Аман от този кич, призван да прикрие собствената ни безотговорност към България и съдбините ни, удобно мезе за ракиения ни патриотизъм!

Ще ви кажа нещо на стената си, братя и сестри, френдове и просто приятели, пък ако щете, ме игнорирайте! Не ви ли писна от тези квазипатриотични "възстановки" на исторически събития, като Априлското въстание, гибелта на Ботев и т.н.? Кого лъжем с тези изпълнения? Себе си лъжем! Това е абсолютен кич, призван да прикрие собствената ни безотговорност към България и съдбините ни, удобно мезе за ракиения ни патриотизъм. И защо около Враца? Че прадедите им са мълчали като п...и, когато Ботев е наближавал града - и са се крили под полите на жените си (справка - апостолът на окръга Стоян Заимов е избягал, предрешен като жена!).

Нямам нищо против врачанлии, а против удобното ни незнание за какво и против какво е воювал Ботев, за което всички сме отговорни. Отдавна размишлявам от къде и кога дойде тази мода. Аз помня инсценировките по комунистическо време, но е възможно ентусиазирани аматьори да са го правили спорадично и преди това, не знам. Отговорът ми го даде някаква скубла на моите години тази вечер пред БНТ, която ентусиазирано разказваше как Ботев "беше като мен, такъв жизнен", "Ботев беше...", като очевидка и съвременница. Ха напрегнете си паметта и се сетете коя държава в днешно време играе на вечен победител, и показва хора, отрупани с медали, които просто биологически няма как да са ги заслужили. Хайде, стига вече! Байгън!

Презрете организаторите на тия нелепи шоута! Да ме прости Бог (и Ботев!), но имаме нужда от просвещение (и просветление!), нежели от юнашко тупане по гърдите - какви сме били ние, българите! Не, не сме били! И като изтлее острата болка в очите, ще прогледнем кои сме, къде сме и накъде отиваме!

Feodor Ilivanov

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo