Настоящият министър-председател не само че е непосредствен и най-жив синтез на четирима Митювци, но и е нещо като тяхна квинтесенция

Е. Дайнов бил задал следната "политологична гатанка" на страницата си във фейсбук:

Всъщност, ако Митьо Очите беше министър-председател, Митьо Гестапото - вътрешен министър, а Митьо Пищова - министър на културата, кое точно щеше да е различното в България? Питам просто за информация, не, че нещо...

Това дотук е неговата гатанка. Забелязвате, споменава трима Митювци, аз пък откривам, че е забравил един най-важен и велик Митю - Митю Пайнера! Та аз лично добавям в таз гатанка и Митю Пайнера - като министър на веселието, а може и направо като министър на самия живот.

Но при това не мога да се отърва от усещането, че настоящият истински министър-председател не само че е непосредствен и най-жив синтез на тия четирима Митювци, но и е нещо като тяхна квинтесенция...

Но забелязвам и нещо друго, което не мога да скрия, ще си го кажа за всеки случай: малее, аз пак съм се разпищолил да пиша разни коментари за г-н Премиеро, дали по този начин няма да си заслужа следващото опраскване?! Предишният път ме уволниха само седмица след като написах и изпратих на г-н Премиеро (и публикувах в блога си) едно доста откровено "Отворено писмо", сега дали пък с тия коментари не си заработих ново предстоящо опраскване?! Както и да е де, това е само между другото.

И в тази връзка пак се чувствам длъжен да ви напомня, че нашият български Картаген наистина е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo