Човекът, който ми написа писмо, съдържащо прочувствен зов за помощ (виж: Една моя крайно рискована провокация с оглед да разбера истината: щото без нея всичко отива по дяволите!) ми отговори на писмото; какво точно ми писа сега-засега не мога да Ви кажа, защото не съм взел съгласието му да публикувам нашата кореспонденция. С две думи казано, той продължава да се оплаква, че животът му се е объркал, че разни хора му пречат да живее и прочие. Само това мога да ви кажа засега, обясних защо. Но какво аз му написах мога да Ви кажа без да се налага да питам никой за това, ето моето писмо до него.
Здравейте,
Аз имам чувството, че Вие вече сте на път да намерите изхода. Варианти винаги има. Млад човек трябва да започне самостоятелен живот - та да се откъсне от унизителна зависимост от родителите си. Вие защо никъде не пишете за това че сте започнал работа, наистина, опитвал ли сте да започнете работа? Работата, каквато и да е тя, ще Ви спаси, нищо друго не може да промени битието на човека както работата. Покрай работата ще придобиете самочувствие, ще си намерите приятели, ще намерите и момиче, ще създадете семейство - така правят всички. И ще излезете лека-полека от тресавището, в което сте се оказал. Просто си намерете работа и ако трябва - квартира, за да живеете самостоятелно. Това е. И упорствайте за да осъществите промяната в живота си. Простете, че Ви давам съвет, нямам това право, не го допуснах, щото долових, че във Вашите размисли и описания липсва този значим момент. Това ме озадачи. Работете, животът без работа отива по дяволите - така е, за това, именно да работи, е роден човекът, така пише и в Библията, нали знаете Божието проклятие на Адам какво е? Ето какво е това проклятие:
"... Проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш."
В пот на челото да си изкарваме хляба - за това нещо сме родени всички ний, човеците. Който се опита да промени това нещо, ще си получи заслужено наказание. Няма как да се промени тази човешка орис и съдба. Да работим - за това ни е даден животът. И от труда си, благодарение на труда си човек може да постигне много, да не кажа всичко.
Това засега мога да Ви кажа. Според мен то е главното. Помислете над думите ми. Ще се радвам да Ви помогнат - защото в тях се съдържа една необходима и спасителна за всички нас, човеците, истина.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар