Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

неделя, 12 юни 2016 г.

Българи от старо време: вълнуващата история за баба Торушевица като свидетелка в съда



Седя пак тия почивни дни в Долна баня при майка си, грижа се за нея (пред седмицата има личен асистент, но в събота и неделя няма кой да се грижи за нея). Майка ми е по-добре, стоически понася болестта, има здрав дух, което е радващо. Често и пее в леглото, а в повечето време си приказваме за това-онова, тя ми разказва разни любопитни истории от живота си, много я бива в разказването, разказва своите истории по удивително изразителен начин; разказва ми предимно весели истории, ето сега искам да ви разкажа една такава история, като предварително се извинявам, че не мога да предам разказа на майка ми така релефно, както го прави тя.

Имаше навремето една бабичка, родственица на моята баба (майката на баща ми, Бог да ги прости и тримата, отдавна са починали!), тя често идваше при баба ми в старата й къща, аз имам спомен от нея, ходеше с някакви много дълги рокли и за мен, бил съм тогава дете; тази стара жена ми изглеждаше страшна, наподобяваше "баба Яга", беше, респективно, с характерното за този персонаж отблъскващо, да не кажа грозно лице и беззъба уста - е, имаше един-два зъба де, не беше съвсем беззъба!), това последното беше много характерно (такава е останала в моя детски спомен). Викаха и на тази бабичка "Баба Торушевица", вероятно е производно на фамилията й, на наименованието на рода й. Та ето каква весела история се случила веднъж с тази баба, майка ми я разказа вчера, смееше се през сълзи и разказваше.

Та тази баба имаше една хубава градина някъде в средата на Долна баня, която садяла с домати, чушки, картофи, фасул. За да се полива тази градина бабата е трябвало да прекарва вода отдалече, вадата, по която тече водата, е трябвало да мине през половината село (тогава Долна баня е била още село); тогава имаше от двете страни на пътя вади, в които течеше вода, ние, децата, по цяло лято се пръскахме с тази вода, разхлаждахме се, играехме си на корабчета, които сами дялкахме от борова кора и пр.; с тази вода хората поливаха, напояваха градините си в дворовете. И често се караха за водата, когато настъпи суша, хората денонощно си напояваха градините и имаше постоянни караници на кой е ред на напоява градината си, щото имаше тарикати, които "крадяха" водата, отбие водата, дето тече на улицата пред него, в своята градина, пък оня, който напоява градината си, ако е далеч от него, докато разбере, че някой му е взел водата, тарикатът почти си е напоил градинката. Та тази баба Торушевица, значи, заедно с дядото си веднъж почнали да водят водата от горния край на селото до своята градина; дядото ще пази водата да не я открадне някой, а пък бабата в градината ще напоява растенията си. Да, ама ето че някой им откраднал водата, бабата разярена тръгнала да търси злосторника, а там вече заварила своя дядо да се кара с тъй подлия злосторник. Карали се, карали се, пък по едно време това им се видяло малко и започнали да се дърпат, да се бият, всеки с мотиката си, дърпали се колкото се дърпали, по едно време обаче така се увлекли в крамолата, че не усетили как станало, че и двамата се се катурнали в гьола, образувал се на вадата - и хубаво се измокрили, което още повече ги разярило. Колко още са се карали и били не се знае, историята не помни тия обстоятелства, но се знае, че дядото на баба Торушевица така се бил ядосал, че за произшествието решил да даде под съд злосторника и побойника; явно човекът е имал изострено чувство за справедливост (ние, от Долна баня, сме все такива хора, види се, и моето чувство за справедливост има корена си в долнобанския ми ген).

И ето ги двамата дядовци в съда, а самата баба Торушевица била призована, както се полага, като единствен очевидец, за свидетел. Съдията изслушал двете страни, след това дал думата на бабата да обясни какво станало; бабата била... "необразована", да се изразим по-деликатно, с оглед да не употребим значително по-точната дума "проста", щото звучи все пак обидно. Баба Торушевица пред съдията казала горе-долу следното:

- Епа те така стана работата... фанаха се за мотиката, тоя дърпа натука, оня дърпа натам, тоя дърпа те натука - оня дърпа натам... - увлякла се бабата в разказа си, повтаряла това доста време, а пък в един момент, за да предаде по-голяма убедителност на думите си решила и да демонстрира нагледно що било станало при свадата; да, ама в един момент без да иска... настъпила дългата си рокля, стигаща почти до пода (с такива рокли все ходеше тая баба, и аз съм я запомнил така!) и като си настъпила роклята, сама се търколила в съдебната зала; един вид станало така, че тя съвсем точно и изцяло нагледно показала на съдията що именно се било случило (само дето бабата паднала не в гьол, а на пода на съдилището!).

Съдията, разбира се, прихнал да се смее при тази сюблимна сценка! По едно време осъзнал, че го занимават с пълни глупости и като се насмял донасита взел, че изгонил съдещите се - щото само му губели ценното време. Не знам как е завършило това дяло де, историята не помни точния му резултат, нито колко години точно е продължило то. Та ето тази хубава история ми разказа моята майка вчера по повод на един друг случай, не по-малко смешен, който сега няма да ви разказвам - за да не ви дойде прекалено много веселието! Достатъчно, вярвам, се повеселихте за добро настроение в неделния ден, стига ви толкоз!

Такава е моята майка. Духовита и силна жена е, Бог да й дава здраве, живот, сили! Вчера й дойде на гости една нейна приятелка (майка ми има много приятелки!) и двете пяха дълго време песни, щото приятелката й също е от самодейците, те пееха на различни концерти, представления, даже и в далечна Полша гастролираха преди време (аз за това съм писал на друго място). Та аз записах три техни изпълнения, записах с видео как пяха три песни, като се върна в Пловдив, ще ги кача тия видеа и ще ги сложа и тук, в блога, да видите как хубаво пеят. Майка ми лежи в леглото, болна, и пее весели песни! Това е. Такъв човек е моята майка! Благодаря на Бога, че я имам!

И въпреки всичко пак се чувствам длъжен да ви напомня, че нашият български Картаген наистина е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: