На този ден преди 26 години имаше една голяма синя надежда. Трибуната беше на Орлов мост, висока и паянтова, страхувахме се да не рухне. Моята задача беше да чета приветствията, които се стичаха към нас от цял свят, от Роналд Рейгън, Маргарет Татчър, Франсоа Митеран, Вацлав Хавел. По протежение на Цариградското шосе имаше и няколко по-малки трибуни. Няколко часа преди началото на летището бях посрещнал на летището великия Анджей Вайда, пратеник за случая на полската "Солидарност". По пътя го качвах на тези по-малки трибуни (множеството стигаше почти до "Плиска") и той четеше посланието до българските демократи от Лех Валенса, аз превеждах, хората викаха "Полша, Полша!". Струваше ни се, че най-сетне сме си върнали България, свободата и достойнството. Оказа се по-сложно, но съм щастлив, че този ден го имаше в живота ми.
Stefan Tafrov
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
Граничаров спри със седерастката си пропаганда!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Блогът ти се чете и от ученици ти знаеш това и въпреки това продължаваш да им промиваш мозъците!!!!!!!!!!!! В нарушение на закона си!!!!!!!!! Като учител нямаш право да извършваш политическа и партийна пропаганда!!!!!!!!!!!!!!!! Госпожо Анастасова какво чакате, уволнете го пак!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Публикуване на коментар