Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

вторник, 26 юли 2016 г.

Можем да се възпрем от самоубийствената си гибел по един-единствен начин: чрез едно наистина ново, демократично, свободолюбиво образование и училище!



Тази сутрин написах текст, който всъщност е покана за дискусия по важни по моя преценка въпроси: Ако не осъществим коренен поврат в образователната, личностно-формиращата сфера, не ни чака добро!. Сега ми се налага да продължа работата си по писането на свой проект за иновативно училище, обявил съм, че имам намерението и амбицията да подготвя такъв проект. Не смятам, че подобна амбиция е грандоманска или прекалено самонадеяна, интересно ми е как това ви звучи на вас, на мен не ми звучи така, причината е вероятно тази, че в тия проблеми особено през последните години съм потънал, дето се казва, "до шия", ето защо задачата, която съм си поставил, е изпълнима. Бог да ми дава обаче сили и търпение де, щото имам много и то нелека работа, а се налага да реша и много, и то съвсем нелеки въпроси. Ето примерно един такъв въпрос, който не бива да бъде подминаван: не е ли по-добре вместо да използвам израза "иновативно училище", да измисля българска дума, която да използвам, щото някои хора, предполагам, ги дразни прекалено честата употреба на чужди, на "купешки", на учени думи. Нека да започна оттук.

Преди ден-два под заглавие Що е иновация, каква е същината на иновацията, разбираме ли нейното понятие? публикувах намерени от мен в интернет сведения по самата дума или понятие. Ето есенцията, чистата същина на понятието иновация:

Иновацията е въвеждане в употреба на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес, на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки, които създават пазарни предимства и при това повишават конкурентоспособността на фирмите... Иновацията често се определя като нова идея, която се оказва успешна в практиката. Новата идея може да бъде нов продукт, практика, услуга, производствен процес или нов начин на организация.

Нововъведение (също иновация на латински: novatio) е употребата на нови идеи, процеси, стоки, услуги и практики по повече или по-малко комерсиален начин, базирайки се на (ново) приложение на науката и/или теxниката. Терминът иновация произлиза от латинското „novatio“, и преведен дословно Innovatio означава „по посока на изменението“.

Няма никакво значение, че в случая тия дефиниции са икономически по естеството си, нека да се съсредоточим върху чистия им смисъл. Образованието, прочее, е човешка дейност (стока или услуга е то?), която и дълбоко и органично свързана с производствената сфера, самото образование е нещо като производство на човешкия потенциал, без който пък е невъзможно каквото и да е друго производство, щото човекът е главният фактор на всяко производство. Ето обаче моментите, на които се акцентира във въпросните дефиниции, нека да ги отгранича:

- въвеждане в употреба на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес;
- на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки;
- които създават пазарни предимства и при това повишават конкурентоспособността на фирмите;
- Иновацията е нова идея, която се оказва успешна в практиката;
- Новата идея може да бъде нов продукт, практика, услуга, производствен процес или нов начин на организация.

Да спрем дотук. Възловият момент е този, именно новостта, новата идея и пр. Думата "нов" и производните й (новост, новаторство и пр.) има възлово и водещо значение във формирането на смисъла на думата иновация. Интересно е, че в самата латинска дума се съдържа корен, който звучи "по български": и-нов-ация. И какво излиза: "чужда" ли е в такъв случай думата "иновация"? Изглежда не е толкова чужда, не бива да се съсредоточаваме върху чуждостта й. Освен това дали българските съответствия са способни да поемат същия смисъл? Щото водещото, така или иначе, следва да е смисълът. И доколко дадената дума или понятие може да ни върши добра работа, ето това е водещото.

Иновацията е именно нововъведението, спомагащо за промяната, за изменението на нещата или на отношенията, които в един момент са станали пречка за развитието, за прогреса. Добре, думата "иновативен" може да се замени с думата "новаторски". А иновация, казахме, и тъкмо нововъведението. "Иновативно мислещият" човек е новаторски мислещият, нали така? Трябва хем да започнем да мислим новаторски, хем да започнем да се отнасяме един към друг по новому, по нов начин, трябва да започнем да живеем по-различно, поведението ни трябва да стане ново и новаторско - щото досега съществуващите начини сме се убедили, че са остарели, неефективни, ретроградни, станали са именно пречка на прогреса и развитието. Точно така е стана в сферата на образованието и възпитанието на младите: досега съществуващите начини на организация на отношенията в тази сфера се провалиха, не съответстват на изменилите се условия на живота. Потребна е коренна промяна, нещо ново, именно спасително ново. Щото иначе ни чака гибел, катастрофа. Новото и старото, както ни учат някои проницателни философи, винаги се намират в състояние на борба, старото не ще доброволно да отстъпи, пази комфорта на статуквото, а пък новото и неговите привърженици се налага да полагат целенасочени усилия за надмогването на старото, за разрушаването на анахроничните отношения. Има привърженици и дейци на новото, има и крепители на старото, в тази борба всеки следва да намери своето място.

Нека всеки да решава свободно какво да прави - според интереса си. Да, тук се намесват и интересите. Какъв обаче е коренният интерес на цялата общност: дали новото трябва да се наложи, пък дори и с борба, дали промяната е за приветстване - или пък крепителите на старото следва да получат надмощие? Разбира се, не всичко следва да бъде отхвърлено просто защото е остаряло. Има жизнеспособни и жизнеутвърждаващи традиции, от които нямаме право да се отказваме. Има също и "добре забравени стари неща", които ни изглеждат нови, ала не са такива, те просто наистина са били добре забравени, дотолкова, че само ни изглеждат нови. Примерно аз съм привърженик на Сократовото изкуство за раждане на истината, което е много старо, 2500 години са минали оттогава, но ето, в днешно време, като съм прилагал Сократовия метод, разни властващи другарки от образователното ведомство са имали дързостта да ме обявяват едва ли не за "авангардист" - е, на тях устата им не можеха да се превъртят да ме нарекат "новатор" по разбираеми причини. Всичко ценно от миналото би следвало да бъде запазено, има вечно значими неща, които нямаме право да отхвърляме. Тази е сърцевината на един здрав консерватизъм, който предпазва общността от изкушенията на самонадеяния и крайно опасен радикализъм, който игнорира постиженията и традициите на миналото (пример за такъв див, необуздан, крайно несъстоятелен краен радикализъм беше комунизмът, който искаше да разруши всичко и върху отломките да строи своя кошмарен "нов свят", "нов живот" и дори "нов човек").

Хората, които в днешно време се самоосъзнават като консервативно настроени, като консерватори, но в уточнения смисъл, затова предпочитат да говорят за реформа (примерно в образователната сфера) - защото на тях им се струва, че именно крайният радикализъм настоява за правенето на революции. Революциите пък на мнозина им се струват за единствено разрушителни. Също така трябва да имаме предвид, че в ценностно объркано общество като нашето, в общество, което се намира в състояние на безпътица, за "консерватори" у нас минават и ония, които искат да крепят, които воюват за запазването на ония волунтаристични и несъвместими с естеството на живота, на историята и на времето, на съвременността "постижения" на оня същия див, необуздан и нищо здраво и жизнеспособно не постигнал комунизъм. Срещу такъв именно фалшив "консерватизъм" следва да воюваме - стига да съзнаваме коренния, същностния интерес на цялата общност. Щото егоистичните, своекористни интереси на някакви групи не бива никога да вземат надмощие - както, за жалост, толкова често се получава у нас.

Общността има коренен и истински интерес от осигуряването на условията за цялостно разгръщане на градивния творчески човешки потенциал, т.е. има интерес от това на растежа и избуяването на новото да не се пречи. Но става дума за естествен растеж, предизвикван от потребностите на самия живот. Ненасилието над живота следва да бъде водещ принцип. Почнем ли да насилваме живота, т.е. да му налагаме някакви свои разсъдъчни предписания, не се стига до добро. Такъв изцяло разсъдъчен радикализъм в историята беше именно бесовщината, наречена комунизъм. Свободата, принципът на свободата означава именно ненасилие: остави човека да решава сам и само тогава ще му дадеш шанс да изяви себе си в своя собствен лик. Несвободата пък поражда ужасно насилие над индивидите, което води до блокиране, до пресекване на човешката съзидателна енергия и инициатива. Обществата, които са дръзнали да сторят това, са бедни, нещастни и нечовешки дори, бичът, който ги наказва за неблагоразумието им, е безличността. Това са прости, саморазбиращи се неща, стига обаче да се гледат през оптиката на парадигмата на свободата, която е време да възприемем - ако желаем да не сме толкова анахронични и ретроградни - и изостанали, ако не желаем да продължаваме да сме толкова неадекватни на потребностите на времето, в което живеем.

Дошло е време за осигуряване на пълен простор за новото - което означава на хората да бъдат осигурени всички условия да разгърнат максимално ефективно своя личностен потенциал. Този и верният път. Живеем във време, в което следва да бъдем новатори - ако искаме да не си останем толкова жалки и абсурдни. Как да бъде сторено всичко това, как именно да се осигурят всички необходими условия за разгръщането на човешкия творчески, новаторски, градивен и инициативен потенциал - ето на този въпрос трябва да отговори моето изследване, иначе казано, на тия въпроси трябва да даде разумен отговор проектът, който съм се нагърбил да осъществя. А осъществяването на този проект трябва да е двояко: и в мисловен, идеен план, и практически, в план на самата действителност, като реални дела и постижения. Тези два процеса трябва да се развиват паралелно и да се подпомагат. Моят проект или план за едно иновативно училище не е чисто творение, създание и порождение на моя ум, не, няма такова нещо, всичко това, за което тепърва ще пиша, то вече е проверено на практика, през годините, в които съм работил като преподавател по философия и гражданско образование - а това са цели 33 години вече без никакво прекъсване, благодаря на Бога за силата, която ми е дал! Защото без Божията помощ и вдъхновение човек общо взето нищо смислено не може да постигне. Тия неща, именно творческият подем и плам, духовното пламтене и горене, всеотдайната работа за доброто на човечеството, идеалистичният патос и т.н. (да не изброявам, тия неща трудно могат да се изброят и дефинират, да се изразят в слово), по самото си естество са Божия работа, те не могат да се разберат без съотнасянето им с Вечния Извор на духовната сила, без която ние, човеците, не можем да постигнем каквото и да било.


Както и да е, тук искам да акцентирам върху това, че както в работата ми по писането на проекта като текст, така и в работата по онази същностна промяна в сферата на самия живот и отношения, именно в сферата на непосредствения и практически живот, всичко, което е жизнеспособно, не трябва да бъде чисто порождение или изобретение на абстрактния разсъдък, не, така не стават тия неща, а всичко трябва да бъде извлечено от потребностите на самия живот, то трябва вече да е било проверено и потвърдено от живота, то трябва да бъде негов екстракт или есенция. Ние нямаме право да налагаме на живота, на реалните ни отношения каквито и да било голи и разсъдъчни предписания, схеми, рецепти, "програми", планове и каквото и да било от този сорт или тип; не, така не стават тия неща, "планирането на живота" до нищо добро не води, ние вече прекрасно знаем това - ако се опрем на печално известния опит на комунизма. Демокрацията, свободата, също не трябва да бъдат градени по разсъдъчен план, чрез директиви, чрез принуда над реалността и над живота; не, този доказал неефективността си подход следва да бъде изхвърлен без никакво съжаление. Не, тук подходът трябва да бъде наистина нов, коренно различен: термините, които могат да го опишат, са от съвсем различно естество: тук става дума не за градене, а за раждане, за растеж, за покълване, за грижи спрямо най-фини и крехки човешки и духовни неща и отношения.

Всичко трябва именно да бъде оставено да се ражда по най-естествен и свободен начин. Това положение има фундаментален и принципен характер. Не трябва по разсъдъчен план и чрез насилие да рушим старото и да градим "система на демокрацията" или "система на свободата", с която да заменим една прогнила образователна система - каквато е командно-административната система на планираното социалистическо по естеството и по принципа си образование. Просто няма как да се случи този фокус или номер, много съжалявам, но това трябва да се проумее от всеки. Който си представя, че по отречен от самия живот стар начин или подход може да се "гради" някаква хипотетична "нова" система, да има много здраве от мен, но такъв очевидно живее с крайно неподходящи представи за нещата, с които е време да се раздели без капчица жал. А е интересно, че с точно такива представи живее не само мнозинството от хората у нас, но и най-вече огромното мнозинство от ония, които се занимават с образование и възпитание. Дошло е време, в което трябва без капчица съжаление да се разделим с един стереотип и манталитет, който е доказано порочен, вреден, противоестествен, антихуманен и т.н. Е, по ненасилствен начин трябва да убедим всички тия хора в предимствата на новия подход. На новия подход, опиращ се върху онова, което им е толкова непонятно: свободата, автентичната, функциониращата демокрация.

Да, свободата у нас е непроницаема загадка за огромната част от хора, да не говорим пък за дейците на образованието, които са били нещо като стражи, пазители и дори разпространители на тази кошмарна зараза: несвободното и презряно съществуване в безличната аморфна и нечовешка комуна. Дошло е време да се разделим без капчица жал с комуналната, с колективистичната психология на непонасящата личността комуна. Някои хора, предполагам, горчиво ще плачат за комуната си, която... "така хубаво ни хранеше и поеше"! Да, но ний, човеците, не сме скотове, че да ни е достатъчно само да ядем и да пием, не за единият хляб живее човекът. Има други, изцяло игнорирани от досегашната система неща, които са съдбовно важни, те са изключително деликатни, крехки, фини - но за сметка на това са решаващи. Става дума за личен избор, за лична отговорност, за действителна самостоятелност на индивида, за личностно отношение, за духовна пълнота на съществуването и пр. Да, трудно се живее в условия на свобода, но това не е достатъчно основание да прокълнем свободата и да се откажем от нея; да, прекалено лесно е да се живее по команда, безотговорно, по принуда, като се изпълняват заповеди, но в условията на такъв илюзорно идиличен казармен модел всичко отива по дяволите, накрая пропада и самата човечност: сега става ли ви ясно защо сме станали толкова безчовечно общество?! Дано поне малко да ви е станало ясно дори и това.

Същината на предприеманата коренна промяна в образователната сфера е точно тази: на хората, най-вече на младите, трябва да им се помогне да привикнат да живеят свободно и отговорно, да, всеки следва да привикне да поеме пълната отговорност за своето бъдеще. Само в условията на свобода - на истинска, на неощетена, на пълна, на абсолютна свобода! - човекът може да покаже себе си, да развие пълно своя потенциал, опирайки се на Божията искра, на онова, което тъй щедрият Бог ни е дал, именно дарби, таланти, сили, жизненост, всичко! Няма друг начин да постигнем просперитет, един е начинът: да разкрепостим, да освободим човешката съзидателна и градивна сила на живота! Този е верният, този е единствения начин за постигане на просперитет и благоденствие - и това други, значително по-напреднали народи от нашия са го доказали нагледно, с великите си постижения. Примерно швейцарският народ, примерно американският народ, примерно датският, холандският, италианският, японският, корейският и кой ли не още народ! Много народи са ни доказали тия истини, крайно време е и ние да престанем да се дърпаме като магаре на мост - и да започнем да живеем "като хората", да започнем да живеем човешки, иначе казано свободно, приемайки всички предизвикателства и изпитания на свободния и отговорен живот. Крайно време е да победим своето национално малодушие - ако искаме все някога да се разделим и с бедността, с унизеността си!

Пишейки така, на моменти излиза, че пиша нещо, което наподобява... манифест. Пълен с призиви, способни да ентусиазират повече хора - стига духът им да не е заспал или пресекнал. Щото ако човек допусне тази гибелна евентуалност - да пресекне духа му! - такъв човек тогава просто гледа и слуша с тъпо, скотско безразличие подобни призиви. Не зная на вас лично как ви звучат такива призиви, аз лично се уморих да пиша подобни възвания, манифести, прокламации, отворени писма, какво ли не още, от години само това правя - а ефект никакъв! Едва ли има по-заспал народ от нашия, ето тази е горчивата ми констатация! Ний от тази гледна точка сме уникален народ, който е способен да пропилее всички до един свои исторически шансове - само и само да възтържествува негово прословуто малодушие, неговия проклет робски манталитет. Народи като нашия - и руския - които си позволяват да проявяват завидно безхаберие спрямо свободата и всички ония велики дарове, които произлизат от нея, разбира се, си заслужават жалката съдба, а именно да живеят във вечна бедност, във вечна унизеност. Жалкото е обаче, че такива индивиди и народи просто няма как да осъзнаят колко са жалки и нещастни. Защото такива индивиди и народи се помпят с едно фалшиво бабаитско и комплексарско празно самочувствие-парадиране, зад което не стои никакво покритие. Руснаците били "непобедими воини" - това е основанието на тъй глупавата руска гордост, на тъй глупавата руска мания да завоюват като същински варвари народи, които ги превъзхождат във всяко едно отношение! - а пък ний, българите, се гордеем единствено с... тарикатлъка си: ний пък сме способни всекиго да прецакаме, и особено - самите себе си да прецакаме като никой друг! Това последното постоянно го показваме: самопрецакваме се със завидно тъпа настойчивост!

Е, дошло е време да победим своя жалък и подъл национален характер - пък ако не успеем да го сторим, тогава ще ни се наложи да умрем, да погинем. Ние нищо чудно да се окажем единственият народ, който е успял да се самопрецака така кардинално, че сам себе си да умъртви от... глупост! Да, страшно нещо е нашата прословута тъпотия, нашия толкова жалък български инат! Готови сме да мрем, ала не и да се променяме - и особено да се променяме към добро. Или, повтарям, ще намерим да надмогнем нашия презрян национален характер - или ще ни се наложи да измрем, сами да изтрием българската природопопулация от лицето на земята. Напоследък сякаш вървим с ускорени темпове към тази втората възможност. Но има шанс и да се възпрем от гибелта. И това може да стане по този душеспасителен начин: чрез едно ново, демократично, свободолюбиво образование и училище! Да, и този път нас, българите, ще ни спаси училището - щото църквата ни спи в непробуден петербургски и московски сън, като кафявите руски мечки! Да, само в промяната на училището ни е цялата надежда. И като индивиди, и като нация, и като страна и държава.

Май е време да спра дотук това есе. По друг начин си го представях, а ето какво излезе. Не можах да го завърша, да придам органичност и цялост на започнатите, но недоведени докрай мисловни линии. Но, живот и здраве да е, тия дни ще продължа нататък. А сега се изморих да пиша. Спирам писането съвсем не на място. Бъдете здрави, хубав ден ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари: