Имам няколко минути за писане по теми, които мен специално ме вълнуват изключително - те, знайно е, са свързани с опитите ми непосредствено правене на свобода и на демокрация в нашата училищна общност, аз така наричам реформата, за мен тази е нейната същина или истина. Да, аз съм привърженик на същинската, на истинската реформа, не на имитацията на реформа. По тази причина мнозина охранители на блаженото статукво ме възприемат хем като "враг", хем като "анархист", а най-яростните, най-неудържимите пък дръзнаха да ме обявят направо за... "ненормален", дори ми дадоха "психиатрична диагноза", заради което си имат сериозни проблеми с правосъдието, отговарят на заведено от мен съдебно дяло. Абе борбата у нас за демократизация прие доста уродливи форми, но е факт, че тази борба не спира, което е голям прогрес: щото на много места реформата не само че не е почнала, даже нямат и намерение да я започват. Психологията на удобното статукво е гибелна: майната им на учениците, другарки и другари, важното е ний да оцеляваме, важното е да стискаме зъби докато достигнем до пенсия!
Толкова за въведение в проблема, щото наистина ми е съвсем малко времето за писане тази сутрин: до момента си загубих доста време да разглеждам във Фейсбук какво са ми препоръчали приятелите да прочета, много интересни неща представих и в блога си, та затова закъснях за писане; пък след около 20 минути трябва да ставам да ида на училище, имам първи час. Тия дни текат последните часове в гимназиите, дойде паметното време на "оформяне" на оценките за годината: постоянно ме срещат загрижени ученици по коридорите и ме питат: "Господине, кога ще ни оформяте?", пък аз се шегувам и им отвръщам: "Ами че вие сте си оформени като ви гледам бе, самата природата се е погрижила за това, тя отдавна ви е оформила, не виждам безформени тела, в превъзходна физическа форма сте!", пък те ме гледат недоумяващо; както и да е. Прословутите оценки, алфата и омегата на абсурдистката система са нещото, което най-много вълнува учениците, за жалост. Истински важните неща - за тях съвсем не мислим, мислим само за пустите тройки: "Господине, аз пък нямам никакви претенции, аз се боря за... тройчица!", често си споделят душевните терзания разни ученици, а пък аз усмихнат им отвръщам: "И в какво се изразяваше твоята борба за пустата тройчица, в прозяване, в клатене на краката ли, голяма борба водеше, няма що?".
При мен ситуацията с оценките е още по-шантава, щото аз съм направил така, че съм заложил на истински важните неща, а пък такива маловажни неща като оценките, като капак на всичко, съм ги оставил в ръцете на самите ученици, което обаче доведе до пълно объркване: щото те са свикнали към съвсем друг подход. При мен ученикът сам имаше право да решава кога да бъде изпитан, е, повечето не знаеха какво да правят с тази толкова непонятна им свобода, да, свободата е нещо съвсем непознато за нашите деца, те са свикнали с... дресировка, тях системата ги разглежда не като суверенни личности, а все едно са нещо като... зверчета, като животинки, системата работи само за това да им попречи да станат личности, е, аз пък, бидейки нещо като смахнат донкихотовец, залагам точно на това: близо до ума е, че ученикът дори и да започне да учи само защото отвън го натискат да учи, в тази негова дресировка няма нищо, което да напомня за образование, за истинско учене, такива правени под външен натиск неща нямат смисъл, щото нещо придобива смисъл само ако човекът, който го прави, сам го е пожелал, направил го е защото не просто го е искал (как да е и особено пък по принуда!), а защото го искал, и то съкровено; да, тия неща са прости, ала ний изцяло сме ги игнорирали. По тази причина у нас няма образование, има НЕобразование, в училищата правим неща, които нямат нищо общо със същинското образование и личностно развитие.
И учениците, и младите са поставени в ужасна деградираща обстановка, те вътрешно не приемат тази тоталитарна система, незачитаща свободата им, инстинктивно се съпротивляват, но по един разрушителен маниер, т.е. непозитивно, жертвата, разбира се, са те самите, докато червенобузестите администратори цъфтят, просперират и връзват, те единствени са доволни, щото имат пълната власт да мачкат както си искат "човешкия матр`ьял"; това изглежда доставя неописуемо удоволствие на тези первезници. Страшна работа е положението в нашите училища, те наподобяват пълна лудница, цари тиха анархия, вършат се какви ли не безобразия, унижения каквито искате и то всекидневно, непрекъснато; интересното е, че унижаваните вече не усещат униженията, така са претръпнали, че даже се молят още повече да бъдат унижавани, радват се когато ги унижават - и протестират когато някой им зачете достойнството, представяте ли си поне това?! Имитация на образование, на учене, на училище кипи из нашите образователни учреждения, всичко е имитация и менте из нашите училища, всичко е същинска чалга и лудешки административен кючек или ръченица, както искате го определяйте, ваша воля е да го възприемате и категоризирате както си искате.
И учениците, и младите са поставени в ужасна деградираща обстановка, те вътрешно не приемат тази тоталитарна система, незачитаща свободата им, инстинктивно се съпротивляват, но по един разрушителен маниер, т.е. непозитивно, жертвата, разбира се, са те самите, докато червенобузестите администратори цъфтят, просперират и връзват, те единствени са доволни, щото имат пълната власт да мачкат както си искат "човешкия матр`ьял"; това изглежда доставя неописуемо удоволствие на тези первезници. Страшна работа е положението в нашите училища, те наподобяват пълна лудница, цари тиха анархия, вършат се какви ли не безобразия, унижения каквито искате и то всекидневно, непрекъснато; интересното е, че унижаваните вече не усещат униженията, така са претръпнали, че даже се молят още повече да бъдат унижавани, радват се когато ги унижават - и протестират когато някой им зачете достойнството, представяте ли си поне това?! Имитация на образование, на учене, на училище кипи из нашите образователни учреждения, всичко е имитация и менте из нашите училища, всичко е същинска чалга и лудешки административен кючек или ръченица, както искате го определяйте, ваша воля е да го възприемате и категоризирате както си искате.
И в тази лудница, в която всичко е тъкмо наопаки на нормалното, на истинското, на правилното идиоти като мен (доколкото все още са останали и не са се поддали на унифициращата, на обизличностяващата система) изглеждат не просто като "бели врани" или като "бели лястовици", те изглеждат и се възприемат сякаш са същински уроди, чудовища и страшилища! Да, ама ето, аз искам да опиша и да ви разкажа, че нещата са все по-оптимистични, въпреки идиотщините, които, няма как, съпровождат нашето тъй вдъхновяващо българско битие. Да, ама ми изтече времето... ще трябва да прекъсна писането поради това, че в момента нямам време.
Ще направим така: имам два учебни часа по философия в нашата гимназия рано сутринта, ще оформям оценки, след това имам пауза, ще спра сега да пиша, за да ида навреме на училище, а пък после в паузата ще седна да попиша още малко. След това имам телевизионно предаване, предаването "На Агората...", водено от мен, започва в 11 часа. Като мине то, като се прибера в къщи, ще си почина малко, пак ще попиша. И така ще бъде писано това есе. Уверявам ви, имам много интересни неща да кажа, ще ги кажа, живот и здраве да е само! А сега ви желая хубав ден! Бъдете здрави и усмихнати! не се ядосвайте на нищо, приемайте идиотщините на живота ни с ирония - тя е най-мощното и несъкрушимо духовно оръжие. Тя е самата сила и ведрина на духа! Чао че закъснях!
...
А сега, след като минаха въпросните часове, аз вече в училищната библиотека продължавам писанието си. Тук е що-годе хладно, има климатик, но още не може да се справи с нахлуващата топлина, щото слънцето вече започна да припича, пък и панелът от вчера си е горещ, няма спасение от пловдивската лятна жега. Ще продължа да пиша, но имам и сега около половин час само, след това ще се отправя към сградата на Пловдивската обществена телевизия, която е на 15 минути път оттука. Ще трябва да избера и темата за днешното предаване, още се двоумя, нищо чудно е да бъде по въпроса защо има толкова много зли, злобни хора в наше време, които друго не правят освен да вредят на другите, абе по нравствена тема смятам да бъде предаването, ще стане дума за агресията, дето е разпиляна толкова начесто в живота ни. Но да си продължа подетото разсъждение - за ситуацията около моя прословут експеримент по свобода и по демокрация в нашето училище. Нищо чудно покрай тия мои борби да се окаже, че нашето училище да стане нещо като флагман на борбата за непосредствената демократизация на образователните общности у нас, т.е. да стане първото иновативно демократично училище в България, принадлежащо на държавната образователна система. Аз лично смятам, че няма нищо неестествено в това демократични училища у нас да не бъдат правени извън системата на държавното образование, напротив, те трябва да бъдат с пълно право правени тъкмо в рамките на тази система, щото тези училища по принцип са обществени, бидейки държавни, те принадлежат на нас, данъкоплатците, ний, данъкоплатците, сме тъкмо народът, е кажете тогава откъде-накъде ще отсъпваме собствеността върху нашите училища на толкова арогантната и корумпирана образователна бюрокрация-мафия, аз лично не съм съгласен да харизваме тия училища на бюрокрацията-мафия, вий ако сте съгласни да им ги харизваме, не мога да ви подкрепя изобщо.
И тъй, борбата за демократизация на нашата училищна общност вече почна да става неудържима. Ето някои радостни сиптоми в тази посока, щото не отричам, че ситуацията иначе е твърде тежка и сложна, в психологическия и нравствения смисъл на думата най-вече.
Вчера примерно в моите часове по гражданско образование (предмета "Етика и право", втория срок учениците учета предмета философия на правото и на политиката) аз в началото на този последен за годината час произнесох на учениците едно кратко слово, една малка реч, в която им казах следното (а те ме изслушаха с нетърпение, щото много бързаха да се изказват, да ги "дооформям", всички, дето си пропиляха толкова много време през срока, сега, по нашенския обичай, се активизираха, и то тъкмо за прословутата оценка, не за нещо друго!). Та значи аз с цялата си наглост им държах ето каква, представяте ли си, патетична реч:
- Искам да ви кажа нещичко, смятам, че е важно и време да бъде осъзнато от всички. Ето, половината от вас сега ме чакат с нетърпение да престана да говоря и да почна да ги изпитвам, за да си изкарат прословутата оценка. Да, обаче те са се сетили твърде късно, имаше много време, в което всички можехте да се изказвате колкото си искате, да се упражнявате в мислене и в говорене, в свободно философстване, можехте да защищавате каквито си искате позиции, а вие какво правехте тогава предимно? Мълчахте, блеехте, тъпеехте, губехте си времето, идвахте съвсем неподготвени, нищичко не чели, не мислили, мързеше ви даже да се вслушате в това, което обсъждахме, занимавахте се с глупости, бърборехте си, хихикахте, с разни лигльовщинки и простотийки се занимавахте, някои даже тайничко си подаваха (и това съм забелязал!)... карти за игра, опитвахте се да си играете карти в часовете по философия (!!!), независимо от това, че аз вече ви бях казал, че в часовете ще обменяме само мисли, не карти, бях ви цитирал даже и мисълта на Шопенхауер като идвах в час, а вие още не си бяхте доиграли играта на карти, която играехте обикновено в междучасията, та Шопенхауер за играчите на карти казва: "Тия, които не умеят да обменят мисли, предпочитат да обменят карти!", т.е. намеква за това, че карти играят предимно хора, в чиито глави просто мисли не се въдят. Е, вие цял срок, откакто аз ви водя часовете по философия, участвахте в един практически урок по свобода и по демокрация, имахте превъзходна възможност да практикувате свободата и демокрацията, а не само теоретично да учите за нея, да учите за тия неща "по учебник", прочее, учебникът на живота е най-важният, той също така е и най-хубавият. И всички видяхте докъде води свободата и демокрацията в нашенските родни условия: ами води до пълна анархия, до пълна безотговорност води тази свобода и демокрация, води до разните му там безумия, магарии, идиотщини, с които е пълен нашият български живот; причината за това каква е? С интерес ще изслушам всички ваши мисли по този въпрос, ето, вие бяхте участници в този страхотен, по моето мнение, практически урок или експеримент, за мен ще бъде много интересно да чуя какви са вашите мисли, как вие възприехте случващото се пред очите ви, имахте ли, примерно, моменти, в които растящата анархия и лудница да са ви харесвали, имаше ли моменти, в които вие, да допуснем, сте се възмущавали спрямо това, което ставаше в часа, защо, примерно, не се опитвахте с нещо да спомогнете нещата да почнат да се развиват в позитивна посока и пр.? Тия въпроси мен лично много ме вълнуват, изключително много ме вълнуват, страхотно ми е интересно да чуя какви са вашите възприятия и мисли по тези въпроси. Как се чувствахте през целия втори срок, доколко сте наясно с целта на този толкова продължителен урок, как мислите, напразно ли мина това време, научихте ли все пак нещичко, направихте ли си някакви изводи, които да са ви полезни за бъдещия ви живот и така нататък? Въпроси колкото щеш, дайте да обсъдим вкратце тия неща, аз много пъти ви призовавах да говорим по такава тема, ала вие не се включвахте, ето сега ви предлагам за последно да разговаряме - и вече няма как да отхвърлите офертата ми. Защото знаете ли какво ще се случи ако отхвърлите и този последен път офертата ми? Ами ще пиша двойки на всички, които си проспаха времето, а сега нахалстват да се изкажат който по-рано може да се вреди, с нахалство, разбира се, да се вреди, да изпревари другите, да се изкаже, да се опита да ме излъже, че той, видите ли, в последната минута вече уж е почнал "да се интересува" от тия проблеми, че се е пробудил, представяте ли си, интереса му, пък аз да се престоря, че, видите ли, "му вярвам", и така взаимно да се излъжем, да му пиша някаква фалшива там оценка про форма, да си измием ръцете, и да уредим работите с лъжа. Не, аз не съм съгласен да наместим нещата по този начин, аз предпочитам, като философ, да поставим нещата на истинската основа, да заложим не на лъжата, а на истинските, на верните неща, да сложим всичко на честна основа. И по тази причина за да ви преподам един урок, който никога няма да забравите, сега предлагам да ви пиша по една двойка, да ви оставя всички вас, дето малкото пръстче не си мръднахте в часовете по философия, та да постигнете известен напредък, на поправителен изпит, така и моята съвест ще е чиста, пък и вие ще си извлечете, чрез горчилката на преживяното разочарование, един полезен извод, който никога няма да забравите. Да, за ваше добро предлагам да ви пиша по една двойчица, вие какво ще кажете, справедливо ли ще бъде това, а? Ето, предметът ни нали е все пак философия на правото, би трябвало сега да можете вярно да отсъдите дали това е право, дали е неправо, дали е справедливо или пък не е справедливо. Иска ли някой да каже нещо по повод на тази моя идея? Ще изслушам всички, очаквам да чуя от вас интересни и разумни думи. Заповядайте, слушам ви!
Настъпи, както можете да очаквате, мълчание, пък и сподавен възглас се подочу, не мога сега да обясня как аз го тълкувам този възглас, понеже... пак ми свърши времето за писане! Ще спирам, тръгвам, да не закъснея за предаването си. Скоро, живот и здраве да е, ще продължа писането, при първа възможност, като се добера до компютър. Чао засега още веднъж!
...
А сега, след като минаха въпросните часове, аз вече в училищната библиотека продължавам писанието си. Тук е що-годе хладно, има климатик, но още не може да се справи с нахлуващата топлина, щото слънцето вече започна да припича, пък и панелът от вчера си е горещ, няма спасение от пловдивската лятна жега. Ще продължа да пиша, но имам и сега около половин час само, след това ще се отправя към сградата на Пловдивската обществена телевизия, която е на 15 минути път оттука. Ще трябва да избера и темата за днешното предаване, още се двоумя, нищо чудно е да бъде по въпроса защо има толкова много зли, злобни хора в наше време, които друго не правят освен да вредят на другите, абе по нравствена тема смятам да бъде предаването, ще стане дума за агресията, дето е разпиляна толкова начесто в живота ни. Но да си продължа подетото разсъждение - за ситуацията около моя прословут експеримент по свобода и по демокрация в нашето училище. Нищо чудно покрай тия мои борби да се окаже, че нашето училище да стане нещо като флагман на борбата за непосредствената демократизация на образователните общности у нас, т.е. да стане първото иновативно демократично училище в България, принадлежащо на държавната образователна система. Аз лично смятам, че няма нищо неестествено в това демократични училища у нас да не бъдат правени извън системата на държавното образование, напротив, те трябва да бъдат с пълно право правени тъкмо в рамките на тази система, щото тези училища по принцип са обществени, бидейки държавни, те принадлежат на нас, данъкоплатците, ний, данъкоплатците, сме тъкмо народът, е кажете тогава откъде-накъде ще отсъпваме собствеността върху нашите училища на толкова арогантната и корумпирана образователна бюрокрация-мафия, аз лично не съм съгласен да харизваме тия училища на бюрокрацията-мафия, вий ако сте съгласни да им ги харизваме, не мога да ви подкрепя изобщо.
И тъй, борбата за демократизация на нашата училищна общност вече почна да става неудържима. Ето някои радостни сиптоми в тази посока, щото не отричам, че ситуацията иначе е твърде тежка и сложна, в психологическия и нравствения смисъл на думата най-вече.
Вчера примерно в моите часове по гражданско образование (предмета "Етика и право", втория срок учениците учета предмета философия на правото и на политиката) аз в началото на този последен за годината час произнесох на учениците едно кратко слово, една малка реч, в която им казах следното (а те ме изслушаха с нетърпение, щото много бързаха да се изказват, да ги "дооформям", всички, дето си пропиляха толкова много време през срока, сега, по нашенския обичай, се активизираха, и то тъкмо за прословутата оценка, не за нещо друго!). Та значи аз с цялата си наглост им държах ето каква, представяте ли си, патетична реч:
- Искам да ви кажа нещичко, смятам, че е важно и време да бъде осъзнато от всички. Ето, половината от вас сега ме чакат с нетърпение да престана да говоря и да почна да ги изпитвам, за да си изкарат прословутата оценка. Да, обаче те са се сетили твърде късно, имаше много време, в което всички можехте да се изказвате колкото си искате, да се упражнявате в мислене и в говорене, в свободно философстване, можехте да защищавате каквито си искате позиции, а вие какво правехте тогава предимно? Мълчахте, блеехте, тъпеехте, губехте си времето, идвахте съвсем неподготвени, нищичко не чели, не мислили, мързеше ви даже да се вслушате в това, което обсъждахме, занимавахте се с глупости, бърборехте си, хихикахте, с разни лигльовщинки и простотийки се занимавахте, някои даже тайничко си подаваха (и това съм забелязал!)... карти за игра, опитвахте се да си играете карти в часовете по философия (!!!), независимо от това, че аз вече ви бях казал, че в часовете ще обменяме само мисли, не карти, бях ви цитирал даже и мисълта на Шопенхауер като идвах в час, а вие още не си бяхте доиграли играта на карти, която играехте обикновено в междучасията, та Шопенхауер за играчите на карти казва: "Тия, които не умеят да обменят мисли, предпочитат да обменят карти!", т.