Радвайте се донасита на очарованието на свободата, то е толкова вдъхновяващо - нима не го усетихте вече?!

Дойдоха най-хубавите, най-приятните два-три дена (или седмица дори) на учебната година - предваканционните. В които настроението на всички, и на горките ученици, и на горките учители, е приповдигнато - предвид наближаването на ваканцията, времето на толкова възхитителната свобода, предвид приближаващото освобождение! Щом се появи ароматът на свободата и атмосферата в нашите училища става съвършено друга, много по-приятна, а настроението е приповдигнато, духът на човека почва да се възвишава, да се преизпълва с радост от живота. А без свобода духовете на всички, и на учители, и на ученици, са посърнали, попарени, отчаяни, преизпълнени са с безнадеждност. Несвободата, диктатът, принудата, насилието, агресията, с които е така обилно наситен казионният училищен живот сме на път да ги забравим в дните преди ваканция - и особено по време на ваканция. (Макар че те задкулисно пак вгорчават живота ни, доколкото могат...)

В училище животът се дели на периоди на безнадеждност, скука и отчаяние, започващи със свършването на някоя поредна ваканция и свършващи с наближаването на друга някоя ваканция, осеяни с периоди на подем и на ентусиазъм на духа на всички, започващи с наближаването на някоя ваканция и свършващи с безпощадното й изтичане, привършване. Тия психологически цикли много говорят и показват за ония, които искат да разберат. Свободата е това, което внася същинското очарование на живота, а като е прокудена тази свобода от образователната ни система, съществуването в нея затова е така посърнало и отчаяно, че в резултат системата бълва само сивота, мизерия, жалки резултати на матури и изпити, изпадане все по-ниско в класациите и т.н. Ясно е също и как ще настъпи обратът: ами просто е, трябва да позволим на ентусиазма на свободата да ни извади от блатото, от тресавището на изгнилата до основите си авторитарна и тоталитарна, направо социалистическа система на държавното административно-командно образование.

Да се върна обаче до това, което ме принуди да започна да пиша този текст, пиша го, прочее, на служебния компютър в учителската стая на училището, в което работя; та аз стигнах дотам, че са много приятни и за учителите, и за учениците тия предваканционни дни, в които обаче се оформят годишните оценки. От една страна, казах, духовете на всички са приповдигнати, а от друга и учители, и ученици се потят да си "оформят" крайните резултати, прословутите, заветните крайни оценки! Щом някой ученик си реши проблема по даден предмет, на него погледът му светва, но мигновено посърва като се сети, че има още предмети, по които му предстои да бъде изпитван и тормозен, за да получи заветната тройчица, четворка, петичка или шестиченце (тази умалителна дума за "шестица" я чух от учителя Тео Теодосиев и много я харесах, та затова я употребявам). "Аз, господине, по философия се боря за... тройчица, нямам претенции!" - чистосърдечно си признава някой ученик, който е доловил великодушието ми, даващо му надежда, че без излишно мъчене и тормозене ще му подаря въпросната заветна оценка. Борил се той, като под "борба" разбира това, че и малкия си пръст не е помръднал нещичко да прочете по философия; но той пък кой ли изобщо нещо чете в нашите училища?!

Горките ученици са принудени да възпроизвеждат механично огромни количества непотребна информация, поради което съзнанията на повечето са направо блокирали от тия безсмислени в корена си усилия. И те се виждат принудени да четат "само за оценка", най-големият порок на изцяло погрешната образователна система е точно този: че нейна цел, че неин "модус вивенди", че стожерът, около който всичко се върти, е прословутата оценка. И, респективно, дипломата, където са изписани всички оценки, тя е именно списък с оценките, това е целта; нищо друго няма значение, единствено важна е оценката. А за да се получи съответната оценка ученикът трябва да премине през ред унижения: примерно, да имитира "интерес", да се подмазва на учителките, да симулира "активност", да лъже, да се преструва, да зубри тонове изцяло непотребна информация, с която да си обременява съзнанието, и която, разбира се, съвсем необходимо ще забрави, щото нашите съзнания, позволете да забележа, съвсем не са нещо като боклукчийски кофи, които да пълним с какви ли не отпадъци. И ето, в училище всичко се върти около прословутите оценки, имитира се усилен безполезен труд, всички се преструват че играят усърдно една изцяло абсурдна или лудешка игра, лъжат, че правят нещо необходимо, което, видите ли, щяло било да развие "ценни качества", добре знаейки, че този кошмар нищо не развива, напротив, изнервя всички и им губи времето, да, години наред младите си пропиляват в училищата, гонейки "Михаля", именно прословутите заветни оценки. Щом е получил въпросната оценка, младият човек си отдъхва и всичко забравя; но иначе, докато оценката още не е постигната, му се налага да прави ред непристойни неща, примерно да преписва, да мошеничи, да се преструва, да лицемери, да се прави на какъвто не е, да понася какви ли не репресии, да се страхува, да трепери, да тарикатства и т.н. Това е нещото, което исках да изтъкна, тук още много може да се пише, но не тази ми е целта, искам само да щрихирам някои детайли, за да очертая картинката.

Да, ама ето, понеже сега е нещо като "жътва" в училищата, време, в което се "берат плодове", вярно, тия плодове са гнили и повредени, не стават за нищо, камо ли пък за ядене, но има и нещо друго, което е много интересно и също така показателно: ами ето че си успял най-накрая да се "пребориш" за заветната оценка, щом това е станало, този предмет вече изобщо не е интересен за теб. "Господине, ние, дето сме оформени, трябва ли да идваме в часа по философия, докато оформяте останалите?" - ме питат често учениците по коридора; отвръщам, разбира се, ето как, аз, впрочем, винаги на почти всички въпроси отговарям все по един и същ начин, стандартно: "Защо мен питате, нима сами не можете ли да решите: сам решавай, сам избирай, прави каквото искаш, прави онова, което смяташ за добро!?". Учениците обикновено ме гледат недоумяващо, някои почват да се пазарят относно това да не им пиша случайно "неизвинено отсъствие" ако ги няма, аз пък в такива пазарлъци не участвам; както и да е, в този предвакационен момент даже и най-строгите учители си затварят очите за отсъстващите (но вече "оформени"!) ученици, поради което в училището настъпва оня толкова привлекателен аромат на "пълна свобода", ако искаш, влизай в час, ако искаш, не влиза, ако искаш, мотай се в коридора, иди поседни на пейка в двора, на сянка (щото панелната сграда на училището е нагорещена като пещ и вътре едва се диша!), разходи се, поприказвай си свободно с приятели по наистина интересуващи ви теми, абе идва онова блажено време, в което всичко онова, което тоталитарната образователна система забранява през учебната година, сега може да се случи, сиреч, настъпва толкова неприятната на чиновниците "анархия", настъпва времето на толкова ненавистната им свобода!

Ех, какви хубави времена са тези, а пък те са толкова хубави и вдъхновяващи, щото в тях атмосферата е абсолютно същата каквато е в т.н. демократични или свободолюбиви училища, в които ученикът постоянно е в ситуация сам да решава какво да прави, с какво да се занимава, какво да учи, как да учи, с кого да учи, къде да учи и прочие! Да, и в българското авторитарно образование има няколко дена, в които в него идва прокудената, отхвърлената, гонената тъй безпощадно свобода, и ето, в тях се появява толкова свеж аромат, тъй опияняващия аромат на свободата. И всички вече се чувстват по различен начин, и учители, и ученици, а пък директорите се правят на "либерални" само в тия дни и не предприемат нищо, за да вкарат учениците в класните стаи, в които, казахме, е така горещо, че човек има чувството, че може да се опече, все едно е герьовско агне!

Да, така е в този момент и в нашето училище, аз обаче писах това в учителската стая, малко е трудно човек тука да напише нещо по-добро понеже в момента има една скучаеща администраторка, помощник-директорка, която на висок глас произнася прочувствена дидактична реч на учителите, наситена с морализаторски акценти, тъй че ме разсейва, ето по тази причина спирам писането и понеже имам още един свободен час ("дупка в програмата", "прозорец в програмата"), ще отида да почета и попиша в библиотеката, стига вече библиотекарката да е пристигнала вече и да е отворила.

Хубав ден ви желая засега! Бъдете здрави! Радвайте се донасита на очарованието на свободата, то е толкова вдъхновяващо - нима не го усетихте вече?!

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo