Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 11 юли 2016 г.

Продължение на дискусията за демокрацията: Защо като сме толкова умни допускаме тъкмо простаци, наглеци и калпави темерути да ни управляват?!




Скарах се на Рашидов и той веднага си посипа главата с пепел, обяви Борисов

Ако Радан Кънев е казал нещо против Вежди Рашидов веднага заставам на страната на министъра на културата, обяви Борисов във връзка със скандала заради отправените критики към промените в Закона за културното наследство в ефира на БНТ и последвалия отговор от страна на министъра на културата, в който той посъветва водещият Георги Ангелов да не иронизира държавата, която му плаща заплатата. А веднага след това Радан Кънев поиска оставката на Рашидов. (Прочети ДОКРАЯ)

Кратък мой коментар: Боко вече не крие тъпата си ненавист си към хората, които недвусмислено го превъзхождат в умствено, да не говорим пък в нравствено, личностно или духовно (културно) отношение. И като Матросов застава на амбразурата да защищава тия, които са на неговото ниво или особено ако са още по-долу от него в тия най-важни отношения.

Това е равностойно на собственоръчно подписана декларация че изобщо не става за управник, а ако пък е станал управник, е признание за това, че такъв управник друго не прави освен да вреди, да нанася поражения. Защото добрият управник се познава по това, че не мрази умните хора, напротив, умее да ги приобщава към себе си и да ги използва - щото те са безценни когато трябва да се вземат решения по най-сложните, най-трудните въпроси, с които е свързано упражняването на всяка една власт. Простият, немислещият управник, разбира се, се обкръжава със себеподобни, с простаци, с нагли чукундури - и по тази причина по никой начин не може да взема верни решения; напротив, той винаги успява да уцели само погрешните решения.

Пример за това нещо е Гоцэ Первановый, близък приятел на Боко и може би негов началник по линия на ДС, на руската "пета колона" - он, горкият, никога в кариерата си не успя да уцели верното решение, винаги заставаше все на погрешните решения. Беше против плурализма, против капитализма, против демокрацията, против частната собственост, против ЕС, против НАТО, беше за АЕЦ и още е, винаги, абсолютно винаги той стоеше и продължава да стои само зад най-погрешните решения по абсолютно всички въпроси! Даже една маймуна да бъде поставена в положение да решава, тя с налучкване уцелва около 50% верни решения; но Гоцэ и Боко са феноменални, те успяват да уцелят към 100% от случаите все неверни, погрешни, глупави решения.

Примерно как Боко не можа да разбере дори и това, че е много по-добре да си мълчи (като царо), вместо да плямпоти пред медиите по всеки въпрос и да се излага?! Царо беше умен поне дотолкова, че да мълчи и донякъде успя да запази трохи от величието си. Боко обаче държи да се осере тотално по всеки един случай, и не само се посира, ами и държи да опръска всички с лайната - като ги фърля собственоръчно в медийните вентилатори (простете за натурализма в изразяването, но се налага, важно е да разберете даже с нюха си какво по-точно си позволява да прави любимецът на целата ни многоумна нация!).

И по този начин успява да постигне пълния резил, тоталното си орезиляване - ама как да разбере това?! Он, милият, си мисли, че е велик, пък нищо чудно да се възприема и за много умен! Това са обаче симптомите на фаталното самозабравяне, вещаещи идещия неотвратим провал на поредния "оправяч", който тайните служби или ченгетата наложиха на тъй наивния в мнозинството си наш малодушен народец.

А малодушието и на народите се изразява в немислене, в неспособност да се мисли. Боко затова е така авторитетен сред немислещото мнозинство у нас: щото и он е точно като тях! Една страна, в която немислещите (простаците) вземат властта и имат пълния контрол над събитията, си подготвя най-мизерна участ.

Мислещите хора у нас обаче донякъде също са виновни защото не успяват да надхитрят простаците - въпреки огромното им числено превъзходство. Непростимо е мислещи хора да допускат чак толкова груби грешки в тази посока. Отдавна простаците и наглеците у нас трябваше да бъдат изтикани от политическата арена и трябваше да си знаят полагащото им се място. Ето хубава тема за размисъл и за дискусия: как ний, мислещите граждани, да помогнем на простаците, на наглеците и на некадърниците у нас да напуснат държавните си постове и да си намерят полагащото им се по природата на нещата място? Предлагам да помислим най-вече за това. Щото от него зависи всичко останало.

Страната ни загива защото не си изпълняваме качествено дълга спрямо нея. А имаме такива шансове да вървим към страхотен просперитет, но ний все ги пропиляваме - докога ще си позволяваме този лукс?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

Проблемът не е толкова в това дали видимите посткомунистически управници са прости или пък културни и интелигентни, а във обсточтелството, че такива или онакива, те са ПОД КОНТРОЛА НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ. Истинските управници в тези страни и без това стоят зад кадър.

А защо в тези страни не се появиха истински антикомунистически сили? - В посткомунистическата „демокрация” няма автентична, организирана политическа опозиция и НЕ СЪЩЕСТВУВА РЕАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ТАКАВА ОПОЗИЦИЯ ДА СЕ ПОЯВИ. Истинските антикомунисти в тези страни несъмнено в частни разговори казват: „Те се преструват, че ни дават демокрация, ние се преструваме, че сме свободни.” Всеки опит да се формира автентична, неконтролирана политическа опозиция бива смазван както направиха Денг и китайската армия на площада Тиенънмън, Илиеску и неговите миньори в Румъния или чрез използването на танкове, както заплаши Младенов в България.

Мен обаче 26 години след промяната ме интересуват вече съвсем конкретни въпроси, които никой не си прави труда да постави, камо ли да изследва. Истината е, че посткомунистическата система отдавна да се е разпаднала, ако не е ръководена зад кулисите с желязна ръка. Общи приказки от рода на „посткомунистическата олигархия“ или „система“ управлява не обясняват много, понеже за да се противодейства, са важни детайлите Затова трябва да питаме: кой в действителност стои начело на България? Къде се намира командният център? Как се вземат решенията в центъра? По какви канали публичните политици-марионетки получават инструкциите си? - и т.н.