Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 7 юни 2016 г.

Кой и къде е доказал, че за училищата - и за учениците, за младите хора! - свободата е непотребна?!



Вчера пред един клас, на който преподавам философия, си позволих да произнеса кратка реч със следното съдържание, предавам есенцията от нея:

Ученици, искам да ви кажа нещо, по моя преценка е твърде важно. Интересно ми е да разбера някой от вас дали сам го е осъзнал. Ако го е осъзнал, ако си е мислил нещо подобно, моля след това да сподели, да каже как той по-точно е видял нещата.

Вие имахте голяма свободата, получихте тази свобода без обаче да сте я искали, ей-така, като подарък. Моето усещане е, че за непознаващите свободата, които са се примирили с нейното отсъствие, тя, свободата, е "страшно и опасно нещо", това са думи на Достоевски. И затова - продължава по-нататък великият Достоевски - повечето хора се чудят на кой друг да прехвърлят този тежък дар на свободата, с който това нещастно същество се ражда. Да, свободата, излиза, е страшно и опасно нещо - за хората, които не умеят да се ползват от нея. Второ, свободата не трябва да се дава или подарява някому, щото той тогава няма да знае какво да прави с нея, за свободата си трябва да воюваме, трябва да я извоюваме, тя е лично завоевание. Е, аз ви дадох свобода без да сте ми я искали, предложих ви да практикувате свободата. Моята идея беше вие да преживеете по-пълно ситуацията на свобода - и да си направите потребните безценни изводи. Много ми е интересно какви са вашите изводи по повод на преживяното след като сте поставени, волю-неволю, в ситуацията на тъй непознатата ви свобода.

Когато се даде свобода на непознаващи я, те мигновено си устройват... анархия или това, което наричаме "свободия". Анархията именно показва, че тия хора не познават свободата, не умеят да се ползват от нея позитивно, с полза за себе си, тогава свободата почва да им вреди, те си правят каквото искат - е, разбира се, ще платят цялата цена обаче. Ще трябва да поемат пълната отговорност са случилото се, за сполетялото ги.

Трябваше да решавате сами кога да се изявите в часовете по философия, кога да бъдете "изпитани", как, по какъв начин да си изкарате съответната оценка. Аз не ви се месих изобщо в решаването на този толкова малък проблем. Повечето какво направиха? Ами... нищо не правиха, стояха и чакаха. Идваха съвсем неподготвени. Отпуснаха се, деморализираха се тотално. Даже в един момент почнаха съвсем да не слушат изказващите се. Почнаха да се занимават в час с каквото им скимне. Бърборят, "шумят", не обръщат капка внимание на преподавателя, даже ги мързеше да си запишат темата за следващия път с поясняващите въпроси. Или стояха и чакаха. Не зная какво чакаха. Е, в един момент получиха заслужената си първа двойка. "Автоматична двойка". И тя изглежда съвсем не им повлия (с малки изключения, имаше и някои обезпокоени, които предприеха нещичко да решат очерталия се проблем). Но е интересно, че имаше доста такива сред вас, които нищичко не промениха. Анархията си цъфтеше необезпокоявана. Аз се опитвах някак да влияя, но знаете, залагам на добрата ви воля. На непринудата залагам. Чакам да настъпи тъй потребното самоосъзнаване. Да настъпи личен поврат вътре в душата. Това чакам. На това съм заложил. При някои сякаш настъпи нещо като поврат. Изглежда осъзнаха нещичко. При повечето обаче продължи затъването в безотговорността.

И ето, точно тези хора в един момент започнаха да търсят някой друг, на когото да прехвърлят цялата отговорност за случващото се. Непознаването, неползването от свободата е израз на бягството от свободата, то поражда това бягство, целящо снемане от себе си на отговорността. Има два пътя: достоен, а именно да поемеш цялата отговорност, и недостоен - да излъжеш като обявиш, че някой друг е виновен за сполетелия те провал. И такъв виновен според тия ученици се оказа оня, който им даде тъй непотребната и непознатата им свобода - преподавателят им по философия. "Логично", нали? Той, преподавателят, не ги бил научил на нищо. Той не им бил "дал" нищо, никакви знания и пр., а трябвало било да им ги даде. Те иначе са съвсем невинни, те обичат да учат, а ученето за тях е даване наготово - по милостиня. Така са ги научили, да бъдат несвободни консуматори на чужди мисли. А тук преподавателят по философия ги тормози да търсят истината сами, да изследват, да мислят, мъчи ги да бъдат свободни - очевидно, разбира се, той е виновен за всичко, кой друг да е виновен?!

В един клас даже ми обявиха открит бунт срещу свободата - а в други класове този бунт зрее. Малка искрица се иска и там за да избухне. Да, обаче аз по този начин въпреки всичко ви "преподавам" един практически урок по свобода. Не зная дали сте го забелязали, дали си давате сметка за това. Виждате, надявам се, че ви го "преподавам" по съвършено друг начин. Смятам, че много ще научите от този урок въпреки всичко. И ще си извлечете все пак безценни изводи. Безценни, защото ще бъдат изцяло ваши тия изводи, ще бъдат лично преживени. Най-ценни са именно тия изводи, които сам си направил на основата на преживяното в живота. В часовете по философия покрай практикуването на свободата вие имахте шанса да експериментирате... живота! Надявам се осъзнавате, че за човека автентичният живот е неделим от свободата. Свобода и живот не могат едно без друго. Къде пък е доказано, че от училищата животът трябва да бъде изгонен? Кой и къде и доказал, че за училищата - и за учениците, за младите хора! - свободата е непотребна?!

Още много мога да говоря по тази тема, но ще спра дотук. Защото на мен ми са много интересни вашите разсъждения по повод на така или иначе преживяната ситуация на свобода - във връзка с този експеримент по свобода, в който вие участвате ето вече шести месец. С този експеримент в нашето училище вече започна и то на дело осъществяването на проекта ми за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. Решен съм да инициирам и да провокирам разрастването на работата по този проект. Разбира се, неподкрепен съм отникъде. Не срещам разбиране отникъде. Само отделни ученици ми засвидетелстваха и разбиране, и известна подкрепа, и насърчение. Да, само отделни ученици, които можаха да разберат и да оценят смисъла на предприетото. Но тези ученици се броят на пръсти. Повечето имам чувството че ме разглеждат като някакъв "странен чешит", който не знае какво точно иска - и прави "пълни глупости". Да, най-вероятно в техните очи аз изглеждам точно така. Много зависи от очите какво и как изглежда това или онова. Възприемащото око в тия случаи решава всичко. Примерно, в някои очи аз, вероятно, изглеждам като "подъл човек", който поради "пълна некадърност" може едно нещо: да разпалва анархията. Впрочем, анархията и без мен си я има, аз само я подклаждам и регулирам с известна позитивна все пак цел. На някои хора очевидно не им е по силите да прозрат коя е тази цел. Тия неща са естествени. Ние сме различни. Няма как еднакво да разбираме нещата. Различията са нещо нормално - и благодарение на тях има смисъл да разговаряме, да спорим, да дебатираме, да търсим истината. Има много заблудени хора относно смисъла на това какво се случва в часовете по философия в нашето училище.

Та искам да завърша с ето какъв акцент - щото подетата тема е огромна. А аз не искам да ви отнемам времето. Времето в часовете по философия е изцяло ваше. Имаше един такъв лозунг в паметното време на борбата за свобода в България в толкова вдъхновяващото начало на прехода от комунизъм към демокрация: ВРЕМЕТО Е НАШЕ!; да времето винаги е на ония, които искат да бъдат свободни - и са готови на всичко за да постигнат свободата си! Ползвайте се от него за да се упражнявате да философствате. Аз съм превъзходен слушател. Много обичам да слушам мислещи млади хора. Не зная дали сте забелязали това. Та ето какво искам да кажа - и с което ще завърша.

Вие имахте превъзходния шанс много да обогатите своята личност, ала малцина се възползваха от него. Огромното мнозинство обаче пропиля този шанс. Пропиля безценното време, в което можеше, казах, много да постигне. Вие имахте възможността да четете откъдето искате, философията е безбрежен океан, неописуемо богатство от идеи, мисли, ценности, можехте да гребете от този океан колкото си искате. Повечето обаче предпочетоха да си останат съвсем жадни. "Водата" на океана на философията обаче не е солена, напротив, превъзходна е, ала вие не знаете какъв е нейния неописуем вкус - понеже не сте я опитали още. Тя е много сладка, подобна на "кока-колата" е - да я сравня с нещо познато ви, белким поне малко ме разберете. По-приятна за пиене е от свеж натурален сок на портокал. Същински еликсир на живота е тази "вода". Говоря за "водата" на това духовно богатство, съдържащо се в "океана на философията", а философията е пазителка на безценните съкровища на неуморимия човешки дух. Мнозинството обаче си останаха и гладни, и жадни - защото идеите на философията са и превъзходна "духовна храна". Вие в училище ходите без да съзнавате защо ходите и какво се случва тук фактически. Училището е място, където се сервират какви ли не превъзходни и много вкусни "духовни храни" - знания, ценности, идеи. Вие повечето обаче ходите на училище без да вкусвате от тия духовни храни - предпочитате да дъвчете само толкова приятните ви дюнери, пици, кебапчета. Затова ходят повечето от вас на училище - да се наядат с дюнери и пр. Апетит към "духовните манджи" обаче изглежда съвсем нямате. Защо е така е голяма тема. Стоят си гладни и жадни душите ви в училище. И скоро не само че затъпяват, но и направо почват да обезумяват, да побесняват тия толкова гладни и жадни души.

Сърдете се на себе си че се отказахте да обогатите душите си. Пропиляхте този невероятен шанс. Някой от вас да е прочел нещичко, и то истинско, от някаква философска книга? Да е отделил време да се зачете някой във философска книга? Или дори в учебник или помагало? Не, едва ли, малцина са тия, които са го сторили. Даже и тия, които се изказват в часовете, предпочитат да изхождат от своята "обща култура", излагат тук разни "общи съображения", изсмукани, както се казва, "от пръстите". Тяхна си работа. Техен си е този избор. Аз искам обаче тук да ви напомня, че страшно много сте се самоощетили като постъпихте така. Не вярвам да разберете тия мои думи или да съжалите за пропуснатото. Да, съвсем не вярвам в момента да можете да съжалите за пропуснатото. Вероятно тия мои думи ви звучат съвсем иначе, като някакви прекалени глупости, звучат ви като някакви невъобразими "философски глупотевини". Няма как да ви звучат иначе. Няма как да ме разберете. Нещо, което никога не си го преживял, няма как да го разбереш.

Ще си останете с бедни, гладни, жадни за знания, за ценности, за идеи души. Много ви съжалявам, че допуснахте това. Смейте ми се колкото си искате за тия мои думи. Казвам ви ги защото съм много загрижен. Не ви коря, само ви предупреждавам. И ви съжалявам. Мислете ме за какъвто си искате. Но проблемът, повтарям, си е изцяло ваш. Аз нямам право да ви се меся. Вие сами решавайте. И ако искате се и самосъжалявайте. Все някога ще осъзнаете това, което сега успяхте да направихте. Ще съжалявате един ден, че си пропиляхте времето в училище предимно за скука, която разнообразявахте правенето невероятно пищни и бесовски глупости. Да, весели и забавни са тия глупости обикновено. А мъдростта, а философията, а безценните идеи ви изглеждат, представяте ли си, съвсем скучни и безинтересни! Няма как да е иначе. В очите на простака и най-умните и мъдри приказки изглеждат страшни... простотии! В неговите очи обаче най-големите простащини изглеждат като великолепни "умнотии" и дори като "най-пичовски истини". Нали така изглеждат? Кажете де, защо мълчите?

Спирам дотук. Ако щете ми се обиждайте за това, което си позволих да ви кажа. Ако искате, идете напише донос срещу мен до директорката, наречете го "жалба", "петиция", "жалейка", "стон на оскърбената народна душа" ако искате го наречете! Имате пълна свобода да се излагате колкото си искате! Който пък е успял да разбере точния смисъл на моите думи - за него си е! Радвам се ако има и такива. И ги поздравявам, че са такива. Прекрасни сте че сте станали такива - и че разбирате тия неща. Че сте постигнали верния смисъл на тия толкова важни неща. Философията е това: безкомпромисно търсене на истината, на верния, на точния смисъл, потребен ни за живота. Философията, както съм ви казвал и друг път, е битка със собствената склонност да правиш простотии или глупости - и да се възхищаваш на простотиите и на глупостите на другите. Философията е начин да спасим душите си от тиранията на простотията и на глупостите. И да освободим душите си от тази страшна тирания. Философията е освен любов към мъдростта - и най-вече беззаветна любов към истината и свободата. А истината ни прави свободни, не нещо друго...

Ето каква реч произнесох на моите ученици в един клас вчера. (Е, и в другите класове изнасям подобни речи при сгоден случай, но вчера сгодният случай беше при този клас.) Интересно е, че като произнасям такива речи учениците ме слушат много внимателно. Тук-там забелязвам, че в нечии очи заблестяват игриви огънчета. Това за мен е знак, че магията се е случила. И че съм си изпълнил нелекия учителски дълг. Аз заради тия пламъчета в очите работя като учител толкова години вече. Не избягах - както това направиха други. Тежко е, знам го добре. Мнозина ми се чудят как издържах толкова години като учител. Ето, тия пламъчета обясняват всичко...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

7 коментара:

Анонимен каза...

Наистина ли свобода не бива да се дарява, за нея трябва непременно да се воюва? А ако тя е една даденост, пак ли трябва да воюваме за нея? Как?

Анонимен каза...

Школа должна не только учить

К сожалению, современная школа лишена возможности воспитывать детей. Она все больше превращается в структуру по предоставлению образовательных услуг населению. От нее теперь требуется только впихнуть в детей знания, даже не заботясь о том, во зло или во благо эти знания потом будут использованы. Совсем другой подход у школы к детям был в советский период. Это можно увидеть даже на школьных плакатах тех лет.

http://goodspb.livejournal.com/116372.html


Ангел Грънчаров каза...

Пълни кагебостки глупости приказвате, таваришч. Значи в съветския период школата в СССР са се грижели за личностното развитие на младите? Вие на мен ли пробутвате този идиотизъм - след като с очите съм видял оскотяването на съветския човек от ерата на комунизма?

Ангел Грънчаров каза...

Свободата не може да е даденост. Ако Ви се чини, че свободата е даденост това свидетелства, че просто хал-хабер си нямате що е това свобода...

Анонимен каза...

Това с съветските плакати е в рамките на шегата.

Ако изключим идеологизацията обаче, училищното образование по време на комунизма в някои (не във всички) отношения беше по-качествено от днес, както и по-качествено от това в някои стари демокрации. Аз по принцип съм привърженик на либерални методи в образованието, а лично за мен нямаше никакъв смисъл да ходя на училище, това беше само губене на време, понеже всичко важно, което знам и мога, съм го научил самостоятелно извън училище. Работата обаче е там, че на повечето деца им липсва необходимото съзнание, дисциплина и воля, за да работят самостоятелно и напълно свободно. Дори Моцарт, Гьоте и Джон Стюарт Мил, обучавани изключително у дома, е трябвало да бъдат надзиравани и контролирани от бащите си, иначе не са щели да стигнат далече.

А свободата може да е даденост. Във всеки случай човек, роден в някоя стара демокрация, по начало и квази „по рождение“ се радва на по-голяма свобода от човек, роден в Северна Корея например. Друг въпрос е, че както казва напр. Карл Попър, свободата винаги е застрашена, понеже когато тя е налице, хората започват да я приемат като природна даденост, което я прави уязвима за нейните врагове. Затова Попър смята, че когато хората спрат да се борят за отвореното общество и свободата, те приключват. В този смисъл сте прав.

Въпреки това има един проблем и едно противоречие във Вашите възгледи. Според Вас свободата е толкова велика, че е непобедима и неунищожима. Ако е така, защо въобще да се борим за нея? Освен това историята учи, че свободата често е била изгубвана. Следователно въпреки всичките нейни предимства тя очевидно не е неунищожима и непобедима, иначе как да обясним появата на диктатури?

Анонимен каза...

Поздравления за куража да правите и отстоявате Смисленост и Осъзнатост в учебния процес, ..нещата, които случвате са хвърлен камък по системата с най-фалшивото име: "образование".

Violeta Karadzhova

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч пропагандист на всичко съветско, в това число и на съветското образование. Като изключим това че съветското образование така или иначе е създало и личност и антикомунист като мен (аз съм едно от малкото изключения!) - това също е в рамките на шегата! - то изобщо не е било качествено, а ако Ви се струва, че е било качествено, това означава, че не знаете що е това образование. Но Вие харесвате в него очевидно терористичният и насилнически (антисвободен) характер, явно затова толкова го харесвате.

Свободата не може, повтарям, да бъде даденост. В традиционно свободните страни хората са по-свободни просто защото съществуват в една атмосфера на свобода и я възприемат, но свободата, ако се осмисли основателно, винаги е лично завоевание, тя е творение, тя не е нито дар, нито нещо природно дадено. Четете книгите ми за да разберете що е свобода, казал съм го там пределно ясно. Стига истината на свободата да Ви вълнува. което обаче не Ви личи, простете, Вие сте пристрастен по-скоро към несвободата, не към свободата.