Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

неделя, 31 юли 2016 г.

Животът е промяна, а обезкултуряването е огромна опасност



Борбата за културата, интервю с Цветан Тодоров

... Човек трябва да разбира, че живите култури се променят непрекъснато. Само мъртвите култури не се променят. Днес ние сме в състояние да кажем кои точно са определящите качества на византийската култура – но само защото тя е мъртва. Живите култури, напротив, могат да бъдат описани само приблизително, защото те преминават през непрекъснати промени. Но именно това доказва живостта им. Защото животът, това означава промяна...

... И все пак е рисковано да се живее без култура и традиции. Във вашия град, Париж, вие виждате колко лесно е да се изгубят културите.

Да, виждам това при редица имигранти, или, казано по-точно, деца на имигранти. Много често на тях им е отнета всякаква култура. Родителите им заемат във френското общество една много ниска социална позиция. А децата, родени във Франция, не познават нито културата на новата си родина, нито онази, в която са израснали родителите им. Като следствие от това те не разполагат с пространство за вътрешно емигрантство, в което да забягнат. Те са празни отвътре. Но тъй като хората не могат да живеят без някакъв културен код, те създават банди, gangs, групи, в които е изграден някакъв код за поведение. Той им служи като заместител на културата, докато в действителност е резултат от едно обезкултуряване. А обезкултуряването е огромна опасност. Тя води до загрубяване, тя прави така, че хората изпадат извън всякакви обществени връзки, с изключение на ония на тяхната малка група. Ето защо е нужно да се прави всичко възможно, за да могат те да възприемат културата на обществото, в което живеят...

... Защото кои са нещата, на които се основава един диалог? На първо място, на разбирането, че самият аз не притежавам пълната и чиста истина, и че моят партньор в разговора не греши във всяко едно отношение. И ако човек все пак мисли нещо подобно, то изобщо не е нужно да се започва диалог. Не, при един истински диалог трябва да се изхожда от това, че отсрещната страна също има неща за казване, които заслужават да бъдат изслушани, и че аз съм в състояние да проследя аргументите й, поне отчасти. Същевременно обаче трябва да се приеме, че ние няма да бъдем в състояние да се споразумеем по всички точки. Трябва да приемем, че определени хора, в определени времена, не мислят така, както ние бихме желали да го правят. И въпреки това те си остават хора като нас. (Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: