"Ламбо" излъга, не цитира коректно, но какво е за комунисто-социалист една малка лъжа, една "лъжичка"?! Верните думи са:
"Който на млади години не е ляв, няма сърце, който на зрели години остане ляв - такъв няма акъл!" (префразирам ги, но оставям точния смисъл).
Думите са на Чърчил и то са казани в негово собствено оправдание, понеже той именно на млади години е лейбърист, а пък после става консерватор. По тази причина в първата си част твърдението му е твърде спорно, Чърчил е намерил да каже нещо, което ще го оневини за глупостта, за безумието, проявено от него самия в младежките му години.
Истината е, че ако млад човек е левичар, то той е решил да поеме по пътя на тарикатстването и на паразитирането за сметка на общността. Тоест е тръгнал по пътя на лъжата, измамата, краденето, паразитирането, общо казано, тръгнал е по пътя на материализма и аморализма. Тази е есенцията на т.н. "ляво мислене" и най-вече на лявото поведение.
Знаем, че някои по този път постигнаха огромни печалби и успехи. Поне цял живот блажено паразитират за сметка на държавата, примерно осребряват малоумието на техните избиратели (примери колкото щеш, да речем таваришч Дмитрич Станишевый, таваришч Гоцэ Первановый и други подобни рублофили).
Така че решително възразявам срещу опитите на дърти аморални левичари като майор Деянов, които сами, прочее, много са се облажили и са спечелили от своя комунизъм, да турят някакъв идеалистичен ореол връз левичарския и социалисто-комунистическия аморализъм-материализъм.
Чак толкова грозно да се лъже не бива, знам, че лъжата е ваша втора природа, таваришчи комунисти, ама вие вече прекалявате!
И тъй, синтетично казано: есенцията на "лявото мислене" и поведение е лъжата, краденето, мошеничеството, тарикатлъка, паразитирането за сметка общността, убиването на личности, ненавистта към свободата.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар