Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

събота, 23 юли 2016 г.

Във всички възможни светове истинското богатство е точно това - душевното, духовното, самата човечност е най-голямото ни богатство!



От доста време все отлагам да пиша за нещо интересно и важно, по мое мнение: за срещата ми с един преуспял българин, живеещ на Запад, по-специално в Америка. Да, срещнах се с такъв един човек, с който се знаем (само задочно, интернетно) от много години, е, преди няколко седмици се срещнахме (по негово предложение) на живо, реално, в този тукашен наш свят, срещнахме се в кафенето на Народната библиотека в Пловдив. Та оттогава все отлагам да си опиша впечатленията от тази среща, а също така и някои изводи. Вярно, некоректно е от един-единствен случай човек да прави някакви по-глобални заключения, рисковано е, но какво пречи човек да твърди: да, има и такива българи, с такава психика, с такива и такива нрави, нали можем да си позволим поне това?

Всъщност главната причина да не пиша досега за впечатленията и размислите по повод на тази наша среща беше... изричната забрана на моя събеседник да пиша в блога си за срещата ни! Да, той ми забрани да пиша за нашата среща и за нашия разговор, аз му казах, че имам такова намерение, а той ми заяви, че ако пиша, щяло било да бъде неморално от моя страна и не знам си какво. Аз обаче смятам, че като запазя инкогнитото на този човек, като не издам самоличността му, с нищо няма да му навредя, нали така? От друга страна никой не може да ми забрани да пиша в блога си за каквото искам, за каквото смятам, че е нужно и потребно - или пък важно. Разбира се, много странно е че този човек си позволи да ми забранява да пиша как аз съм възприел нашата среща, всъщност то не е толкова странно, колкото е показателно, многозначително е. Хора всякакви, индивидите винаги са интересни, с всичките им странности. Та ето, вкратце ще кажа нещичко за срещата и за разговора ми с този човек.

Първо той ми се представи като много богат, много финансово преуспял човек. Имал не знам си какво имение, не знам си каква къща, с не знам си колко спални и прочие; имал "резиденции" и апартаменти в не знам си колко градове, в не знам си колко столици на не знам си колко европейски страни (освен че живее в Америка, този преуспял нашенец живеел чат-пат и из Европа, примерно в Швейцария). Това, че той счете за нужно да ми се похвали колко много е богат (и това беше една от поантите на монолога му, нашият "разговор", прочее, се състоеше във най-внимателно изслушване от моя страна на неговия продължил близо два-три часа монолог!) е един многозначителен щрих, който наистина говори много. Аз не зная защо е толкова нужно да се подчертава и изтъква че си богат, че си преспял финансово и прочие; нима не е достатъчен самият факт на такова едно богатство, нима съзнанието за богатството не стига, та се налага да бъде гарнирано с постоянни хвалби?! Добре де, дори и да не се е хвалил чак толкова нашият виден и преуспял сънародник, но на мен, в моите уши така ми прозвучаха неговите думи, този главен акцент в неговия разказ ми се наби на очи. Как е живял тук, у нас, в ерата на комунизма, какво и правил, как е заминал и останал на Запад, тия подробности в историята му аз тук, разбира се, няма да казвам и описвам, няма смисъл да правя това. Тия неща толкова не ме интересуват. Е, направих си извода, че е бил, вероятно, добър специалист, успял е да се вгради и в системата на социализмо-комунизма, а на тази база след това е продължил на добра основа своя личен порсперитет и на Запад. Изобщо не съм се интересувал от подробности и не съм правил справки за това какъв е този човек, кое е истинското му име и прочие, за мен е интересно само явление, важна е същината на явлението, така да се рече, е не конкретиката, не подробностите и детайлите. Смисълът мен предимно ме интересува в качеството ми на философ. Човешката страна ме интересува. Истински важното ме интересува най-вече, то за мен има несъмнен приоритет. Ето какво искам да кажа в тази връзка.

Този човек изглеждаше добре външно и физически, беше запазен, въпреки че е вече над 70 години. Особено впечатление ми направиха бляскавите му, идеално поддържани зъби, не зная дали са негови или са изкуствени, имплантирани или кой знае какви други. Американски зъби имаше този човек, не знам дали не са купени за 25 долара в хипермаркета или струват хиляди, ако му ги е правил изкусен зъболекар. Щом е богат, значи зъбите му са скъпи, стига да не е някакъв скъперник. Той сам подчерта, че се облича семпло, че не искал с дрехите си да парадира колко е богат. Имал не знам си колко коли от не знам си какви марки, аз тия подробности не ги запомних. Забравих даже и от колко стаи се състояла "скромната му колиба" (това е негов израз), в която живеел, колко именно бани и спални имала тя - и колко голяма била площта на имението му, и тази подробност ми убягна от паметта. Сам не можел да види края на имението си, да стигне с поглед границите му. Абе богат човек е той, спор в това няма. На моменти ми се появи мисълта - не мога да скрия това, все пак съм психолог! - че има нещо неубедително в цялата тази история, че не се връзват нещата в нея, появи ми се съмнението, че този човек нещо ме будалка, особено що се касае до колосалността на богатството му. Самият факт, че толкова често изтъкваше богатството си, че чувстваше потребност да изтъква това нещо, породи у мен въпросните все по-засилващи се съмнения. Според мен истински богатите хора следва да са по-великодушни, т.е. материалното, финансовото богатство следва да поражда душевна щедрост и великодушие дори. Така аз си представям нещата. Това нещо тук го нямаше. Този човек, примерно, през цялото време на разговора ни (продължил близо три часа!) дори не благоволи да си поръча някакво питие, примерно една проста кока-кола в заведението, в което бяхме седнали, което на мен ми се видя много странно - беше горещ ден, нима този човек не изпитваше поне малко жажда? Защо спести паричките за една най-обикновена минерална вода? - ето това е въпрос, който си заслужава човек да си зададе. Както и да е, не знам защо не си поръча нищо, да оставим това, че не се сети и мен да почерпи с нещо, примерно с една кока-кола, аз сам си бях поръчал едно питие, и толкоз, а все пак той беше предложил срещата, той следваше да си направи устата и поне да предложи, че иска нещо да почерпи. Този факт за мен има голямо значение. Вие си го тълкувайте както си искате. Възможно ли е богат човек да е чак толкова стиснат? - ето този въпрос ако искате също си го задайте, ваша воля, каквито искате въпроси си задавайте.

Е, може би той е устроен така, че не обръща внимание на такива подробности. Негова си работа защо не поиска да пие нещо. Между другото този същият човек преди години, след като още тогава ми обяви колко много е богат, в един момент, по моя инициатива все пак, уж се съгласи да спонсорира издаването на една моя книга. Поиска ми ръкописа на книгата, пратих му го. След два дена той ми заяви, че няма да спонсорира книгата ми по причина на това, че в нея били казани добри думи за... Иван Костов! Аз мигновено му казах, че имам друга книга, която също чака да бъде издадена, в която името на Иван Костов изобщо не е споменато, книгата е чисто философска. Той обаче не се поддаде на моето внушение и ми заяви, че не може да си позволи да спонсорира изобщо каквато и да било книга на автор, който в някои свои книги е дръзнал да напише добра дума за Иван Костов. Прочее, близо една трета от времето на нашата последна среща този човек също отдели на това да изрази лютата си ненавист към Иван Костов. Аз, "костовистът", слушах най-внимателно тази негова прочувствена реч. Само на моменти възразих, когато казваше явно несправедливи неща и неверни факти, но в полемика не влязох. Изслушах го общо взето безмълвно, човекът си облекчи душата, каза си всичко, което таеше в душата си - срещу "злодея Костов". Аз обаче от цялата тази история си направих логичния и психологически достоверния извод, че този човек просто използва фалшив антикостовистки аргумент чисто и просто за да си спести паричките. Просто е размислил как да ми откаже обещаното спонсорство на моя книга, ето, прибягна до този глупав аргумент. Искам да ви кажа, че моето усещане е, че този богат нашенец от Америка просто е патологична скръндза, ако ме разбирате какво искам да кажа. Такова е моето заключение. Такъм извод си правя. Аз мога често да се правя на какъвто си искам, мога да се правя на наивен, на прост, но истински, пълен глупак не съм. Лесно мен не можеш току-така да излъжеш или баламосаш. Толкова по този въпрос. Не вярвам и думичка на тази скалъпена антикостовистка митология на нашия сънародник, живеещ в Америка.

Другият вариант е този човек просто да не е толкова богат, колкото би искал. Или изобщо да не е богат, а просто да ме лъже, че е богат. Да има навика да представя желаното за действително, нищо чудно той да има една такава разбираема склонност, доста разпространена, по моите наблюдения, сред нашата българска природна народопопулация. Да, не ща да кажа, че ме лъже, че е богат, просто този човек има обичай да представя желаното за действително. Да е просто мечтател или фантазьор. Не знам какво постига като се прави какъвто не е, но сигурно има известни душевни концесии от такова едно умонастроение. Негова си работа е какво печели от това да се прави на богат. За мен това е същинска загадка.

Исках да го питам по важния за мен въпрос може ли човек да е успял ако не е постигнал финансов успех, даже по едно време си направих устата да запитам, той набързо ми отвърна, че не, според него не можеш да твърдиш, че си успял ако нямаш финансово или парично потвърждение за успеха си. Не пожелах да споря срещу едно такова крайно разпространено разбиране за успеха в днешно време. Безсмислено е да спори човек по този пункт. Различията тук са непреодолими. Щото този материализъм е трудно да се разклати. Нека да си имат каквато искат вяра тези хора. Хубавото е, че Върховният Съдник в крайна сметка прави така, че всеки човек даже с лихвите си плаща за заблудите. Ето това вече е истински справедливо. Тарикатите не могат да надхитрят по този пункт Бог, колкото и да се напъват. И това, че са безбожници не може да им помогне да прецакат Бог по този точно пункт. Всеки в крайна сметка си получава заслуженото. И ще изпие непременно горчивата чаша.

Ще завърша с ето това. Този човек ми заяви, че чете моя блог от много години, че бил редовен читател и прочие близо 10 години (тази година, през октомври, ще чествам 10-годишния юбилей от създаването на първия мой блог!). Въпреки че не мислел като мен, въпреки че често съм го бил ядосвал, все пак редовно четял блога ми и прочие. И като говореше тези неща няколко пъти по време на разговора ни, този нашенски богаташ все пак не се сети да рече примерно ето това:

- Ангеле, г-н Грънчаров (както иска да се обърне към мен, все ми е тая!), абе, човече, толкова труд си вложил в този твой блог, всеки ден пишеш, ето, чел съм те толкова години, искам все пак да ти направя един малък жест: ето ти тия 50 (или 100) долара, един вид това да е моя отплата за това, че си си развалял очите да пишеш всяка сутрин в тия 10 години, вземи тия пари, човече, като израз на моята благодарност за труда ти.

Или да каже тия думи, или някакви други думи, съпроводени обаче с такъв финансов жест - нали все пак е негова тази философия, че успехът не е успех ако не е финансово подплатен? Не, той, разбира се, не се сети да каже такова нещо и да направи такъм жест, да даде някакви си там келяви 100 долара, които за него са едно нищо - като се вземе предвид колко много е богат той (според неговата собствена лична митология). Той не се сети да каже и да направи това, а аз пък си замълчах по този пункт, защото добре зная, че нещо има морална стойност ако човек сам се сети да го направи, ако друг му го подскаже, то се обезсмисля откъм нравствен смисъл. Аз с това мое писание не искам да подскажа на този човек такава една неподозирана от него възможност, не, не си мислете, че съм способен на такова нещо, просто си разсъждавам - и зная добре, че той като прочете написаното от мен, ще ми се ядоса и обиди много, толкова, че ще изчезне вдън земя за още много години. Както направи след словоизлиянието си против Костов - когато отказа обещаното спонсорство на онази моя книга.

Вие какво мислите по този важен пункт обаче: този наш сънародник дали наистина е богат или само си фантазира в това отношение, а, каква е истината според вас по този пункт? Може ли богат човек да бъде чак такава скръндза, а, какво мислите по този пункт? Не е ли нормално истински богатите хора да не са чак такива скъперници и да имат съответстващо на богатството си великодушие?! Може ли човек с малка, дребна душа да стане богат, ето и този въпрос много ме вълнува, знаете, че пиша книга за забогатяването, ето, имате възможност и вие да допринесете за нея. И още много други въпроси ме вълнуват, но засега спирам с писането - щото просто ми писна да пиша.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави и най-вече бъдете душевно богати - ето това е истинското богатство на този свят! Пък и на онзи. Във всички възможни светове истинското богатство е точно това - душевното, духовното. Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

6 коментара:

Анонимен каза...

Опаа, съдийката във видеото каза интегритет... Дори ти не знаеш кво е, на английски е честност, морална безукорност... Е дотам издържах да глеам фльорцата, мерси и бутон DELETE... Може ли майка ти или всеки среден бълхарин да разбере интегритет ?? Забележителен е напъна на всеки бълхарски простак да шляпа вносни думи (често сам незнаещ точно какво са) за да шашне събеседника колко много знае...

Например спиналния канал - нема вече гръбначно-мозъчен канал, да знаеш от мен... Спинален е, а ти си простак - казва ти марионетката с изцъклени очи от екрана...

Философ ми бил той, егати и простaka руски възпитаник, станал по-рано през деня и хабер от понятие си нема чукчата му кво е спинален и кво e интегритет... (ама хабер знае и насън да го бутнеш, както и оцъклената курвосъдийка)...

Не знам знaеш ли, може да те учуди, но на английски е точно обратното - има много силна отхвърляща реакция към някого, който се опитва да говори с неразбрани и надути думи - веднага скоростно и немедленно го срязват като краставица и това е... Например лекаря ще се старае да ти обясни всичко с най-разбираеми английски думи, но никога няма да те бомбардира с латинизми, макар че ги знае прекрасно...

Е в такива моменти разбираш наистина кво значи Бай Ганьо и че това същество е много самовлюбено, болезнено комплексирано и опасно за околните като мафиот...

Ако не си разбрал това ти не си психолог, ага АIG (a от Вазов насам повтарят като малоумни тая дума и как един не се намери да им каже, че г на турски значи дълга гласна, а не G... Демек (турска дума): ara = аà, а не ага...

Простацииии, кой ви създаде, кой и защо цапате още... Айде падайте под 5 милиона и да ви нема, мършонарод такъв, недостоeн за нищо човешко...

Но велика Русия, ако бех аз немаше да си мръдна пръста за вас и сега щяхте да сте изчезнали в турското море, но де у вас интегритет за да разберете и две думи, патладжани такива (ох, пак турско)...

Само ви наблюдавам прогреса, шматки с шматки, а церебралната кора ви е напълно гладка...

Гладки церебрали такива... Абе вувузели силиконови, да сме по-точни...

Лелеее, как ме разбират теа натовци, мамата си джаса, кат Емил Джасим я джасате, и такъв уелнес инкорпорирате в креатурите си, че просто искам да ви kонгратурирам за прогреса който правите по-рано тази сутрин, ОК?...

Плюкавци...


A. от Австралия

Анонимен каза...

Нещо, което трябва да разбереш с твоя килиен английски, а?...

Клинтън я мразя като смъртта, това е некадърно изчадие, което трябва да мие чинии в кухнята и нищо повече от това да не й се свежда до изкукалия мозък, ОК?...

Мъжа й беше добре, но тя е невзрачна тьотка и съжалявам американците на които чавка е изпила и малкото останал им мозък след дългия работен ден, че да смятат че това изчадие е нещо...

Струва ми се, че я поддържат хора, които прeз живота си са изпили не повече от две чаши бира, лесбийки, избиратели със синдрома на Даун, бълхарски цигани емигрирали в Америка, български шматки емигрирали в Америка, ескимоси, бездомни, работници в екарисаж, работници с трактори на бунище, работници доставчици на пица, руски шпиони, корейски готвачи, арабски християни, работници в андронния колайдер, инженери от НАСА с хемороиди...

Ако изберат тоя боклук, това ще е края на Америка, тая оръфана готварска книга с откъснати страници в паметта ще ги погуби целокупно, за радост на Русия...

Ихааа, Тръмпчо, концентрирай се, молъ та, ОК?...


http://www.msn.com/en-nz/news/world/fact-check-donald-trump%e2%80%99s-speech-at-the-republican-national-convention/ar-BBuE7GG?li=BBqdg4K&ocid=mailsignout



A. от Австралия

Анонимен каза...

Грънчаров как не те е срам да просиш пари от този човек и да го изнудваш да ти даде пари за това че пишеш глупавия си блог! Какво като пишеш, никой не ти дава пари за това, прави си сметка колко ценят хората писанията ти. Явно си много некадърен щом никой човек не се сеща да оцени писанията ти с малка сума пари. Престани да пишеш тогава, нещастнико!

Анонимен каза...

Ангеле какъв морал търсиш у хората, за каква съвест говориш ти не разбра ли че такива неща в днешно време? Голям глупак си ако вярваш че има такива неща в днешно време.....

Анонимен каза...

Как е живял тук, у нас, в ерата на комунизма, какво и правил, как е заминал и останал на Запад, тия подробности в историята му аз тук, разбира се, няма да казвам и описвам, няма смисъл да правя това. Тия неща толкова не ме интересуват

А ТРЯБВА ДА ТЕ ИНТЕРСУВАТ, AIG - ТАМ Е ОТГОВОРА... ТОЯ МУХЛЬО Е МУХЛЬО ИЗЛЯЗЪЛ ОТ BG И СЪЩОТО Е И В USA...

-------------------------

Този човек, примерно, през цялото време на разговора ни (продължил близо три часа!) дори не благоволи да си поръча някакво питие, примерно една проста кока-кола в заведението, в което бяхме седнали, което на мен ми се видя много странно - беше горещ ден, нима този човек не изпитваше поне малко жажда?

>>> Тука ти повярвах, че е богат - те са точно такива...

Обаче глей под мене коментарите...

Това хора ли са според тебе, в тях няма нищо обективно, те са безмозъчни папуаси, атакуват те личностно с лелини глупости... Но това е BG, една лелка, а мъже там няма... Има чукундури и селяндури, простаците описани от Елин Пелин и Чудомир...

A.




Анонимен каза...

Ангеле, човекът, с когото си се срещнал, е бедняк и лъжец. Възможно е дори да не живее в Америка. Пълно е с такива мошеници. Много българи като не умеят да постигнат мечтата си да станат богати се превръщат не само в жалки тарикати и мошеници, но и се отдават на ужасни лъжи. Лъжат така умело, че могат дори самите себе си да излъжат, на собствените си лъжи започват да вярват. И така компенсират провала си. Този нашенец е точно такъв типаж.