По повод на: Социализмът навсякъде е вреден и води до бедност, разруха и личностно-нравствена деградация на народа два показателни коментара от Фейсбук:
Веселин Делчев каза: Вярно, но колкото повече бедни хора и разрушени предприятия има, толкова повече социалистическото мислене събира потенциална енергия, която все някога се превръща в кинетична.
Ангел Грънчаров каза: Социалистите лъжат, че ги вълнува съдбата на бедните и слабите - те използват тази мистификация на загриженост за тяхната съдба само и единствено за да уредят себе си социално и материално, т.е. да лапат колкото се може повече от оня ресурс, който социалистическата политика може да отклони от държавата уж за бедните и за слабите. Вие да сте видял беден социалистически политик? Ако сте видял такъв, дайте ми името му.
Първанов изглежда е скромен собственик на мезонети (включително и в Париж!), жена му Зорка имала хотели, синчетата му имат не знам си колко милиончета (подарени, предполагам, от руската мафия за заслуги на баща му по повод на предаването на националните интереси на България!), Станишев, твърдят, бил си имал хубава "скромна" вила в Швейцария, Гергов си има сума ти хотели, пловдивски панаири, ЦУМ и не знам си колко свинеферми и прочие, но това не им пречи на всичките тия лъжци лицемерно да говорят за загрижеността си за бедните, гладните, слабите, страдащите!
Защо ако наистина бяха толкова загрижени не дадоха поне част от богатствата си на бедните?! Значи, щом не дават нищо, прекалено лъжлива и извратена е тази "загриженост за бедните", която, повтарям, е техния претекст да се врат в политиката единствено заради личното си облагодетелстване, единствено заради крадене и заради лапане.
Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар