ви желая!

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: