Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 11 юни 2016 г.

Училищата не се правят само с камъне, училището го прави учителят



Julian Popov каза: Голямо удоволствие ми доставя да пусна тази проста графика от Economist за това какво подобрява и какво не подобрява ученето в училище и кое колко струва. Ремонтът на сгради НЕ подобрява качеството на обучение и НЯМА НИКАКВО отношение към това колко напредваш със знанията. (Improving school buildings, резултат - 0, но - $$). България го доказва. Тя е страната с най-големи относителни инвестиции в училищен хардуер и с най-голям спад на равнището на знания.

Dimitar Dimitrov каза: Графиката е чудесна! Обучение на връстници, групови занимания и индивидуални консултации (feedback to pupils) са методи, които отсъстват от образователната система при нас - евтини и максимално ефективни. Браво на Economist! Остава да го прочетат и в МОН.

Bela Dimova каза: С други (Вазови) думи, “Училищата не се правят само с камъне. Училището го прави учителят.”.

Владо Йончев каза: Feedback to pupils и Meta-cognitive strategies какво би трябвало да значат?

Julian Popov каза: Да се учиш да учиш, да мислиш за начина, по който мислиш. Feedback to pupils би трябвало да се отнася до обратна връзка, не оценяване.

Val Hadjiyski каза: Feedback-ът (обратна връзка) е наистина важен. Пиша всяка седмица писма до родителите на учениците си. Това, както и meta-едикаквоси (да намериш начин да заинтересуваш всяко дете от нещо, каквото и да е), е тъждествено на индивидуализираното обучение (и менторинг-а) и е възможно само в по-малки класове. Така че във върха на графиката има проблем.

Помощник-учителите са безценни и може да са безплатни - доброволци - квалифицирани баби например. Те се занимават специално с децата, които имат нужда, а учителят може да работи с мнозинството от класа. Тук имат грешка.

Хубавите училищни сгради са важни, без, разбира се, ремонтите да се правят за да може да се краде. Тук също имат грешка.

За "стрийминга" - разделянето на децата в "потоци" по "IQ" или други ненаучни критерии, което сега се практикува и в държавните училища в гр. Ню Йорк (тестове зa "gifted and talented" в първи и втори клас) е вредно, тук са прави.

Взаимоучителната метода (peer tutoring) е позната в България от Възраждането, груповото учене (collaborative...) e горе-долу същото нещо, и то е възможно само в малки класове, които учителят може да обхване, т.е. до 20 деца. В малки училища в човешко лице.

Наистина добрият учител е най-важното нещо в училище и това трябва да струва скъпо на държавата, но и добрият родител, а и доброто общество, което насърчава ученето, са важни.

Образованието ви е скъпо? Try ignorance.

Milena Eneva каза: Feedback - значи да обясниш на ученика колко знае и колко не знае; дали е свършил добра работа или не; ако е написал нещо, кои са добрите елементи и къде може да внесе подобрение. С други думи да му обясниш защо си му писал 4 или 5, а не 6. Meta cognitive: да научиш ученика да се замисля за начините, по които се научава дадено умение; как се учи по принцип, как да мисли критически и анализира нещата които вижда в учебника. За помощник-учителите, мога да говоря само от опит - загуба на пари. Тук в колежа, в който работя - нищо не правят, само фотокопират странички и помагат на някой ученик да си влезе в модула на компютъра. А и не знаят да обяснят ако някой ги пита нещо - по алгебра например, или правила на писане. По-добре учителите да им повишат заплатите, а не да хвърлят пари за "секретарска работа".

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: