Радикална честност: Да променим живота си като казваме истината, Брад Блантън, Превод от английски Гаяне Минасян
Всяко човешко същество копнее за свобода. Но умът се съпротивлява на свободата: тя е негова антитеза. Той се е развил, за да отговори на дълбоко заложената необходимост от сигурност, гаранции, предвидимост и контрол. Постигането им обаче е много по-трудно от създаването на илюзия за тях.
Ние сами сме се изолирали от преживяванията, замествайки реалността с интерпретация за нея. Изобретили сме базисни лъжи относно това какъв трябва или не трябва да е животът, какъв (не) е всъщност – и всичко това въз основа на втълпени ни от други критерии, за които не може да се говори... Компенсираме отегчението си от живота и дълбокото усещане, че нещо ни липсва – а именно неподправените, реални и питателни за душата преживявания – с френетична, компулсивна употреба на храна, алкохол и наркотици. Чрез тях се опитваме да постигнем временно облекчение от затворническия живот между бетонните стени, които собственият ни ум е изградил.
Всички знаят интуитивно, че морализаторските предписания и правилата за добро поведение на религията нямат нищо общо с духовното преживяване, върху което е основана. Как трябва да се държим е въпрос, за който няма готов отговор. Евентуалното доближаване би била идеята да живеем със стръв и охота, пък да видим какво ще стане. Създаваме си правила и ги пробутваме на околните, на децата и близките си, главно за да подсигурим самите себе си.
"Човек се труди, труди, труди и накрая се отказва. Тогава, ако продължи да играе след като изгуби надежда, той става професионалист."
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар