Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 8 юни 2016 г.

Съдебната сага по дялото за клевета, водено от моя милост, продължава и има всички шансове да стане епична!



Вече писах, че на 7 юни (тоест вчера) трябваше да се проведе поредното заседание на съдебното дяло за клевета, което моя милост вече трета година води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив; е, това заседание на съдебния състав на Окръжен съд се проведе вчера. Ето какво стана, ето какъв е резултатът. Много хора, предполагам, следят тази вече тригодишна съдебна сага, която се очертава да продължи още, според вчерашния крайно изненадващ резултат: нищо чудно и през следващата година дялото още да не е свършило.

Вкратце казано: съвсем изненадващо съдиите от Окръжния съд, след сравнително кратко заседание (разпитани бяха две свидетелки и се проведоха пледоариите на адвокатите) постановиха решение, отменящо решението на Районен съд, който призна директорката на ПГЕЕ-Пловдив за виновна в извършването на престъплението клевета; е, това решение беше отменено, т.е. съдът, неясно защо (мотивите на съда предстоят да бъдат обявени, засега ние не знае какви са мотивите му!) обяви извършителката на деянието за... невинна! (Един вид прецедентът аз лично го разшифровам ето как: директорите на училища оттук-нататък имат пълното право да обиждат и да клеветят както и колкото си искат и то съвсем безнаказано персонала, учителите, да не говорим пък за учениците!) Щото, доколкото разбрах, директорката, видите ли, "не била имала умисъл" когато е писала въпросното клеветническо твърдение! Та значи ще чакаме мотивите на съда по произнасянето на това толкова интересно и любопитно решение, което, в контекста на вчерашното съдебно заседание - моята адвокатка се представи бляскаво! - прозвуча крайно изненадващо, един вид увисна във въздуха.

Решението на Окръжен съд може да се обжалва в 15-дневен срок пред Върховния Касационен съд. Което, разбира се, ще бъде сторено. Битката за справедливост по този казус на полето на правосъдието още не е завършила, тя продължава. Тъй че съдебната сага се очертава да продължи, т.е. има шансове да стане епична.

Аз лично за постигането на правото, правдата и справедливостта съм готов да направя всичко, което е по силите ми. Интересно е, че съдът постанови примерно и това че аз, т.е. жертвата на този крещящ административен протокол, трябва да платя порядъчна сума пари на извършителката - един вид тия пари ще бъдат нещо като моя специфична благодарност за това, че директорката е благоволила да прояви щедростта да ме обиди и оклевети! За "щастието" да понеса тия неописуемо неприятни страдания и морални щети, излиза, ще трябва сам да си платя! Ще видим мотивацията на това толкова интригуващо съдебно решение, казах, че съдът ще подготви мотивите за своето решение постфактум или тепърва.

Толкова по този случай. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

5 коментара:

Анонимен каза...

Eж, Ангеле, такива като теб не са много, миличък. Все ще се се намери някой да ти открадне нещо, да те наклевети - къде с умисъл, къде без. Би било добре да се опитваме да опитваме да преглъщаме някои неща, в името на общия мир, за да заживеем постепенно в един по-добър и по-цивилизован свят.

Nevena Simeonova Zlatareva

Ангел Грънчаров каза...

Аз пък смятам, че щото много търпим и мълчим, не реагираме, сме стигнали до това плачевно дередже. За да се промени положението ни към добро следва да не сме чак толкова щедри когато някой управник или властник си позволява да тъпче личността ни...

Анонимен каза...

Ще е интересно да публикуваш мотивите на състава наистина! Да ги разчепкаме и да видим какво са смукали от пръстите си в тях окръжните съдии и как са го мазали...:-), за да изкарат , че липсвал умисъла в клеветенето й на директорката Анастасова.При наличието фактите , че те е тъпкала, тормозила, наказвала неоснователно дисциплинарно, и нарочно безпричинно, виновно и зловредно, и, когато зловредящо, умишлено неоснователно, нарочно и виновно безпричинно и незаконно те е уволнявала от работа! При такова очевидно въпиющо несправедливо и неоснователно решение човек се пита по колко ли парички е прибрал скрито и тайно в джоба си всеки член на състава, или как и от кого ли е бил обработван и принуден да криви съвестта си за да подписва подобно решение!

Владимир Петков

Анонимен каза...

Дали има умисъл или липсва такава е трудно да се прецени. Явно съдиите имат талант да четат мисли и то в минало време. Е, и за това от всеки човек съдия не става!

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Пуснала е пак връзки другарката... Основата на всички беди в тази държава според мен е шуро-баджанащината, тя е неподозирано голямо зло. Обезсмисля се положения труд и старание да се постигне каквото й да е. Добрите и платени постове се заемат от мързеливи, недоучили, необразовани хора. Ето защо всичко у нас е обратно на правилното- защото некадърните управляват кадърните и издевателстват над тях. Никога нямаше да имам достъп до обикновено учителско място дори, след завършване на филология. Дори в Родопите, където на времето имаше повече свободни места по чужди езици, не ни назначиха. Бившият инспектор там г-н Папазян ни върна, семейство двама учители с едногодишно ни дете, току-що завършили - нямало места. В същото време "умната" ми свекърва се обадила някъде по телефона - върнете се обратно, каза, ще ви назначат! Инспекторът, вече усмихнат и мазен: "Ама Чулков ли ви праща? Вие знаете ли кой е той?" "Не" - отвърнахме ние, защото нямахме понятие. "О, той е тук втория след първия!"- възторгна се г- н Папазян. Чулков беше секретар на БКП.

И така, в нашата империя на злото, получихме урок номер 1 за това, как се намира работа. По-късно разбрахме как злото се е разпростряло във всички области на живота, как трябваше да сме послушни на шефовете-феодали, за да работим, как трябваше да не проявяваме творчество и инициатива...

Не ви правят чест наглите методи, г-жо Директор, без връзките ви никъде нямаше да успеете..

Maria Vassileva