е. намеква за това, че карти играят предимно хора, в чиито глави просто мисли не се въдят. Е, вие цял срок, откакто аз ви водя часовете по философия, участвахте в един практически урок по свобода и по демокрация, имахте превъзходна възможност да практикувате свободата и демокрацията, а не само теоретично да учите за нея, да учите за тия неща "по учебник", прочее, учебникът на живота е най-важният, той също така е и най-хубавият. И всички видяхте докъде води свободата и демокрацията в нашенските родни условия: ами води до пълна анархия, до пълна безотговорност води тази свобода и демокрация, води до разните му там безумия, магарии, идиотщини, с които е пълен нашият български живот; причината за това каква е? С интерес ще изслушам всички ваши мисли по този въпрос, ето, вие бяхте участници в този страхотен, по моето мнение, практически урок или експеримент, за мен ще бъде много интересно да чуя какви са вашите мисли, как вие възприехте случващото се пред очите ви, имахте ли, примерно, моменти, в които растящата анархия и лудница да са ви харесвали, имаше ли моменти, в които вие, да допуснем, сте се възмущавали спрямо това, което ставаше в часа, защо, примерно, не се опитвахте с нещо да спомогнете нещата да почнат да се развиват в позитивна посока и пр.? Тия въпроси мен лично много ме вълнуват, изключително много ме вълнуват, страхотно ми е интересно да чуя какви са вашите възприятия и мисли по тези въпроси. Как се чувствахте през целия втори срок, доколко сте наясно с целта на този толкова продължителен урок, как мислите, напразно ли мина това време, научихте ли все пак нещичко, направихте ли си някакви изводи, които да са ви полезни за бъдещия ви живот и така нататък? Въпроси колкото щеш, дайте да обсъдим вкратце тия неща, аз много пъти ви призовавах да говорим по такава тема, ала вие не се включвахте, ето сега ви предлагам за последно да разговаряме - и вече няма как да отхвърлите офертата ми. Защото знаете ли какво ще се случи ако отхвърлите и този последен път офертата ми? Ами ще пиша двойки на всички, които си проспаха времето, а сега нахалстват да се изкажат който по-рано може да се вреди, с нахалство, разбира се, да се вреди, да изпревари другите, да се изкаже, да се опита да ме излъже, че той, видите ли, в последната минута вече уж е почнал "да се интересува" от тия проблеми, че се е пробудил, представяте ли си, интереса му, пък аз да се престоря, че, видите ли, "му вярвам", и така взаимно да се излъжем, да му пиша някаква фалшива там оценка про форма, да си измием ръцете, и да уредим работите с лъжа. Не, аз не съм съгласен да наместим нещата по този начин, аз предпочитам, като философ, да поставим нещата на истинската основа, да заложим не на лъжата, а на истинските, на верните неща, да сложим всичко на честна основа. И по тази причина за да ви преподам един урок, който никога няма да забравите, сега предлагам да ви пиша по една двойка, да ви оставя всички вас, дето малкото пръстче не си мръднахте в часовете по философия, та да постигнете известен напредък, на поправителен изпит, така и моята съвест ще е чиста, пък и вие ще си извлечете, чрез горчилката на преживяното разочарование, един полезен извод, който никога няма да забравите. Да, за ваше добро предлагам да ви пиша по една двойчица, вие какво ще кажете, справедливо ли ще бъде това, а? Ето, предметът ни нали е все пак философия на правото, би трябвало сега да можете вярно да отсъдите дали това е право, дали е неправо, дали е справедливо или пък не е справедливо. Иска ли някой да каже нещо по повод на тази моя идея? Ще изслушам всички, очаквам да чуя от вас интересни и разумни думи. Заповядайте, слушам ви!
Настъпи, както можете да очаквате, мълчание, пък и сподавен възглас се подочу, не мога сега да обясня как аз го тълкувам този възглас, понеже... пак ми свърши времето за писане! Ще спирам, тръгвам, да не закъснея за предаването си. Скоро, живот и здраве да е, ще продължа писането, при първа възможност, като се добера до компютър. Чао засега още веднъж!
Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Грънч, понеже ти си луд, това което си написал нищо не струва, това е пелтечене на психично болен човек. И понеже съдът вече доказа, че си такъв, вече никой не може да бъде подведен под съдебна отговорност че те нарича така, за което трябва да благодарим на нашата любима ръководителка госпожа Анастасова, тя успя да докаже че си луд по съдебен ред за което сме и много благодарни! И по тази причина е крайно време пак да те уволни щото в нашия сплотен колектив не може да стои човек като теб.
Това е пътят, Ангеле, няма друг! Напълно споделям и те подкрепям!
Maria Vassileva
Публикуване на коментар