От тържеството по изпращането на учителите от нашето училище, излизащи в пенсия...

По публикацията със заглавие Мили Боже, какво ли ме чака занапред ако не се зафана да мълча от днес нататък като същински кютюк! един човек току-що ме запита "Какво стана???", ето какво му отвърнах:

Здрасти!

Нищо особено не стана. Цял час директорката чете доклад в стил какви големи успехи и постижения имаме. Никой не пожела да се изкаже. Нито да похвали доклада, нито, опази Боже, да критикува. Хората се бяха изморили от слушане на дългия доклад, изпълнен с цифри и поредицата от "успехи". Предстоеше обаче и "тържествена част", изпращането на 6-7 човека пенсионери, учители; директорката вчера с нарочна заповед ги била изпратила в пенсия.

Прецених, че в тази ситуация просто психологически ще бъде глупаво да се изказвам дълго. Взех думата и говорих само две-три минути. Казах, че не приемам такъв доклад, щото в него липсва анализ на същинските, на най-важните проблеми. А е потребен дебат точно по тия проблеми, който все не се случва. Казах, че от пет години се опитвам по какви ли не начини да предизвикам такъв пълноценен демократичен дебат, ала липсва готовност за него. В тоя дух се изказах. Не говорих "конфронтационно".

Директорката заяви, че в моите доклади и предложения била "липсвала конкретика", а имало само общи фрази и прочие. Ако съм се бил изказвал "конкретно", щяло да има смисъл да се води дебат, а по общите проблеми нямало смисъл. В този дух се изказа тя.

И след това отидохме на тържествената част, да изпращаме пенсионерите. Хубаво тържество се получи, излизащите в пенсия ни почерпиха, ние им подарихме грамоти, подаръци и това беше. Хората, достигнали пенсия, държаха кратки речи, произнесоха думи, пълни с мъдрост.

Особено ме поразиха думите на една учителка по английски, която е работила преди време в Китай, тя каза, че под учител в Китай се разбирало "свят човек", нещо като светец, не трябвало да забравяме този възвишен смисъл на "професията", много уместни думи каза тя, пък и всички други, които се изказаха.

Това е. Всички се развълнувахме. Дали някои като мен ще достигнем изобщо до пенсия, ето това е интересно, за това нещо взех да се замислям. Дали не е време да престана да се държа бунтарски сякаш съм "младеж", а дали не е време вече и аз остарея - и да се примиря? Този ли е смисълът на зрелостта, не знам, но ми се чини, че примирение не бива да има - въпреки всичко?!

Толкова за днешния ден. Нищо особено не стана. То какво ли можеше изобщо да стане де... ваканционно настроение ни е обзело...

Хубава вечер на всички желая!

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo