Понеже тия дни пиша свой проект за иновативно училище (тъй като от години работя по тия проблеми сега просто ми се налага в пределно кратко изложение да кажа най-важното, по тази причина изготвянето на такъв проект за мен не може да е трудно) и в тази връзка ми хрумва следната интересна аналогия:
Защо човек има два крака, две ръце, две очи и пр.? Най-вероятно е за по-голяма сигурност, природата се е погрижила да ни осигури сигурност. Можете ли да си представите да ни се налагаше да ходим само с един крак - или пък да сме направо без крака, да пълзим като змиите? С два крака обаче походката ни е сигурна и стабилна.
Нещо такова би следвало да осигурим и на личностното развитие на младите: освен достатъчно знания и умения като специалисти в дадена област (професионална реализация) те трябва да са развити и в личностно и духовно отношение, да имат подобаващите ценности, да бъдат добри граждани, да умеят да участват, да се вграждат в демокрацията и да бъдат нейна опора. Това са именно двете страни и тук, двата "крака", без които е невъзможно пълноценния напредък на индивида: младият човек трябва да има хубава професия и също така да бъде достойна личност със здрав морал, да бъде добър гражданин на своята страна. Това второ подкрепя първото, първото без второто води до ужасен дефект или недостатък, примерно колко струва да си добър що-годе специалист, ала като личност да си пълен боклук?!
Аз това нещо често съм го казвал на моите ученици, които съвсем убедено понякога ми казват: господине, за какво ни е тази пуста философия в професионална гимназия, ние искаме да станем добри специалисти, това сме избрали, а Вие тук ни занимавате с някаква си там философия, с някакъв си там морал, с някакви си там граждански добродетели? И из им обяснявам именно това, че ако си пълен боклук като личност какво от това, че, да допуснем, си добър специалист в дадена професионална област. И те при едно такова възражение май се замислят. Но в нашите условия възпитателният, личностно-формиращият момент е изцяло пренебрегнат както от училището, така и от семейството. Да не говорим за това, че църквата и религията съвсем са пренебрегнали своите задължения в тази толкова важна посока.
И ето тук промяната трябва да бъде подсигурена. Ще опитам да обоснова такава една теза със съответните конкретни начини, прийоми и средства за постигането й.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар