Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 26 юни 2016 г.

Несвободният човек е немислещ и неразбиращ, щото мисленето поражда безпокойство, а той обича идилията на безличната и оскотяла от скука комуна



Съвсем накратко искам да напиша нещо в дневника си, в който отбелязвам всичко онова най-важно, което ме вълнува и занимава. Най-важното, което ме вълнува и занимава напоследък (пък и не само, щото целия си живот отдадох на него!), е свързано с образованието и личностното формиране на младите хора. Аз, както знаете, съм учител по философия и гражданско образование в една престижна пловдивска гимназия. И не от вчера работя по проблема за пораждането на едно съвършено ново, принципно различно и изцяло съвременно отношение към младите хора, което да доведе до техния личностен и духовен просперитет. Стигнах до дълбокото убеждение, че порочната, компрометирана и фалирала отдавна административно-командна система на социалистическото държавно образование трябва да бъде из основи демонтирана или съборена, а това може да стане по най-ефективен начин като просто бъде подложена на същинска демократизация: т.н. реформа на системата е предварително умряла работа ако българското образование не се постави на съвършено нови принципи, именно, ако образователните общности, които го съставят, не заживеят един пълноценен демократичен живот.

Демокрацията е израз на непосредственото практическо битие на свободата в общностите, поради което същността на промяната в образователната сфера може да се изрази с една дума: свобода. Свободни, сиреч пълноценно живеещи и разгръщащи потенциала си личности могат да се родят по един-единствен начин: чрез непрекъснато практикуване на свободата. Няма как да стане другояче това, няма как по несвободен начин да бъдат произвеждани или фабрикувани свободни личности, личности с освободени съзнания и също така личности, изцяло отговорни за постъпките си. Отговорност без свобода не може да съществува, а пък образованието по презумпция е една най-фина, т.е. свободна духовна дейност. Срамота е тези неща да не се знаят и признават в условията на толкова свободолюбивия и демократичен XXI-ви век. Излагаме се като тарикатски се мъчим някак да влезем в морето, ама само и само да не се... измокрим!

Та аз работя всекидневно за да помагам на младите да практикуват такова непознато им, необичайно и непонятно нещо - каквото е свободата. Масово не се разбира нещо най-просто: че у нас е пълно с безотговорни личности, в това число и сред младите, не защото има "прекалено много свобода", а защото съвсем няма свобода, защото свободата, повтарям, за масовия българин е нещо съвсем непонятно, неведомо; един човек се държи безотговорно когато съзнанието му не е овладяно от толкова благодатната стихия на свободата, безотговорността е признак за несвобода, а не за свобода. По същия начин несвободните хора могат да се разпознаят и по това, че постоянно се опитват да шикалкавят, т.е. се мъчат другиму да прехвърлят отговорността и вината за собствените си неблагополучия и провали. Хората, които все мърморят, че някой друг им бил виновен за това или за онова, такива хора са категорично несвободни: "Свободата, Санчо, почва тогава когато няма кой друг да обвиниш освен себе си...". Държавата ми е виновна за това или за онова, правителството е виновно, Сулю и Пулю са виновни, комунизмът и комунистите са виновни, географското ни положение е виновно, петстотин годишното "турско робство" е виновно, Европейският съюз е виновен, виновници колкото щеш, а виж, отговорни хора у нас с фенер да ги търсиш, пак няма да ги намериш.

И още нещо фундаментално искам да кажа: несвободният човек се разпознава с пределна точност и по това, че такъв човек се задоволява със своите общо взето ограничени и твърде бедни представи за нещата, т.е. несвободният човек е немислещ и неразбиращ, щото мисленето поражда ред безпокойства, а пък несвободните са прекалено самоуверени хора, които са си втълпили, че всичко си знаят, те затова и чуждо мнение не търпят; несвободният, като срещне свободен, т.е. мислещ човек, се накокошинва като пуяк и мигновено почва да го мрази, докато свободният, т.е. мислещият човек, като срещне друг мислещ човек, изпитва велика радост, изпитва необичаен ентусиазъм, и между тия хора мигновено започва един най-приятен разговор между търсещи истината събеседници, изследователи, търсачи, преследвачи на толкова безценната истина; несвободните хора обаче се разпознават и по това, че слабо ги вълнува търсенето на истината - по причина на това, че са си втълпили, както казахме, че те "по начало", видите ли, "си знаели" истината, и то непременно цялата!

Кухи, повърхностни, немислещи, инертни, заспали хора са несвободните хора, те са хора, достойни за съжаление, те са крайно нещастни човешки същества. Те постоянно страдат, ала, за жалост, са безчувствени дотам, че не могат да осъзнаят нещастията и нещастността си, камо ли пък да потърсят техния корен. Такива хора постоянно ти навират в носа своите окончателни обяснения на всичко, те са големи умници, те претендират, че от всичко разбират, при това без да са учили, без да са мислили, без даже да имат потребност да мислят. Точно такива са идеалните, идеално дефектните продукти на нашата изцяло сбъркана, т.е. свободоненавистническа и човеконенавистническа образователна система. Разговорът с такива е като преливане от пусто в празно, но въпреки това с такива хора трябва да се разговаря, и то най-непринудено, понякога и съвсем разгорещено, трябва да се спори дори до припадък, трябва да се направи нужното за да бъде пропукана някак бронята или черупката, в която е капсулирано тяхното нещастно, казахме, и също така много завистливо - а то е завистливо защото е бедно! - съзнанийце. Аз съм оптимист и продължавам да смятам, че на всяко съзнание все някак може да се повлияе и то в позитивна посока, да, понякога това е безкрайно трудно, но трудностите не бива да ни плашат: стига такива хора да бъдат поставени в условия, в които ще бъде пресечен корена на тяхната ненавист към свободата. Иначе казано, тия хора трябва да бъдат поставени в условия на свобода. Свободата е единствената противоотрова на така злия вирус на несвободата, която тресе толкова много хора. Несвободните хора, хората с несвободно съзнание побесняват когато срещнат свободен и мислещ човек, казахме, че поне се накокошинват като пуяци, и след това правят нужното, ако е възможно, този човек най-малкото да го прогонят, щото им разваля комфорта на немисленето и на несвободата, а пък най-добре, ако е възможно, направо да го стъпчат, да го смажат, да го убият, както се стъпква, смазва или убива някаква крайно неприятна гад, червей или насекомо. И се почва борба, в която несвободните залагат всичко, способни са и на какви ли не мерзости. Всичко го правят заради уюта и спокойствието, заради безотговорността, която съпровожда несвободата така, както шлейфът съпровожда пищно облечената аристократична дама.

Аз писах в предишното си есе за това докъде стигнахме с непосредственото практикуване на свободата и демокрацията в нашата училищна общност, разказах за завършващите абсурдистки акорди на оня продължил месеци наред практически урок по свобода и по демокрация, който аз проведох с моите ученици: виж Да, самата ни образователна система е пределно извратена, в нея всичко е тъкмо наопаки на нормалното, на правилното, на естественото, на истинското. По този въпрос имам толкова много наблюдения, че няма как да мога да опиша и представя тук дори и най-главното - в цялата му пълнота. Но все пак върху нещичко най-съществено ще се опитам да акцентирам.

Много е тъжно, че младите хора у нас, учениците, и то в най-решаващия период от живота им, са поставени в толкова неподходяща, дори направо вредна спрямо собственото им бъдеще екзистенциална и психологическа ситуация. Която успява изцяло да изврати представите им, да изкриви съзнанията им, понеже всичко в нашата образователна система е поставено на невярна, на погрешна основа. Системата, примерно, ги учи и то най-ефективно да се отвратят за цял живот от ученето, дори да намразят ученето, а какво, простете, в такъв случай необходимо става идеал за един такъв нежелаещ повече да учи млад човек? Ами такъв отвратен от ученето и от училището млад човек мигновено се привързва за цял живот към... неученето, т.е. към затъпяването, към прогресиращото през живота му малоумие, той се превързва към немисленето, към лъжата, отвращава се от истината и от ред други безценни, съдбовно важни за човека неща. Например системата на несвободата е устроена така, че младите неизбежно стават аморални, щото системата ги учи да усвояват ред най-отвратителни нравствени качества: да лъжат, да мамят, да преписват, да лицемерят пред авторитарните учителки, да са неискрени, безчестни, безчувствени спрямо собствената си арогантност, да са нагли, да са мерзавци, да са безскрупулни, да са безочливи, да са агресивни, да са зли, да не могат да понасят човещината, добродетелта, проявите на лично достойнство, на свободолюбие, на преданост към истината и т.н. Нима не съзнавате това колко много развращава младите нашата абсурдна и толкова агресивна спрямо тяхната личностна уникалност командно-административна система на манипулативното и спомагащо за оскотяването и опростачването на младите държавно образование и възпитание?!

Системата е така устроена, че от младите се иска да бъдат безлични, да учат едно и също, системата ги натиска да се държат по един и същ начин, да "мислят", с извинение, по един и същ начин (тия, които мислят еднакво, с това само без капка неудобство демонстрират, че изобщо не мислят!), да имат еднакво поведение, системата се мъчи да смаже техния личностен суверенитет като измъква основата, от която той единствено може да покълне: свободата. Системата обучава младите да се отвратят завинаги от свободата, понеже ги учи, че свободата е нещо вредно, опасно, което пораждало, видите ли, само анархия, а пък системата е привърженичка на реда, постиган, разбира се, по изцяло насилствен, т.е. противочовешки начин. И младите наистина намразват свободата, които се държи що-годе свободно, бива определян като "лош", като "ненормален", като "скандалджия", като "конфликтен", като "асоциален", такъв, разбира се, трябва да бъде прекършен, щото е опасен за нивелиращата и унифициращата, т.е. обезчовечаващата човеците комуна. Който в такава една ситуация се държи различно, "не според правилните очаквания", такъв става враг, а системата е безпощадна спрямо ония, върху които е сложила клеймото "народен враг" или "враг на народа". Такива биват или прогонвани, или поставяни в условия, в които да обезумеят, или пък направо смачквани, убивани, ликвидирани, арсеналът на нашенския социализмо-комунизъм в тази посока е прекалено богат.

Сега давате ли си сметка колко жестоко предизвикателство дръзнах да отправя аз като обявих съвсем публично, че продължавам още по-упорито от преди да работя за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност?! Въпреки репресиите, на които бях подложен (остракизъм, опраскване, т.е. уволнение от училището, оклеветяване че съм бил "с чести нервно-психически разстройства", сиреч, че съм бил "ненормален", и това грозно оклеветяване биде направено съвсем официално, черно на бяло и т.н., всички ексцесии, на които беше подложена моята личност, а тук не мога даже да изброя!), аз не капитулирах и продължих тежката и неравна борба за демократизация на нашата училищна общност, в която на моменти се чувствам изцяло самотен. Е, понякога получавам мощна духовна подкрепа от някои ученици, които възприемат и оценяват положително моите иновации, т.е. възхищават се на моята различност; на човек като мен това насърчение ми стига; освен това имам подкрепата на много дейци на българското образование, които обаче са от "старата школа", т.е. успели са се някак да съхранят личността си - въпреки терора на комунистическата система върху всички нас в ония, в "непрежалимите" паметни години на диктатурата. Та ето сега в тази връзка искам да разкажа нещо вече съвсем конкретно, което е също така пределно показателно. Ето за какво става дума.

Обявих в блога си, че в петък, 24 юни 2016 г. в нашето училище ще се проведе нещо необичайно: виж: Идея и инициатива за едно изцяло интерактивно занятие в час по философия по темата за демократизацията на българското образование, накратко казано, в един проблемен клас, Х Ж на нашето училище, който има дързостта да обяви тъй показателен "бунт срещу свободата и демокрацията", на учениците беше предложено да играят... театър, и то изцяло на основата на импровизацията, те получиха пълна свобода да интерпретират собствената си ситуация, но под формата на игра, на изкуство, знайно е, че изкуството е най-свободна сфера за изява на духа на човека. Е, учениците си поиграха цял час, нищо че точно в този час ръководството реши да проведе... тренировка за извеждане на учениците в двора в случай на някакво бедствие, пиесата им беше прекъсната, но след като "свири отбой" на тренировката продължи. Получи се нещо превъзходно: учениците без капка смущение показаха в пределно искрена форма своето истинско, непринудено отношение към ситуацията, в която се намират. Какво показаха по-точно ли? Вие защо не дойдохте на занятието за да разберете сами? Е, всички не могат да дойдат, ще ви кажа вкратце какво показаха тия толкова откровени ученици.

Ами показаха сума ти неща. Дали да не ги изброя аналитично, с оглед да е пределно прегледно и ясно? Ето:

- Учениците изиграха нещо като пародия на свободата, демонстрирайки без капчица неудобство това, което аз априори превъзходно си знаех: че не само хал-хабер си нямат за това що е свобода, камо ли пък демокрация, но и че направо мразят и свободата, и демокрацията, а най-много и най-силно мразят тия, които обичат свободата, които са привързани към нея;

- В техните очи свободолюбивият човек е нещо като... чудовище, е същински урод, е абсолютно луд и ненормален, е безкрайно тъп, е същински идиот или пълен глупак, както искате го възприемете, използвайте която си искате дума, а ако искате, си предложете своя, още по-изразителна;

- Съответно на това учителят по философия - те на този въпросен учител дадоха името "Грънчо Ангелов", за да подчертаят изрично, че той "нямал нищо общо" с техния реален преподавател по философия, носещ името "Ангел Грънчаров"! - та значи този "фантастичен" или "изцяло измислен" учител по философия беше представен като кръгъл идиот, в часовете си се държи като пълен олигофрен, постоянно бълва някакви идиотщини за някаква си там тъпа "свобода", при това, очевидно, човекът е съвсем луд, в час, примерно, си носи... коте, да, едно живо котенце си носи и си го гали, а пък има също и такава особеност, че пише щедри "точки" само на ония ученици, които "мислят като него", сиреч, беззаветно обичат... Иван Костов (!!!), абе тоя катил като чуе думите "Иван Костов", се разтапя от умиление и мигновено слага купища "точки" на ученика, който е благоволил да каже нещо хубаво за "Свети Иван Костов";

- Няма как, този същият смешник Грънчо, който е пълен човешки урод и смешник, постоянно говори за книгите си, щото има една идея-фикс - да забогатее баснословно, щото, очевидно, той не прави друго освен да принуждава своите ученици да си... купят негова книга, негово помагало и прочие; неговите книги са нещо като "катехизис на истината", който ученик цитира нещо от някоя негова книга, лудият Грънчо скача весело и почва да милва съответния ученик, като го обсипва с прословутите "точки";

- Респективно, Грънчо мрази учениците, които мислят критично, самостоятелно, оригинално и прочие, т.е. Грънчо има един изцяло нефилософски манталитет, сиреч, в техните очи тоя идиот Грънчо прави всичко наопаки на това както трябва; нали у нас всичко е менте, оказва се, ето, че и Грънчо е менте-философ, той е направо нефилософ, щото мрази мислещите ученици, а обича, както се полага, учениците-тъпанари, какъвто, както казахме, е той самият; то нима може да бъде иначе, тия неща са пределно естествени;

- Двойкаджии при Грънчо са най-умните и най-талантливи ученици, а най-големите подмазвачи при него са пълни отличници, значи Грънчо, нищо че се преструва на голям "свободолюбец", е същият като другите учители, само дето той е луд, той, горкият, е полудял, а те не са, те са със съвсем здрав разсъдък;

- Грънчо, както може да се очаква, е много корумпиран, той печели съдебното дяло за възстановяването си на работя в гимназията след уволнението си защото е... подкупил съдиите във Върховния Касационен съд, в Окръжния съд и пр., и всичкото това надлежно беше показано в театъра, там Грънчо мушкаше усърдно двайсетолевки даже на проверяващата инспекторка по философия, на директорката, на кого ли не; Грънчо, казахме, е човек, който е виновен и за страшната корупция в нашата образователна система, той е пълно олицетворение на нейните пороци;

- Грънчо, респективно, е достоен да бъде убит, не само да бъде уволнен, така в резюме може да се обобщи идеята на това позорище, на което беше подложен въпросният преподавател по философия;

- Интересно е да се разбере как актьорите успяха да напипат по един виртуозен начин всички ония качества на въпросния Грънчо, които изцяло съвпадат с представата на неговата реална директорка на училището, която също смята, и то най-официално, че Грънчо е не само луд, но е и пълен некадърник, изобщо не става за учител, че е извратен, че е урод, че е нечовек, че е насекомо, което не заслужава изобщо да живее;

- Интересно е също така да се разбере, че пиесата беше направена така, че да донесе неизразимо удоволствие на въпросната администраторка, затова в началото на спектакъла учениците-активисти, които са имали най-голяма роля за изобретяването на тази чудесна, направо покъртителна пародия, с нетърпение чакаха идването на тази същата администраторка, когато тя все пак не дойде, те бяха изключително много разочаровани, щото нямаше да имат възможност да й поднесат под формата на така щедър подарък въпросната изключително тънка и духовита пародия; знайно е, че тази директорка е ценителка на изкуството и на талантите, тъй че наистина е много скръбно, че тя не можа лично да оцени таланта им и да ги възнагради подобаващо;

- Много интересно е да се разбере кой внуши на тия младежи да се вълнуват толкова много за пристрастията на въпросния идиот Грънчо спрямо премиера-реформатор на България Иван Костов, т.е. кой успя така "тънко" да използва учениците, за да си разчиства сметките с Грънчо на нескривана партийна и политическа основа, което, както знаем, е строго забранено да се прави в нашите училища; аз лично в нарочен доклад ще поискам този случая на политическа злоупотреба с учениците, за злоупотреба на учениците за постигане на политически цели, с цел политически мотивирано отмъщение, да бъде разследван от нарочна комисия;

- И още много други интересни неща могат да се открият в тази пародия, която изобилстваше от толкова много лъжи, че в нея нямаше нищо истинско; прочее, пардон, имаше нещо истинско: истинско беше това, че съзнанията на учениците явно възприемат реалността съвсем неадекватно на действителното положение, което много говори и показва. То показва най-вече, че с тия ученици тепърва много трябва да се работи, и то на съвършено друга основа, с оглед съзнанията им да успеят все пак някога да намерят път към реалностите на истинския живот, определян, както и да го погледнем, тъкмо от тъй непонятната им и затова неизвестно защо така ненавистна им свобода.

Изрично искам да подчертая, че в тази абсурдистка пиеска-пародия участваха само ония ученици, които, така да се рече, лично "имат зъб" на толкова изкукуригалия преподавател по философия, който при това се опитва да ни баламосва с разни новости като демокрация, иновации, интерактивни занятия и пр., т.е. иска да ни излъже, че е модерен, а всъщност е най-ретрограден, та значи в пиеската участваха само 7-8 искрени врагове на преподавателя по философия Грънчаров, които при това са се така изложили и дискредитирали, че повече очевидно нямаше какво да губят, поради което се оказаха и така дръзки подигравчии, а пък подигравките им спрямо него, разбира се, бяха разчетени така, че да им вдигнат акциите в очите на директорката, за жалост не присъствала, кой знае защо, на спектакъла (а беше специално поканена!). Останалата част от учениците, т.е. повечето от тях, останаха индиферентни, е, вярно, смееха се на глупостите, правени на сцената, но по някакви причини се бяха въздържали да участват в тях, изглежда имат съответните морални задръжки (да се надяваме!). А борците, бунтарите срещу свободата се бяха подготвили да се сражават докрай, да вдигат скандали, та евентуално още да си повишат акциите в съответните тъй благожелателни очи на симпатизантите им, намиращи се, предполага се, на властни позиции. "Лудият Грънчаров" обаче развали тия козни като написа най-великодушни оценки на въпросните "борци" и те, безкрайно изненадани, бяха подкупени така, че забравиха за борбата си - и се оттеглиха напълно доволни. Да, за нашите ученици оценката е единствено важното, нищо друго тях системата не е научила да ценят. Оценката е всичко. За тях нищо друго няма никакво значение, особено пък идиотщини като морал, право, личност, свобода, достойнство и прочие.

Спирам дотук, щото ми писна да пиша. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави - и приятен неделен ден!

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

10 коментара:

Анонимен каза...

"Който го е страх от мечки, не поръчва на учениците пиеси."

Ангел Грънчаров каза...

Точно така, другарко. Правилно рассуждаете. Нас не ни е страх от... пиеси, затова и поръчваме пиеси. Вас лично страх ли Ви е от пиеси? :-) А от мечки страх ли Ви е? От руски мечки ли Ви е страх? :-)

Анонимен каза...

Прекрасни разсуждения АIG, но не забравяй че на Запад много се работи, професорите са занаятчии, така че на Запад това което си сътворил ще го прочетат точно 0.5%... Не осъзнаваш къде се намираш наистина... Ето ти едно видео да те отрезви >>>

http://www.bitelevision.com/norman-vitgus-edin-anglichanin-kojto-chuvstva-balgariya-kato-svoya-rodina/

A.

Анонимен каза...

Много интересно е да се разбере кой внуши на тия младежи да се вълнуват толкова много за пристрастията на въпросния идиот Грънчо спрямо премиера-реформатор на България Иван Костов? - ami mnogo prosto e,, samiq ti 4rez bloga si, sam poblikuvash a posle koj vnushil

Анонимен каза...

Чудесно!

Feodor Ilivanov

Анонимен каза...

Наистина ли е така, че „Кухи, повърхностни, немислещи, инертни, заспали хора са несвободните хора, те са хора, достойни за съжаление, те са крайно нещастни човешки същества. Те постоянно страдат, ала, за жалост, са безчувствени дотам, че не могат да осъзнаят нещастията и нещастността си…”? Може ли да е нещастен някой, който не осъзнава нещастността си? Аз бих аргументирал обратното: че само мислещият човек може да е нещастен, понеже само той осъзнава абсурдността на битието.

Ангел Грънчаров каза...

Битието не може да е абсурдно, ако изобщо разбирате що е битие. Други неща са абсурдни, но самото битие - никога.

Ангел Грънчаров каза...

Истински нещастен е само оня, който не съзнава нещастността си. Щом я осъзнае, той вече е направил решителната крачка към избавянето си от нея...

Анонимен каза...

Щастието и нещастието винаги са осъзнати неща. Няма неосъзнато щастие и нещастие.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, я помисли малко преди да пишеш, а? Помисли, разбери какво всъщност казваш, пък тогава пак се изкажи...

Правя ти подсказка:

"... Сознание жизни выше жизни, знание законов счастья выше счастья - вот с чем надо боротся..." (Федор Достоевский)

Помисли, таваришч, не е вредно да се мисли...