Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 15 юни 2016 г.

Една интригуваща административна загадка - в продължаващата велика административна одисея



До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РИО-Пловдив

ЗАЯВЛЕНИЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Директор,

Преди две седмици в разговор във Вашия кабинет Вие ми съобщихте, че било имало 11 жалби срещу мен от ученици и родители. Тогава Ви помолих да ме запознаете със същината на тези оплаквания, но Вие отказахте да ми дадете такава информация. Не крия, че за мен е голяма и интригуваща загадка какво пише в тези жалби, даже самият факт на тяхното съществуване е крайно озадачаващ – понеже в моите часове учениците имат пълната възможност без никакви ограничения да обсъждат всички проблеми около обучението по философия, постоянно ги приканвам за това, с оглед да решаваме непосредствено всички възникнали трудности.
Също така за мен е много интересно да разбера в принципен план каква по Вашето разбиране е процедурата за работа по тези жалби на ученици и на родители, това е интересен и важен момент. В разговор с педагогическия съветник на училището г-н Илия Маринчешки с изненада разбрах, че той също не е виждал въпросните жалби, а аз очаквах, че той би следвало отдавна да работи по тях, с оглед проблемите да бъдат решени колкото се може по-скоро.
С мен за тези евентуални и хипотетични, да не кажа мистични жалби не е разговарял и никой от класните ръководители, от което съдя, че и те не са поставени в известност относно самите жалби, което още повече засилва тайнството и интригата. Не ми е също така известно в кой период са писани и заведени тези жалби, смятам, че е недопустимо да са минали месеци от съставянето им, пък по тях да липсва каквато и да било реакция; по мое убеждение това е проява на неуважение към самите жалващи се.
Та в тази връзка заявявам, че бих желал да бъда информиран за следното:

1.) Кога са били съставени тези жалби, в кой период от време, едновременно ли са били произведени тези жалби в различните класове и прочие?

2.) Какво съдържат тия жалби, каква е същината на отправените обвинения, силно ме вълнува от какво се жалват учениците и родителите, мисля, че е съвсем естествено обектът на жалбата, в случая моя милост, да бъде информиран колкото се може по-навреме за тия неща, с оглед да може да осмисли създалата се ситуация и да направи нужното проблемите да бъдат решени – за доброто на учениците?

3.) Какъв е Вашият подход за работа с жалбите на учениците и родителите, каква е технологията за решаване на такива конфликти, смятам, че е интересно и важно да има пределна яснота и откритост по тези въпроси?

Простете, но се създава впечатлението, че с тези жалби, след като се крият от мен, най-вероятно се използват не за да бъдат решени проблемите, отразени в тях, а само и само за да се произвеждат и трупат „компромати”, които след това да се използват за моето професионално и личностно дискредитиране, което, както и да го погледнем, не е коректно и професионално, камо ли пък да е етично.

Надявам се ще ми отговорите на поставените крайно важни за мен въпроси.

15 юни 2016 г.
Пловдив                                                                                    

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Очевидно има нещо гнило в Дания! :-)

Radomir Parpulov