Да, има надежда: ти самият си изворът на всяка надежда!

Едно стихотворение, което трябва да се прочете два пъти

Това разтърсващо стихотворение задължително трябва да се прочете два пъти. Защо именно два? Прочетете го докрай първия път и ще разберете:

Аз съм част от изгубеното поколение

и отказвам да вярвам, че

аз мога да променя този свят.

Разбирам, че това ще ви шокира, но

„щастието е вече вътре в теб“

– това всъщност е лъжа.

Парите ще ме направят щастлив

и на 30 години ще разкажа на моя син, че

той – не е най-важното нещо в моя живот.

Босът ми ще знае, че

моите принципи са:

Работата

е по-важно нещо от

семейството.

Чуйте:

От много отдавна

хората живеят в семейства,

но сега...

обществото никога няма да бъде такова, каквото преди

Експертите ми казват, че

след 30 години ще празнувам десет години от развода си.

Аз не вярвам, че

ще живея в страна, която сам ще създам

в бъдещето

Унищожаването на природата ще е норма.

Никой не вярва, че

ние ще запазим нашата прекрасна планета

и, разбира се,

моето поколение е вече изгубено.

Глупаво е да се смята, че

Има надежда.

А сега прочетете втори път стихотворението, но отдолу нагоре. Този своеобразен бял стих се чете в двете посоки като символ на два противоположни възможни сюжета за развитие на човечеството. И за да не се сбъдне пророчеството на първия вариант трябва да се избере обратния път, със съвършено различни ценности.

За да съхрани символиката в посланията си, авторът Джонатан Рид поставя две заглавия на творението си в зависимост от прочита: „Изгубеното поколение“ или „Има надежда“.

Автор: Джонатан Рид, „Изгубеното поколение” („Има Надежда")

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo