Боко ухилен заяви пред съпровождащите го навсякъде медии, каза мъдро пред нежно гледащите го репортерки, че където и да се появи, всички го молели "Дай пари, Бащице, молим ти се, дай пари, дай за магистрала, дай за път, дай за църква, дай за асфалт... дай, дай, дай!" и он, видите ли, оти е добър и щедър, дава ли дава, дава колкото може, стараел се, видите ли, да следи приходите в бюджета и да дава, да дава, да дава! Е, не го правел туй даване еднолично, има си министри, с които обсъждал кому да даде най-напред, но смее ли некой министър да се опълчи на волята на г-н Премиеро?!
С това свое изявление Боко показа две неща: първо, че не знае каква е функцията на съвременната държава, не разбира каква е задачата на управлението на държавата в съвременни условия, т.е. че живее със стари и абсолютно неверни представи за ролята на държавата, т.е. че самият той е неадекватен на задачата си на управник; второ, показа също, че не е никакъв "десен политик", че робува изцяло на левите догми за "Майчицата държава" (която в лицето на Бащицата Премиер) дава ли дава пари и всички обилно ще нахрани! Тоест, инак казано, Боко показа, че негова истинска същност е изцяло комунистическа, че он изобщо не се е променил в мисленето си от времето, когато напусна пожарната команда за да си запази тъй свидната му червена книжка на член на БКП - и отиде да става мутра и бандит, само и само да не се раздели с БКП.
Толкова. Нещата се пределно ясни за тия, които разбират. А наивниците нека да му се възхищават като се перчи колко много умее да дава он, дава на искащите, на всички ще даде, стига настойчиво да искат, всички ще нахрани и напои, ще победи значи бедността и България ще стане нещо като комунистически рай, ще стане, ама на кукуво лято!
На погребението на Тодор Живков някаква дърта комунистическа сврака изрева прочувствено на глас и рече ето тия паметни думи:
"Скъпи другарю Живков, никога нема да забравим как хубаво ни хранеше и поеше!"
Каза тя тия патетични думи, а пък присъстващите наоколо лицемери се разреваха с обилни сълзи и почнаха да хлипат! Е, бодигардът на бай ви Тодор Боко сега също ще ви храни и пои обилно, само гледайте да не го загубите, че без него кой ще ви бъде Бащицата?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар