неделя, 17 юли 2016 г.

"Некои съображения" за... смъртта



Един приятел във Фейсбук пише нещо лично по повод годишнина от смъртта на свой приятел; това ми даде повод да кажа нещичко за смъртта, да пофилософствам малко за нея, ето какво написах там съвсем импровизирано и набързо:

Със смъртта на един човек си отива сякаш цял един свят - или един невъзпълним фрагмент от света сякаш се сгромолясва и изчезва. Светът става по-беден и вече не е същият благодарение на празнотата, която зейва със смъртта на близък човек. Това именно и показва, че умирайки, ние няма да изчезнем в нищото - просто си отиваме от този тукашен свят и се връщаме в родината на душата ни, духовният, Божият свят. Именно поради това смъртта не е страшна за тия, чиято душа не е скъсала нишките си с духовното.

Смъртта е страшна само за бездуховните хора, така привързани към този тукашен свят на преходни и ефимерни неща, че за тях смъртта наистина е тотален край на всичко, абсолютен преход в нищото - щото там не могат да замъкнат това, към което са така глупаво пристрастени.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

Смъртта винаги е страшна за нас обикновените хора. Това е раздяла с близките, с изгрева на слънцето, с очакването за радостни преживявания. Монасите твърдят, че те са готвят за нея, защото след смъртта започва истинският, вечният живот. Така мислят и самоубийците-атентатори - умирайки в името на Аллах ще отидат в рая. Едва ли, след убийство на невинни деца, жени и съпрузи. Мисля, че да се страхуваш от смъртта е съвсем нормално, защото е природен инстинкт.

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Радомире прос кат задник, що не отидеш в там дето си се родил... АIG, глей кви примитиви има наоколо, а?... Селения некаква, само им дай комунизъм - как ще го строят, олигофрените му, та те немат мозък да живеят ден за ден, а се беха качили на властта...