понеделник, 4 юли 2016 г.

Совсем сюреалистичная пиеса за преображението на някогашната нещастна республика Болгария в республика Заддунавская Новоруссия




Сценарий за сюрреалистична свръхистинска руско-българска документално-игрална многосерийна епопея, основана изцяло върху съвсем действителни, макар и бъдещи събития.

Действащи лица (по реда на появяването): Рускинята Маша, Руснакът Володя, пияният пианист Васил Кармаков, Маруся Климова, Николай Михайлов, Явор Дачков, Бойко Борисов, Цеца Величкович, Нешка Робева, баба Ванга, Външният министър на Република България, Военният Министър на република България, НАТО, ЦРУ, Владимир Владимирович Путин, Джордж Сорос, пак Бойко Борисов и разни други такива.



Забележка: Всяко съвпадение с действителни лица, случки и държави е неизбежно, неминуемо и задължително.

Първа серия: Горещо лято край морето, интериор

Рускинята Маша (18 години, манекенка) и нейният съпруг (Вова 52 години, олигарх), са дошли да навестят имота си в България, разположени при устието на река Камчия. Една вечер те решават да посетят изискан български ресторант и за да се запознаят с особеностите на местната кухня си поръчват водка, сельодка, водка, пелмени, водка, борш, водка, руска салата, водка, а също така московская, сталичная, малко финландская и много водка. След петата водка Маша, напълно трезва, помирисва сельодката и споделя с Вова:

Маша: И ти ли, милъй мой Вова, си мислиш за същото, когато идваме в България да навестим имота си?

Вова: Да, канечна, дарагая моя галубушка!

Двамата заедно: Ах, Русия, ех, Русия. Хараша страна България ама от Русия лучше няма! (Прочети ЦЯЛАТА СЮРЕАЛИСТИЧНА ПИЕСКА)



Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: