Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 9 юли 2016 г.

Нека повече българи да опитат да схванат това изказване, тази толкова простичка дефиниция на тъй непонятната им свобода...



Да кажа нещичко, ей-така, за разтуха - въпреки че неразбирането на свободата из нашите земи е така потресаващо, че нещата изобщо не са несериозни: най-фаталният български проблем, от решаването на който зависи всичко останало, е тъкмо този: свободата за мнозинството от българите е абсолютно непонятна тайна. Просто не знаят що е свобода - и не искат да знаят. Слабо ги вълнува що е това свобода, даже изобщо не ги вълнува; съвсем други неща ги вълнуват. Саламът примерно повече ги вълнува. От някаква си там свобода, която при това, представяте ли си, не става изобщо за ядене. Та ето един малък пример в тази посока. С него ще покажа докъде може да стигне човешкото падение - когато дадени хора са си позволили лукса да нехаят за най-важното, от което зависи всичко останало в живота им. От което зависи най-напред достойнството им - ако ме разбирате какво искам да кажа. Ето и самият пример, един съвсем реален епизод, който обаче най-вероятно ще ви прозвучи съвсем сюреалистично. Но тази случка е съвсем истинска, случи се вчера, нищичко не съм измислил. Нямам такова развинтено въображение че да мога да измисля нещо подобно, чак пък толкова пищно!

Често когато имам свободно време на работа (а аз работя като учител по философия в едно училище, това е моето основно занимание) аз отивам в библиотеката, но не за да чета книги (за това мое любимо занимание почти не ми остава време през деня, чета книги в къщи вечер или на пейка в парка, по време на разходка, или в автобуса, винаги със себе си нося книгата, която чета в момента), та значи отсядам в библиотеката за да поработя на компютър, да, там има компютри, все пак сме 21-ви век. Така си уплътнявам времето, примерно когато имам свободни часове и прочие. Е, вчера също сторих така, сега пък вече занятия няма и по тази причина ний, учителите, трябва да стоим по цял ден в училище, щото според Кодекса на труда трудовият делник трябва да продължава 8 часа. Повечето учители, които са класни ръководители, имат много канцеларска работа за вършене, това е труд, несъответстващ за квалификацията на един учител, но се налага (за момента) да се върши от учители (щото и те се примиряват, свикнали са да го вършат, не протестират, не настояват за някаква промяна, та този толкова рутинен труд да не се върши от хора с творческо призвание и квалификация - каквито по принцип са учителите. Както и да е, това е друга тема, не за това ми е думата сега. Та значи седя си аз на компютъра и си пиша нещо, по едно време забелязвам, че една любопитна глава застава до мен, а пък една уста произнася в ухото ми ето тия забележителни, направо памятни думи, които трябва да останат за аналите на тъй величавата история на българската наука и просвещение:

- Господин Грънчаров, като пишете на компютъра Вие грубо нарушавате трудовата дисциплина и Кодекса на труда, а също така и Конституцията на Република България! Нямате право да пишете през работно време! И то да пишете тия небивалици в блога, с които уронвате престижа на институцията и на нейното ръководство! Засрамете се, Вие сте престъпник, г-н Грънчаров, засрамете се поне малко!

Ухилен до уши, чувайки тия толкова забележителни, повтарям, думи, аз се извръщам към устата, говорещи ми почти в ушите, и подхвърлям, щото аз по начало съм много диалогичен човек:

- Тъй ли? Да, ала аз съм философ, уважаема госпожо, и моята работа е тъкмо тази: да говоря, в частност да пиша каквото мисля!

Дамата подскача като чува този отпор и опитвайки се да се овладее от възмущението, провокирано от моето толкова очебийно безочие:

- Вие си позволявате да плюете ръката, която Ви храни, която ви дава заплата, това е аморално от Ваша страна, на Вас ръководството Ви дава заплата за съвсем други неща, а Вие злоупотребявате с доверието и при това нарушавате всички закони!

Виждате, че министър Веждю ряпа да яде, тази дама го надцака по логичност, знаете той също каза на един журналист да помни че не трябва да критикува този, който му плаща заплатата, но моята тук критичка е още по-убедителна, няма да отречете това, нали?!

Ухилен още повече от нескривано удоволствие, щото си падам по всякакви дебати, особено пък по такива, които имат нравствен оттенък, аз изричам:

- Мен, мила госпожо, ме храни българският данъкоплатец, аз неговата ръка никога в живота си не съм плюл - ако изобщо с писането си съм плюл нещо, щото аз като пиша не плюя, плюнки в писането си не използвам, в днешно време не се пише със сажди, та да се налага да се добавят плюнки за разреждането им, пиша, както забелязвате, на компютър!

Дамата, още повече втрещена от отпора, който обектът на възмущението й даде на нейната иначе желязна логика, се изчерви още повече от възмущение и започна да реди думи, примесени именно с... плюнки:

- Безсрамие, и ще ми отрича той че плюе тъкмо ръката, която го храни! Която му дава заплата, а той не работи нищо! Данъкоплатецът му бил давал парите, айде де! Ще ми спекулира той! Ще ми увърта! - казвайки това, въпросната тъй съвестна дама започна лекичко да се оттегля от полесражението и да прегрупирва силите си за нова атака; аз междувременно рекох:

- Апропо, да кажа и това: не Ви стига квалификацията да казвате какво именно е работа на един философ, явно представата Ви за философията е крайно бедна. Ако искате мога да Ви обучавам в тази посока...

Казах аз, но дамата, сумтейки, ядосано се затътри и закуцука нанякъде; аз пак се захванах да си пиша; по едно време зад рамото си имах чувството, че тази същата възмутена дама вече най-вероятно събира... подписи под своята най-нова петиция на възмутени труженици на нашия трудов колектив, възмутени до крайна степен от обстоятелството, че един учител по философия си позволява да ползва в работно време, представяте ли си... компютър! И то служебен компютър, с който да пише... пасквили, с които да черни тружениците на нашата народна власт и на нашето толкова демократично управление, дето ни храни и пои така обилно - мръсникът му с мръсник! Не знам де, но най-вероятно, предполагам, точно подписка събираше въпросната дама, не ми беше удобно да се извръщам да видя какво тя караше да подписват хората, които също бяха в читалнята на библиотеката (междувременно и други учители ползваха в същото време компютри, но тази тъй съзнателна и обичаща закона възмутена дама се заяде само с мен, вероятно с точност знаеше, че другите учители не пишат на компютрите срещу нашето тъй славно ръководство, дето ни храни толкова великодушно!). После, в коридора разни колеги-приятели ми казаха със светнали от радост и веселие очи някои неща по този повод, ама да не казвам сега точно какво ми казаха, щото ще излезе, че клюкарствам, че разнасям публично някакви интриги. Абе сами виждате, настроението ни е ваканционно, весело, то така и подобава да живее човекът: един живот живеем все пак, мама му стара - защо да се ядем взаимно, нали така?! По дяволите да иде древната българска традиция да се ядем взаимно, един-другиму да си вгорчаваме живота, как може да не осъзнаваме, че е толкова глупаво това, нали така, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Лед тронулся, а, какво ще кажете, почна ли реформата на образованието веке?! Нема начин да не почне, ний такъв учителски събор й организирахме, кяк няма да почне, пустата му реформа с реформа?!

Понеже почнах да пиша (сега е късна нощ и декларирам пред компетентните органи, дето бдят за законността на конституционния ред в нашата весела республика, че пиша в момента на собствения си компютър, не ползвам служебен компютър, за да плюя... "народната власт", дето ме храни и пои!) да си довърша логично разказа, сиреч, само заради стила и структурната цялост на текста ми ще се наложи да "завържа" нещата и ще кажа още нещичко, за да няма непълнота; ето още една малка история от вчерашния пребогат ден!

Той, прочее, денят ми мина предимно във висене пред... директорския кабинет, наложи се много пъти дълго да чакам директорката - за да ми разпише заветното заявление, с което аз, наглецът, хрантутникът, дето нищо не работи, калпазанинът, некадърникът и прочие, дето плюе ръката, дето го храни и тъй нататък и прочие, и так далее, и ала-бала, поисках с цялото си безочие да изляза в платен отпуск (!!!), та по време на платения отпуск още повече да пиша, и то всеки ден, и то всеки час, щото аз, знайно е, като капак на всичко съм и идиот, който по време на ваканцията си се съдира от работа, леле, като си помисля колко много работа за писане и за редактиране ме чака през ваканцията, плаче ми се направо! Та значи аз висях в задушното, нагорещено фоайе, а в директорския кабинет кипеше усилен стахановски труд на ползу роду, толкова усилен, че тружениците просто нямаха минута време да обърнат внимание на просителите кандидат-отпускари, които с цялата си наглост изявяваха претенции да излязат в почивка в това усилно канцеларско време, в което всички се скъсват и примират от труд и изтощение, да, наистина много бумащина има в нашата бюрократична система на образование, която иначе може и да се върти изцяло на празни обороти, ала за сметка на това добре знае как статистически да отчита толкова бляскавите постижения на родното ни образование, тъй де, какво толкова ни е на образованието, я вижте колко много шестици имаме таз година?! Отдаден на такива мисли, аз в един момент прозрях дълбината на мисълта, правдивостта на прозрението и справедливостта на възмущението на онази същата принципна дама, дето ми крещеше на ухото в библиотеката, че съм тунеядец (така и не забрах що значи тази дума "тунеядец", да не е някой, дето яде... тунели?!) и ми се караше, че нарушавам и Конституцията, и Кодекса на труда, ползвайки компютър в работно време в 21-я век! В един момент, казах, презрях себе си, наглостта си, осъзнах паразитизма си, досрамя ме да искам отпуск, осъзнах екзистенциалните корени на своя провален живот, да, сериозно казвам, не се подигравам! Замислих се дали не е правилно да си направя едно... харакири, та да си изкупя някак вината - ама се разкандърдисах все пак, щото не живеем в Япония, а в приказната чудна страна Мутроландия! Но седейки на пейката във фоайето аз успях да видя във съвсем друга светлина реалността на битието на съществуващото, особено когато забелязвах покрай мене често да минава с ликуваща усмивка на лицето онази същата възмутена дама на пенсионна възраст, блюстителка на закона и Кодекса на труда, да, тя справедливо се радваше на унижението ми да чакам с часове да бъда приет на аудиенция, та евентуално някога строгата, но справедлива власт, дето ме храни и пои, да благоволи да ме пусне, представяте ли си, в... платен отпуск, при положение че с нищо не съм заслужил това благодеяние, щото съм дръзнал да плюя ръката, дето ме храни, и прочие!

Да, много чаках, по едно време властта намери миг да си отдъхне от усилния труд и тогава аз бях повикан в кабинета, където ме чакаше малка изненада: вместо да ми бъде даден отговор на заявлението за отпуск ми беше подготвен приятен сюрприз: връчени ми бяха 2 (словом: две!) писмени покани, с които субектът Грънчаров, дето толкова много обича да пише в работно време на служебен компютър разни пасквили, с които да плюе ръката, дето го храни, да напише в оставащото време до края на работния ден съответните писмени обяснения за други негови престъпления, примерно за това, че в работно време си е позволил да напусне лекция на своята директорка и да отиде (о, богове, каква наглост!) в Пловдивската обществена телевизия да води своето авторско предаване, с което е "таковал мамата" на целия Кодекс на труда, на Конституцията и на Европейската Харта за правата на човека, не знам, най-сигурно съм нарушил всички базисни документи на прогресивното човечество като отидох да си водя за два часа предаването по телевизията, вместо да слушам възскучната казионна лекция, посветена при това на тема, която аз прекрасно сам зная, а именно посветена на "новостите" в новия най-прогресивен и реформаторски закон за предучилищното и училищното образование! Както и да е, а другото писмено обяснение, покана за което час преди края на работното време ми беше връчено, се отнасяше за това защо не съм пожелал да изляза в отпуск когато трябваше да се явя на лекарска комисия (ТОЛЕК, това значи "транспортна областна лекарска експертна комисия), пред която се явяват инвалидите като мен, които искат да имат шофьорска книжка, ами съм направил всичко, което ми е по силите, хем да ходя на комисия, хем да си взема и часовете, щото не пожелах учениците ми да губят часове!

Та значи за тия свои две толкова възмутителни престъпления, резултат на моето тъй покварно и осъдително свободолюбие, проклето да е, ми се наложи да пиша писмени обяснения, и то ми беше предложено пак да ида да ги напиша на същия... служебен компютър, на който съм си бил писал пасквилите по адрес на ръката, която ме храни! Е, аз се ухилих и излязох, седнах в учителската стая и този път на ръка написах набързо тези обяснения (поради бързането, щото ми беше даден кратък и строг срок да напиша обясненията, заплашен бях, че ако не ги дам до края на работния ден, това ще се възприеме за отказ и влече след себе си наказание; този е любимият подход на директорката, да ми връчва "поканите" за обяснения малко преди края на работното време и да ме поставя пред избора: или небрежно да отговоря, което лично нея много я устроя, или да не успея да отговоря, което пък ще й даде възможността веднага да ме накаже!). И като предадох обясненията си, се наложи още да почакам, в който конклав, с участието на онази същата дама, дето е основен организатор на подписките на възмутения колектив срещу тъй неправилно пишещия субект Грънчаров, се произнесе в крайна сметка, че лицето Грънчаров може да бъде пуснато в платен отпуск! И тъй, аз вече съм в отпуск, край, давайте да ликуваме, таваришчи, непоносимият субект Грънчаров го нема вече!

Край. Спирам да пиша. По проблеми на образованието май вече няма да пиша. Да почват да треперят политиците, управляващите, субектът Грънчаров, блогър, ще си насочи стрелите вече само към тях. То, ако поразмислим малко, ще стигнем до логичния извод, че промяна при Грънчаров няма и не може да има, щото истинската ръка, която всинца нас храни и пои, е ръката на... Бойко Борисов, нали логично разсъждавам, другари, все пак нали всичко в тази страна става благодарение на него?! И излиза, че Грънчаров, като пише срещу Бойко Борисов, пак не прави нещо различно, ами пак... плюе по ръката, която го храни, този път по истинската ръка, щото всички пари в тази държава, парите за всичко, за магистрали, за народната милиция, за учителите, за здравето, ги дава само Он, Бойко, жив и здрав да ни е че без него сме за наникъде! Спирам! Млъквам! Хайде хубав ден ви желая, задава се превъзходно утро, написах този текст във времето преди зазоряване, щото се наспах рано, легнах си рано, наспах се рано и като нямаше какво да правя, почнах да си описвам преживелиците! Чао и до скоро, чудесен да ви е и уикендът, за мен това е първият отпускарски уикенд, благодаря на Бога, че бездиханен заради преживелиците, ала все пак жив се довлякох до него!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

6 коментара:

Анонимен каза...

Най- после, Ангеле, колективът на гимназията, която има честта да илюстрира ситуацията в българското образование, благодарение на теб, ще заживее спокойно! Станаха за смях за вечни времена! Е, ще имитират непосилен труд с писарска административна работа, но нали пък с нея ще дадат работа и възнаграждения на цяла плеяда администратори, имитиращи непосилен труд! Долу имитират работа учителите, за да хранят администрация, горе имитират работа управляващи, за да създадат изкуствено работа на така послушните даскали- те взаимно така се разбират и си помагат! Освободиха се от единствения мислещ НЕнагаждач и сега ще падне голямо разминаване по коридорите, карти и шах из кабинети, двучасов престой в кафенета, мръсни вицове в " учителската" стая, чакане по пейките да дойде обед и краят на " работното време". Еех, колко са прави пак французите като казват, че учителите са мързеливи и комунисти, чувал ли си това френско клише? Тази работа, от която толкова се оплакват, е проста като фасул и може да се свърши от интелигентен неучител за няколко часа! Но интилигентния очител среща известни затруднения...Браво за смелостта ти да опишеш и запечаташ така добре, както никой друг, нещата в образованието, да не се чудят бъдещите поколения защо в началото на 21 век така сме я закъсали! То нали всичко започва с образованието, прост народ, слаба държава!
Мария Василева

Анонимен каза...

Добро утро!

Четох го два пъти и ми достави огромно удоволствие! Имаш писателска дарба! Ето, това е! С няколко изречения си успял да покажеш цялата им нищета и идиотското им самомнение а ла наш Веждю. Те са за смях!

Бъди здрав!

Ангел Грънчаров каза...

Бях сънен, но не можех да заспя щото картини от преживяното през предишния ден ми се въртяха в главата, та по тази причина, за да се освободя някак от тях, се наложи да попиша. Почти за нищо нямам заслуга или талант, щото нещата в реалност се случиха още по-приятни, аз обаче не мога да ги възсъздам, написаното е бледа сянка на онова, което се случи на живо; да бях записал всичко на видео и звук, щеше да стане цял чудесен филм, с който нищо чудно да бяхме спечелили "Оскар", ала ето, не се сетих да сторя това; като се върна ще ми се наложи да се оборудвам с някакви скрити камери и ще се опитам да правя... филми, щото да пиша за тия велики случки е крайно архаично и неефективно, няма как в слово да се предаде цялата велика мистерия на на живия живот; животът винаги превъзхожда изкуството, в частност литературата, не знам, но така ми се струва в момента, като изхождам от своите несръчни опити да пиша за случващото се. А ти твърдиш, че съм бил имал талантец за писане, да, може да има нещо такова, но ми е крайно недостатъчен талантеца, виж, да имах таланта на Шекспир, на Кафка, на Данте, на Омир, на Йонеско, на Бекет, на Достоевски и прочие може би щях да успея да постигна величавостта на реалния живот, който имам щастието да живея, но ето, сега ни се налага да се задоволяваме с трохи. Както и да е, това е положението!

Бъди здрав, хубав следобед ти желая!

Ангел Грънчаров каза...

Госпожо Василева, донякъде с горното отговорих и на твоя коментар. Винаги съм смятал, че има смисъл да се пише, щото написаното ще остане даже и когато нас няма и да ни има, а това в някакъв смисъл наподобява безсмъртието. Аз взех да се замислям за тия неща и откривам, че като съм писал толкова много, това значи, не съм си пропилявал времето и живота. Работил съм един вид за бъдещето и дори - колкото и нескромно да звучи - за вечността. Това е най-великото нещо, на което може да послужи живота на едно смъртно същество, каквото е човекът. Но да спра дотук, че да не обидя някои хора, които може би с право ще се възмутят, като осъзнаят, че са си пропилели живота като не са се отдали на писане и на творчество, а, примерно, са се посветили на... администриране, на разни суетности и на какви ли не чудати еквилибристики с пустата власт!

Анонимен каза...

Поздрави и от Варна Лъчо, за благополучното живо и здраво завършване от теб на светлата ти учебна година в Пловдивската гимназия по електротехника и електроника! Силно прочута в и извън границите на България благодарение на твоите скромни, но неуморни, честни, благородни, постоянни и настойчиви усилия да я ...усъвършенстваш!
А то би било от категорията - големи чудеса, ако вземе па
да стане ... :-)...
Разведри и мен с последната си луудичка история и за тази дама, дето ти била застанала , навярно И ТЯ ВЕСЕЛО УХИЛЕНА, КАТО ТЕБЕ над рамото ти - да шпионира какво пишеш! Ухилени и двамата от това, че сте живи и имате близък контакт...А това може да става и да се случва в такава интимна близост, само, ако тази дама е не леко, а съвсем сериозно влюбена в теб :-)...така, както и всичките директорки на ПГЕЕ..:-)..ми се струва, между впрочем...Бяло ти завиждам за това обилие от Любов Брате, с което си толкоз интимно заобиколен и тъй весело ..обгрижен...:-)... Нали ме знаеш, че съм вдовец търсещ си женица и затова съм си така и толкоз цапнат в устица...:-)...Та едно лирично отклонение тука да му ударя, че може и мен някоя от тях, ако се чувства самотна и ме хареса, да заобича...
Специално тази учителка в пенсионна възраст, макар навярно изящно и мило, разбира се, физически понакуцваща...Нека да извинява - без злобна ми е закачката, а вярвам и твоята!Ако е самотна и търсеща си другарче в живота ...макар да е много по-силно умствено накуцваща със своите непреодолими, премили и силно закачливи реакции, писания и със страстните си препинателни изригвания в своите рецензии в блога ти , ако желае да си преориентира либидото към милостта ми нека да заповяда на чат с мен! Подходящ съм!Утре ставам официално формално на 70, съдържателно съм на....бе, подхождам й, че и съм леееко по-млад! :-)...А мен мъдростта е осенила много отдавна да знам, че накуцващите женички са на първо място сред най-добрите, най-сладките и най-вкусните! Без майтап Чоджум!..:-) ))))).
Така ...А, що се отнася до унизителното ти чакане пред директорския кабинет, което си преживял...Ми, благодари на Бога, че те обогатил с него, ето видял си и пенсионираната дама да ти дефилира пред очите..За завистта ми :-) )))...Какво повече от живота да искаш човече...:-)
Освен работа...Ми, имаш си я ...Успешно, както досега - да си я вършиш ти желая!
И поотпусни я мъъничко поне де, лято е ...Плюс Добри Философе, заслужаваш и да си малко на море с домочадието...:-) Или ...в Гърция...до Атина и до омайно-сияйния Санторини...Де пари за там Брате...Но на фантазия...може!

2016.07.09г. Владимир Петков-Трашов

Ангел Грънчаров каза...

Здравей, брате Владимире от Варна!

Благодаря ти за хубавото и толкова весело послание! Знаеш ли какво, на майтап подхвърляш ти тия думи, но искам да ти кажа, че леко понакуцващата дама, която е така страстно влюбена в... закона и Конституцията (което е похвално!), чини ми се е... напълно неангажирана (в любовния смисъл на думата), сиреч е свободна, няма си мъж или съпруг, тъй че ми се струва, затова тя не би отхвърлила току-така твоята толкова добросърдечна оферта, още повече че и тя като мен, вярвам, няма да прекара лятото в нагорещената панелна сграда на пловдивската гимназия по електроника, а ще предпочете, убеден съм в това, да го прекара в... слънчевата Варна, на морския бряг, с теб, чудна работа, но имам усещането, че любовта е способна на всичко, тя, знайно е, е велика сила, тъй че разминаванията ви по политическа линия едва ли ще могат да помрачат евентуалното ви щастие! Тъй че, ако обичаш, предприеми като джентълмен съответните стъпки, ето, блогът ми може да бъде мястото, където да си обмените адресите, първите благи и любовни думи, ти се такъв майстор в тази посока, пък след това... любовта ще довърши останалото! Съдбата си знае работата, не е случайно това, че ви срещна, ето, остава само да бликне стихията на любовта, а тя може вече всичко! Ами ако вие двамата сте... двете половинки на едно цяло, които са се търсили цял живот и ето, сега са се намерили?! Защо, какво пречи да е тъкмо така?! Ако стане работата, мен ще ме вземете за кум - или кума може пък да ви стане директорката, не знам, вие си решавайте, аз само предлагам! Толкоз, че да не кажа нещо излишно! Дерзай!