Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 17 юли 2016 г.

"Некои съображения" за... смъртта



Един приятел във Фейсбук пише нещо лично по повод годишнина от смъртта на свой приятел; това ми даде повод да кажа нещичко за смъртта, да пофилософствам малко за нея, ето какво написах там съвсем импровизирано и набързо:

Със смъртта на един човек си отива сякаш цял един свят - или един невъзпълним фрагмент от света сякаш се сгромолясва и изчезва. Светът става по-беден и вече не е същият благодарение на празнотата, която зейва със смъртта на близък човек. Това именно и показва, че умирайки, ние няма да изчезнем в нищото - просто си отиваме от този тукашен свят и се връщаме в родината на душата ни, духовният, Божият свят. Именно поради това смъртта не е страшна за тия, чиято душа не е скъсала нишките си с духовното.

Смъртта е страшна само за бездуховните хора, така привързани към този тукашен свят на преходни и ефимерни неща, че за тях смъртта наистина е тотален край на всичко, абсолютен преход в нищото - щото там не могат да замъкнат това, към което са така глупаво пристрастени.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

Смъртта винаги е страшна за нас обикновените хора. Това е раздяла с близките, с изгрева на слънцето, с очакването за радостни преживявания. Монасите твърдят, че те са готвят за нея, защото след смъртта започва истинският, вечният живот. Така мислят и самоубийците-атентатори - умирайки в името на Аллах ще отидат в рая. Едва ли, след убийство на невинни деца, жени и съпрузи. Мисля, че да се страхуваш от смъртта е съвсем нормално, защото е природен инстинкт.

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Радомире прос кат задник, що не отидеш в там дето си се родил... АIG, глей кви примитиви има наоколо, а?... Селения некаква, само им дай комунизъм - как ще го строят, олигофрените му, та те немат мозък да живеят ден за ден, а се беха качили на властта...