Защо читавите не се задържат в българската политика, Автор: Христо Иванов
Нямаме ли интерес в тази кампания за президент да има и умни хора?
Кратък мой коментар: Читавите и свестните в българската политика не се задържат защото не са нагли, защото не се навират така нагло - както това правят маскарите, мерзавците и некадърниците. Темата е интересна: как да направим така, че независимо от наглостта на некадърниците и на простаците те да се задържат в българската политика колкото се може по-малко в сравнение с кадърните, свестните, разбиращите от политика и от управление?
Аз мисля, че ний, избирателите, можем да постигнем такава една задача, у нас са всички прерогативи за това: да резнем квитанциите на самонадеяните некадърни наглеци и да направим нужното способните за политика, свестните да се задържат по-дълго; нещо повече, да направим така, че в един момент в политиката да започнат да се задържат само кадърни и свестни политици. Може да ви изглежда прекален идеализъм, но аз лично смятам, че такава една свръхзадача е постижима.
Но... избирателите си заслужават политиците, заслужават си управниците, "всеки народ е достоен за своето правителство", нали така твърди още философът Хегел? Ако ний, избирателите, почнем точно да разграничаваме менте-кандидат-управниците-наглеци от достойните, от способните да ни управляват политици и започнем да залагаме в мнозинството си на кадърните да ни управляват, ето че промяната към добро в българската политика ще дойде неизбежно.
Какво, камъни ли имахте в устатата та мълчахте когато платени медийни мерзавци се нахвърлиха като хиени върху Иван Костов, премиерът-реформатор на България, който отдавна е доказал, че е способен политик, управник и държавник? Защо не направихте нужното да задържите Костов и да резнете квитанциите на наглата мутра, която е способна само да рита мачлета и да дърдори пред репортерките какви ли не нелепици за филии с мас, за кокошки, за свине, за пържоли и за какво ли не още?
Некачествените, нефелните, калпавите избиратели си избират за управници некачествени, неспособни, калпави управници - толкова е просто това, нима още не сте го разбрали? Ако искате България да стане нормална и просперираща страна първом вие като избиратели, като личности и като граждани се променете към добро, а на тази основа ще настъпи и промяната към добро в страната като цяло. Няма друг начин да се случи това.
А добрите, мислещите и отговорните за страната граждани имат за свой дълг да помагат на заблудените, на наивните, на подвелите се, на обърканите свои сънародници - като в свободни и човечни дебати всекидневно и най-настойчиво им обясняват как стоят нещата, каква е истината, кои политици са сериозни и кадърни. И като го правят това умело и най-настойчиво, в един момент усилията им ще започнат да водят до положителен ефект.
Тъй че пак нещата в крайна сметка зависят от нас, от свестните граждани и избиратели, дето не се поддаваме на лъжите и на наглостите на пишман-управниците си и на медийната сган, която ги крепи с какви ли не мерзости на власт! Да, от нас, мислещите и разбиращите нещата граждани зависи всичко!
Не е лесно, знам, но трябва да работим всеки ден в тази единствено спасителна посока. Аз така си представям нещата. Ако някой знае друг, по-лесен и ефективен вариант, нека да има добрината да ми го каже...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар