събота, 16 юли 2016 г.

Още по дискусията за демокрацията: дали ценностите на демокрацията са универсални, подходящи за всички човешки същества, общества и култури?




Канадският социолог Матю Бок-Коте за провала на американската идеология на демократично световно месианство

След публикуването на доклада “Чилкот”, който прави главно отрицателна равносметка на войната в Ирак, предизвикана през 2003 г. от американската империя и нейните съюзници, Тони Блеър и Джордж Буш се върнаха отново към темата. Общо взето, дори и да не изпитват вече патриотарската и шумна гордост от 2003 г., те дават изцяло положителна оценка на тази операция. Те искат да вярват и да внушат, че нашествието в Ирак си остава славната страница на един демократичен кръстоносен поход. Тяхната защитна линия е същата: светът се чувства по-добре без Саддам Хюсеин.

Формулата поставя капан: никой няма да съжалява за един кръвожаден тиранин, умножил кланетата. Повечето от онези, които се противопоставяха на нашествието в Ирак, не се възхищаваха на диктатора, но въпреки това се страхуваха, че след едно зло ще последва друго, още по-голямо: че страната ще експлодира например и ще изпадне в гражданска война, а сътресенията в региона ще засегнат планетата. Очевидно не са се излъгали. С падането си несъмнено омразната иракска власт рискуваше да хвърли Близкия изток в ужасен хоас.

Но извън доклада “Чилкот” трябва да се върнем към онова, което бихме нарекли идеологически и философски основи на нашествието в Ирак. Кампанията в Ирак бе замислена до голяма степен от т.нар. неоконсерватори, които се представяха за пророците на форма на демократичен месианизъм в Близкия изток. Тя се вписваше в една визия за света, която не е мъртва и която иска да превърне външната политика на западните страни в инструмент за политическа революция в световен мащаб. Обявената цел е ясна: да се демократизира планетата - за да се умиротвори. Това беше часът на демократичния фундаментализъм.

Спомняме си теорията, която изтъкваха американските неоконсерватори, когато искаха да оправдаят нашествието в Ирак. Те говореха за теорията на демократичното домино. Би било достатъчно, така да са каже, да бъде свален един диктаторски и корумпиран режим в Близкия изток и да бъде заменен с примерен демократичен режим, за да бъде тласнат регионът към демократичната цивилизация. Демокрацията е заразителна и е достатъчно да се посее, със сила, ако е необходимо, за да се разпространи. Това е така, понеже тя отговаря на един универсален човешки стремеж, и то в нейната американска форма. (Прочети ДО КРАЯ)

Кратък мой коментар: Поставям за размисъл и обсъждане въпроса, формулиран в заглавието: дали ценностите на демокрацията са универсални, подходящи за всички човешки същества, общества и култури? Наистина, дали ценностите на свободата и на демокрацията могат да важат и да работят в различните общества и култури, или има индивиди, нации и култури, за които свободата и демокрацията са един вид противопоказни, не водят до добро, иначе казано, тия индивиди, общества и култури биха се развивали по-добре ако продължат да си живеят в несвобода, в недемокрация, сиреч, в тирания? Може ли да има демокрация в Русия, в Китай и в арабските страни, или ако в такива страни се въведе демокрация, там ще настъпи апокалипсис, ще възникне ситуация, в която злото няма скоро да престане и ще доведе до какви ли не ексцесии? Или, наопаки, демокрацията се основава на универсалните ценности на свободата и по тази причина е подходяща и приемлива за всяко човешко същество, независимо в каква култура или нация съществува, истина ли е, че демокрацията води до просперитет навсякъде по света, че тя може да се прихване в култури и страни, в които досега не е виреела, примерно руската, китайската и арабските? Този въпрос е интересен и важен, заслужава си да бъде обсъден. Аз съм писал по него и пак ще пиша. Засега ви приканвам да се замислите и да ми кажете какво мислите, ако имате някакви мисли по този повод. Приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Не приемам победата на такъв "парламентаризъм" и такава "демокрация", чрез инструментариума на които манипулирани, необразовани, немислещи прости хора като мнозинство налагат диктата си, върху малцинството мислещи, отговорни, образовани хора и по този начин дават властта на популисти, националисти или на обикновени крадци и измамници. В днешния свят на практика всеки може да има собствена мини медия, чрез своя интернет и фейсбук и свободно да формира познанията си за света и политиката от манипулативни сайтове - тип "брадва" , "секира", "пик", блиц" и т.н. и да ги разпространява като "истина от последна инстанция". Така всеки тарикат или подставено лице което не се притеснява да лъже, да обещава и да подчинява чрез пари или "страхуване" основните медии, а полицията, специалните служби и прокуратурата са под контрола му може да си осигури дълго властване и наперено да се самоопределя като "демократ" и "законно избран" политик. И малоумни "либерални" анализатори от западния, уж по-цивилизован свят, лицемерно да приемат това за нормална форма на демокрация и парламентаризъм. Ето така вземат властта хора като Путин, Ердоган, Борисов и др.. Ето заради такава "демокрация" Великобритания напуска ЕС, а САЩ има опасност да си избере Доналд Тръмп за президент.

По този начин системата непрекъснато генерира недоволство на малцинствата и опитите за бунтове, въстания и преврати стават все по-често явление, както и формите на индивидуална и групова съпротива, от улични протести до политически убийства и атентати. Консенсус, разбирателство и единение между тези две части на обществото не може да има.

"Динковците", "кифлите", "батките" , "чалгарите", "феновете" са явно мнозинство и харесват себеподобни, които също като тях мучат и не могат две изречения да свържат в една мисъл. Ето така на високи постове в администрацията на България например, се оказват типове като главния секретар на МВР Костов и министъра на културата Вежди Рашидов. А Борисовци, които разчитат на подкрепата на такива прости хора и/или на манипулация на изборните резултати, са обречени на постоянна омраза и отричане от малцинството интелигентни хора и на вътрешен неистов страх от убийство, преврат или граждански бунт.

Така че, или простаците и техните избрани "лидери" ще победят и ще затрият Земята или умните хора ще променят устройството на политическата система и баланса на силите в света в интерес на мира, благоденствието и просперитета на всички хора. Развръзката предстои. Не само в България, а навсякъде по света.

Димитрин Вичев

Анонимен каза...

Времето на военните преврати изтече, другарки и другари, госпожи и господа! Много пъти съм писал, че годината е 2016-та, а не 1950-та, 1980-та или даже 1999-та. Този безспорен факт все още не се осъзнава от една малка,но за сметка на това доста гласовита и претенциозна, група хора у нас, поставящи под съмнение европейския път на България. Ако някой си мисли, че може да дойде на власт с насилие, с метеж, с пуч или по друг недемократичен начин, си прави криво сметката. Турция наистина не е пример за улегнала традиционна демокрация, но съм удивен от единството на политическите партии, застанали като юмрук срещу превратаджиите. Още по-впечатляваща бе реакцията на гражданите. Десетки хиляди турци се изправиха през нощта срещу танковете на метежниците и в защита на конституционния ред, забравяйки за различията си, а част от тях-и за омразата си към Ердоган. Турция, докоснала се до европейските ценности, макар и все още далеч от западните стандарти, е извървяла огромен еволюционен път и всеки, опитващ се да подценява развитието на демократичния процес в страната, прави колосална грешка...Драматична грешка правят и онези родни "пророци", вещаещи краха на нашата крехка и уязвима демокрация и мечтаещи за връщането на България в руслото на безвъзвратно отречени от живота тоталитарни практики и в орбитата на загинали от естествена смърт бивши империи...

Петър Фотев

Ангел Грънчаров каза...

Да поставя някои необходими, струва ми се, въпроси:

Допустимо ли е да се окаже, че в дадени условия демокрацията е оправдано да бъде защитена даже с такова недемократично средство като военен преврат, и, респективно, възможно ли е да се окаже, че хора, борещи се на улицата срещу превратаджиите уж в защита на демокрацията, в крайна сметка ще помогнат за налагането на тирания, т.е. ще спомогнат за ликвидирането на самата демокрация?

Възможно ли е да се окаже, че Ердоган, който сега се представя за "борец за демокрация" срещу превратаджиите, съвсем скоро собственоръчно ще погребе турската демокрация (ако не я е погребал вече), а пък недемократичните военни, дето се опитаха да направят отчаян опит за преврат, всъщност са били истинските защитници на демокрацията?!

Възможно ли е в страни като Турция да има изобщо някакво подобие на демокрация ако светският характер на държавата не се крепи на военната сила, както това е било установено от създателя на Турската република Кемал Ататюрк?

Дали Европейският съюз и САЩ, сега подкрепящи Ердоган в битката му срещу военните пазители на светския характер на държавата, след кратко време няма да осъзнаят, че са заложили на бита карта, т.е. че сами са спомогнали за ликвидирането на турската демокрация, т.е. подкрепили са налагането на тиранина Ердоган?!

Някой вярва ли в това, че Ердоган е... демократ? Някой вярва ли в това, че Путин е... демократ, моля ви се?! :-) Те двамата по-малкото зло ли са обаче - и трябва ли да бъдат подкрепяни?!