Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 24 юни 2016 г.

Две интересни статии, разглеждащи важни за съвременния свят проблеми




В Кремъл смятат, че "суверенна" Русия е немислима без сфера на влияние от Лисабон до Владивосток

Изказване на Франсоаз Том, преподавател в Сорбоната по време на конференцията "Украйна - Русия: освобождаване от митовете", която се проведе в Дома на Европа в Париж. Изказването е публикувано в Грани.ру, информационен партньор на конференцията.

Западът не отдели достатъчно внимание на един от главните уроци, изнесени от Кремъл от украинския конфликт.

Интеграцията на постсъветското пространство в путинския Евразийски съюз, сближаването на Западна Европа с този Евразийски съюз при условията на Москва са невъзможни без отказ на европейците от проект, алтернативен на путинския "вертикал на властта". Създава се впечатление, че от началото на конфронтацията с Украйна Русия затъва в изолационизъм. Във вътрешната й политика това е действително така. Само че във външната политика тя е удесеторила усилията за за прекрояване на Европа по свой начин.

В Кремъл сега смятат, че "суверенна" Русия е немислима без сфера на влияние, простираща се от Лисабон до Владивосток. Кремъл иска да преформатира европейското съзнание, да застави европейците да се откажат от своите институции, от своите ценности, да се отвърнат от свот политическа класа, за да станат "путиносъвместими". За тези цели Кремъл изгражда медийна стратегия по три направления. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Коя демокрация?, от Венко Кънев

РАЗОЧАРОВАНИЕТО от представителната демокрация расте все повече дори в страните, които се обявиха за „големи“ демокрации като САЩ, Франция и развитите европейски страни. Очевидно още древните гърците са разбирали демокрацията по своему – признавали са робството, а всички отдалечени народи са смятали за варвари. В третия свят, който днес наричат „развиващи се страни“, представителната демокрация съществуваше само докато обслужваше интересите на олигархията. Всяко отклонение предизвикваше преврат и дълги военни диктатури.

В края на ХХ и началото на ХХI век в Латинска Америка левицата прекрати въоръжената борба срещу олигархичните режими. Сключиха се споразумения между партизаните и правителствата в Гватемала, Салвадор, преговаря се в Колумбия. Левицата започна да използва представителната демокрация, за да печели властта чрез избори и да провежда революционни реформи. В Чили правителството на Салвадор Алиенде взе властта чрез избори, но след три години управление беше свалено през 1973 г. с кървав преврат от генерал Аугусто Пиночет. Тогава се появиха автори като Джийн Шарп, които написаха трудове за това как се сваля демократично избрано правителство с по-малко кръв. Рецептите им бяха приложени в Украйна, сега – в Бразилия, опитват се да направят същото и във Венецуела. Олигархията не се отказа и от преките военни преврати, например в Хондурас през 2009, където беше свалено законно избраното правителство на Мануел Селая. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: