Dimitar Stoyanov, млад човек, костовист и ДСБ-ар, а написал едни думи, които ме подтикнаха да реагирам някак, ето какво пише той, а по-долу можете да прочете и моя коментар:
Тази година поради редица обективни причини мислех да се въздържа да кажа нещо повод годишнината от учредяването на ДСБ, може би защото в това време много трудно мога да намеря да кажа нещо положително. Много хора си напуснаха или се оттеглиха през последните месеци - изморени или просто погнусени. Някои казват, че въпреки всичко оставала абревиатурата - трите букви. Трите букви са ДСБ - Демократи за силна България. Но отговаряме ли наистина на това съдържание? Казваме, че сме демократи, а приемаме диктаторски устав, с когото би се гордял Вишински (Христо Бисеров по дефолт ще се гордее с него). Казваме, че искаме "силна България", но в същото време бием отбой при първата трудност при прокарването на реформи и се скриваме в уюта на опозицията, където е кефско - може да кажеш всичко, но не носиш отговорност за нищо. И накрая казваме "за България" - отговаря ли и този призив на вълната от популистко говорене? И не на последно място - претенцията за автентичното, чистото, синьото дясно, върху което често обичаме да обявяваме монопол. Оправдана ли е тази претенция на фона на прокарвани леви политики, колаборация със зелени партии, заигравки със Слави Трифонов и Татяна Дончева, "преопаковането" на десни идеи в някаква ляво-центристка-зелено-популистка и в крайна сметка безцветна и блудкава рамка? Да, вчера навършихме 12 години. Идният месец някъде по това време започва петата ми година на членство в ДСБ. И смея да кажа - никога досега не съм се чувствал толкова разколебан, потиснат и разочарован от всичко, което се случва в ДСБ.
Моят коментар:
Дали пък този тъй прочувствено звучащ възглас не е лек реверанс спрямо бойкоборисовщината, щото опозиционността на ДСБ не вещае перспективата за скорошно и лесно доближаване до властта, а знаем, че у Нашенско онова, което най-вече вдъхновява много хора е тъкмо това, а именно наместването във властта? Оказа се, че Б.Борисов (който прости грозните думи по своя адрес дори и на П.Москов!) е способен и при най-лек реверанс пред височайшата му особа да прости всичко и да даде хубав държавен пост на всеки разкаял се, пък дори и да е бил бивш костовист. Казвам това по принцип, не твърдя, че думите ми са приложими към конкретния случай, но бъдещето ще покаже. Ще видим, то ще се разбере.
В най-тежките моменти обаче, пак принципно казано, не трябва да се бяга от партията, чиито ценности отговарят на твоите възгледи, напротив, трябва да се издържи, нали знаете кои първи напускат потъващия кораб? Апропо, ДСБ съвсем не е потъващ кораб, винаги има смисъл човек (това нещо важи и за партиите) да подкрепя някакви принципи, пък дори и това да го отдалечава от облагите и привилегиите на властването.
И още нещо, в завършек: властта, драги начинаещи млади политици, не е самоцел, нито пък благинка, властта, ако разбирате същината й, е тежка работа и огромна отговорност. Това нещо не го знае дори и народният титан Б.Борисов, щото ако го знаеше, нямаше толкова да се вре във властта, където общо взето такива като него (шоумени, чалга-политици и пишман народни трибуни) предимно вредят, независимо от това, че постоянно се перчат колко били полезни и дори, видите ли, незаменими.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар