Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

вторник, 26 юли 2016 г.

Ако не осъществим коренен поврат в образователната, личностно-формиращата сфера, не ни чака добро!



Георги Чобанов написа във Фейсбук нещо важно по моя преценка, на което реших да отговоря, с оглед евентуално да се породи дискусия, проблемите, поставени от него, заслужават това. Ето неговото начално изказване и моя опит за провокиране на по-широка и съдържателна дискусия, касаеща нещо наистина важно, проблемът за лидерството, за това как у нас (пък и по света) могат да се появят тъй потребните ни истински лидери, щото преживяваната лидерска криза е повсеместна и глобална (вижте какво става в САЩ, само имената на кандидатите за президент са показателни (Доналд Тръмп и Хилари Клинтън!):

Георги Чобанов: В съвременния свят няма лидери. Има послушковци на изобретената от тях, по техен образ и подобие, тълпа...

И после в името на тази тълпа, простете, народ, започват да се взират в огледалото и да виждат себе си като... лидери. А всъщност скачени, взаимноиндуциращи се съдове.

Истинският лидер няма нужда от тълпата, за да се оглежда в нея като... лидер. Лидерът е онзи, който гледа над тълпата и я направлява в посока, която е стратегическа, която е "над" сегашното и "над" миналото. Лидерът изгражда, а не руши, превръща тълпата в набор от индивиди, от личности, а не превръща индивидите, личностите в тълпа. Както става днес.

Ангел Грънчаров: Интересен е поставеният проблем: как индивидите, как човеците се превръщат в тълпа? Дали "послушковци на тълпата", изобретена от тях самите, наистина са способни да я създадат? Или някак другояче става всичко това? А медиите дали не участват най-активно в този процес? А сега, в ерата на интернет, как технологията ще му повлияе? Щото медиите са на път да изпуснат монопола си върху влиянието над съзнанията на "масите", на човешките "маси". Това са все интересни и важни, по моето възприятие, въпроси. Над които трябва да се мисли най-усърдно, по които трябва много да се дискутира.

Как обаче се раждат истински лидери, как тия, дето минават в днешно време за лидери, няма да бъдат просто "послушковци на тълпата", а ще бъдат лидери в истинския смисъл на думата? Защо е станало така, че в днешно време няма ярки лидери със силно духовно излъчване, които да могат да въодушевят човешките същества, предпазвайки ги от коварната опасност да станат тълпа или безлични "човешки маси"? Аз лично смятам, че този проблем за възпитаването на лидери е неотделим от процеса на превръщането на човека в личност, щото истинският лидер просто е силна личност, умееща да вдъхновява много човешки същества, умееща именно да им влияе така, че да обединява силите им за постигането на градивни и позитивни човешки цели. Щото виждаме какви са лидерите на немислещата и зомбирана тълпа днес - Путин и прочие. Безликата тълпа си има за лидери сиви, безлични, скучни лидери, които обаче умеят да насочват човешката енергия за изцяло разрушителни, деструктивни цели.

Лидерът ли обаче спомага индивидите да стават личности, т.е. превръща тълпата в набор от личности, или само човешка общност, състояща се от личности, може да роди лидер, който да е нейна еманация, т.е. да е силна личност, способна да вдъхновява и да води другите личности? Вероятно двата процеса взаимно се подпомагат на практика, но ето че нещо се е случило в днешно време, че нещата в това отношение зациклиха: хем нещо не е наред с личностното изграждане на индивидите, хем съответно обезличностената и инертна маса вече не може друго освен да проецира самата себе си в псевдо-лидери (пишман-лидери), които просто въплъщават и дори издигат на пиедестал нейното собствено безличие? У нас този процес е особено красноречив, имам предвид възхода на нашия пръв бабаит на республиката ни Боко Борисов, който също така е вече нещо като щатен любимец на голяма част от обезличената и инертна човешка маса, наричаща се природопопулация - защото не заслужава името народ.

По тия въпроси си заслужава, повтарям, много да се мисли и да се разговаря. Имаме млади политици, на които е трудно в тази ситуация да станат по-влиятелни лидери, пример: Радан Кънев. Какви качества са нужни та от подобна личност да се роди истински силен национален лидер, който да е способен да увлече колкото се може повече хора в своя човешка и гражданска подкрепа?

Аз все си мисля, че решаващият фактор за тия неща е училището, щото именно в него би следвало да се помага за развитието на човешкия фактор на живота във вярната посока. Училищата у нас обаче не си изпълняват ролята и мисията. А тяхната роля и мисия е съдбовна. Непростимо е безхаберието на общността към българското образование, това безхаберие е най-ясен символ на ужасната личностна деградация, в която пребивава общността ни. Ако не осъществим коренен поврат в образователната, личностно-формиращата сфера, не ни чака добро: в ситуацията на преживявания човешки разпад са възможни какви ли не ексцесии, възможно е страшно развитие. Виждате ли какво се получава в съседна Турция? А представяте ли си нас какво ни чака, щото положението в личностно отношение на обществото ни у нас в това отношение е много по-тежко от това, което е в Турция (по мои наблюдения правя такава една констатация).

Ще се радвам повече хора да се включат в една толкова потребна дискусия по тия проблеми. Простете, че ми се наложи да напиша толкова дълъг коментар, не го направих за друго, а само за да подпомогна пораждането на такава дискусия. Моля, заповядайте, включете се в дискусията, вашето мнение има значение! :-)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

11 коментара:

Анонимен каза...

Според мен всичко започва от семейството.
То е първата социална група и най важна.
От тук започва изграждането на бъдещата личност.
После училището.
Защо всички критикувате образователната система!?
Аз не съм съгласна с вас...
Пак личен пример...
Моите внуци учеха в Етрополе.Провинциален гград.Малък.
Заминаха за Германия в началото на м.Май.

Голямата беше за 3 клас,момчето ,за2,третата за в градината.
Септември тръгнаха на училище в следващите класове като знаеха езика по чиисто от гер.деца,защото там се говорят диалекти и това се изчиства в у-ще.
Там в 3 клас,моята внучка решаваше задачи задачи за 4 клас на гимназията,което ще рече за 7 клас по нашата с-ма.И да не отнемам време ,нашите деца интелектуално са много на пред

За всичко са първи.
Но за да вървят напред,в къщи- семейството имаше грижа да ги насочва и се занимава с. възпитанието.
Проблема започва от семейството.
После училището.
Трето средата.Все още има хора и семейства с ценности.
Маркс е казал,че средата изгражда личността.Вярно е.
Но днес родителите са твърде заети за да наблюдават своите деца,ангажирани за правенето на пари или да свържат двата края.
И тук се губи нишката.
По нататък ,моля да коментира друг.
Навън е вълчият свят.........Благодаря.

Ivanka Yaneva

Анонимен каза...

А за лидерството.
Пак се връщам,ако в семейството и училището.
Ако тук децата не се възпитават според библейските принципи,те за в бъдеще не могат да се изградят като ЛИДЕРИ .НИКОГА!
Защото там са показани принципите как и кой може да бъде лидер..
Много ще се смръщят като прочетат това.
Но няма да влизам в подробности.
Ако коментиращите ги боли за народа,маса ли е тълпа ли е,глутница ли е може да се запознае с Библията.
И ще разбере откъде идват проблемите .Липсата на трезвомислещ народ и истински водачи - лидери.
И,че някои периоди са нужно да преминат .
Макар и само да се осъзнаят грешките.Когато се осъзнаят лесно се дръпва напред.
Сега аз не виждам скорошна промяна в характеристиката на средния българин.
Благодаря.

Ivanka Yaneva

Анонимен каза...

Благодаря ви за коментарите. Наистина дискусията по въпросите на политическото лидерство трябва да започне.

За медиите. Не съм им отделил специално внимание в постинга си, защото за мен се подразбира, че тълпата като фактор не се самопоражда, а се изгражда, и това става именно чрез медиите, и основно чрез телевизиите. За целта политическия инженеринг посочва "лидер" и му създава медийна среда за растеж. Тази медийна среда работи в две посоки - улавя масата от некритично мислещи, каквито са основните потребители на телевизиите, и им задава съответните клишета, утопии, опорни точки. Тази маса мрази да мисли критично, защото мрази всяко усилие, а поднесените наготово тези, клишета, опорки ги възприема като свои. В същото време медийната среда подхранва егото на посочения за лидер, дава простор за изявите му, обгрижва го. И ако така посочения за лидер има харизма, има качества на манипулатор, то той се включва активно и започва в един момент да се мисли за самодостатъчен. Освен подходящата медийна среда обаче, освен услужливото манипулиране на реалността чрез легион доверени, зомбирани или добре платени лица, за изграждането на лидера е нужно да се генерират и събития с огромен отзвук и манипулативен потенциал.

Георги Чобанов

Анонимен каза...

Напишете отговор...

Избор на файл
Георги Чобанов
Няма да крия, че горните разсъждения и обобщения имат за емпиричен материал "кариерата" на Путин. Защо точно неговата? Защото, от една страна, той се появи и "израсна" пред очите ни и сме наясно по чия заповед бяха взривени жилищните блокове в Москва, наясно сме с Беслан, с Чечня като фактори за налагането на образа му на спасител и водач. Наясно сме с ролята на "телевизора", който победи "хладилника". Наясно сме с репресиите и ура-патриотизма. На второ място, но не на последно, Путин се явява нещо като архетипен образ на лидерите, отгледани от и отглеждащи тълпата, като продукт, който продава и който се продава. И от трета страна, именно Путин е образец за подражание до голяма степен от лидери с регионален (Кадиров) или глобален мащаб (Тръмп), при всички доближавания и раздалечавания между тях.

Георги Чобанов

Ангел Грънчаров каза...

Чудесен анализ предлагате, изцяло споделям! Забравихте като местни лидерски величия да споменете нашия Боко Борисов, он ще ни се обиди - щот он именно е нашият местен Путин. Он именно навремето беше главен телевизионен шоумен, дека водеше бабаитски борби с престъпниците, уж ги фащаше, пък съдиите ги пущаха, тая телевизионна епопея завърши с това, че Боко накрая придоби политическо значение, влезе в сърцата на малоумниците и реши да стане главен оправяч на республиката ни. И още ни оправя де, не е оправил кой знае какво, но се кани да оправи сичко! Само дета сите му пречат де, он иначе сичко отдавна да беше оправил! Тъй ами!

Анонимен каза...

Благодаря за оценката. По-горе целта ми беше да ориентирам към архетипа, към принципите на политическия инженеринг. (Не че съм откривател в тази област.) В него всеки може да вмести цял легион от по-успешни и по-неуспешни родни "проекти". Основен елемент в така създавания архетип на лидера е неговото идентифициране като Спасител (на нацията).

Без да съм придирчив към хронологията или изчерпателен, ще спомена проектите на задкулисието: "Доган", "Жорж", "Царя", "Борисов", "Сидеров", "Бареков", "Слави"... И така, до безкрай. Или поне докато задкулисието, мафията, ДС, КГБ имат ресурса да ползват медийната (и всяка друга) власт за личните си и корпоративни цели.

Георги Чобанов

Ангел Грънчаров каза...

СДС също беше такъв политическо-инженерен проект, за жалост. Сега разбираме това. И трябва да го признаем. И какво излиза фактически? Нима има нещо в политиката у нас, което не е израсло по естествен начин?! И доколко има, то в такъв случай каква е вероятността да надмогне тъй мощните формирования на манипулаторите, на задкулисието?

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, шпиономанията на путинисти и тяхни предшественици - то е от областа на психологията. Традиционно - обвиняваме околните в това, което правим сами))) Другаря Сталин като си ги знаеше всички агенти на Коминтерна в Европа, всичките полезни идиоти сред интелигенцията и т.н. - седеше и си въобразяваше - "а колко ли са тяхните при нас"...

Михаил Устинов

Ангел Грънчаров каза...

Радвам се, че Вашият коментар звучи толкова реалистично и убедително. Как е било възможно да се опазите от зомбирането, което наблюдаваме в днешно време сред широките народни маси на путинска Русия? Простете, но по мои наблюдения е същинска рядкост човек да срещне в наше време неувредени от пропагандата съвременни руснаци...

Анонимен каза...

Ами...Роден съм и съм израснал - до 22 си годишна възраст в България, в смесен брак - българи и руснаци, и не мога да кажа че съм израснал или възпитан в една определена култура - в руска или българска. Което си е шанс и по-голям кръгозор, виждане на някои процеси от различни точки)))

Михаил Устинов

Ангел Грънчаров каза...

Да, човек, който е възпитан и приобщен към две култури винаги има по-широк хоризонт. На мен в тази посока много ми помогна това, че завърших руски университет (в Санкт-Петербург). Тясната национална рамка на съзнанието е нещо много коварно.