Преди точно две години, бидейки наскоро уволнен от работа като учител по философия и гражданско образование в училището, в което дотогава съм работил цели 14 години, съм имал сили и да се шегувам: това нещо съм го написал на днешния ден през 2014 г., ето, четете, току-що Фейсбук ми припомни този факт:
И какво стана, излязоха ли вече имената на служебните министри? Дали случайно новият служебен министър на просвещението не се казва Ангел Грънчаров? :-) Сигурни ли сте че нема некаква грешка и всъщност аз да съм вече назначен, пък по една чиста случайност още да не го зная?
Няколко пъти представях офертата си на г-н Президента, ако не ме назначи ще бъде много нелюбезно от негова страна все пак... :-(
А премиер г-н Костов ли ще бъде? Щото само той може да се справи с пълната бъркотия, в която управлявалите след него оставиха държавата.
То управляването на държавата не е като да си показваш мускулите пред репортерките на телевизиите - и да им даваш да ги опипат!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
12 коментара:
Ти не можеш да бъдеш служебен, ти си почетен министър на просвещението!
Feodor Ilivanov
Аз съм "министър на просвещението в сянка" :-) В дебела сянка съм, но пък в тия горещини там, под сянката, ми е хубаво: нека да ми завиждат министрите, дето са на припек... :-)
Грънчаров, ти си философ и не си за министър. Спомни си какво е казал за тези неща Епикур - един от уважаваните от Маркс философи на древността.
Radomir Parpulov
Да ама Платон, който аз пък уважавам изключително много, пък е казал, че докато, цитирам, "сегашните царе не се научат задоволително да философстват или пък докато философи не се възцарят, дотогава човеците да не чакат края на злините"... :-)
Ех, Грънчаров, Грънчаров ..., къде си ти, къде е Маркс, къде е Платон, къде е Епикур! (хи)
Radomir Parpulov
И посочените философи не са били министри на просвещението. А Грънчаров просто търси и дава основание за шегата си, в реплика с теб. Която ти възприемаш съвсем сериозно, на нож. Впрочем, когато шегата трябва да се обяснява, тя престава да бъде шега. Кой знае, може един ден твоите потомци и да изучават Ангел Грънчаров!.. И да се червят заради хихикането.
Feodor Ilivanov
Аз само цитирах Платон, не се сравнявах с него. Маркс, между другото, не е философ...
Към Feodor Ilivanov
Мен вече ме четат, тук-там, а един ден може и по-често: http://aig-humanus.blogspot.bg/2016/07/blog-post_630.html А е сигурно, че тия, дето са били министри на просвещението, няма никога да ги четат. И изключение на един, дядо Иван Вазов, но той е тъкмо изключение... :-)
Е, не така приятели. И аз се забавлявам, като се шегувам. Все пак, освен Вазов сме имали доста добри министри на просвещението (каква хубава дума само !!!) Но, Грънчаров не става за такъв, защото иска да прави иновации, реформи, а не да го направи добро и полезно за младите хора. Апропо, Маркс си го уважават в BRD-то и си го имат за читав философ. Това, че Ленин го е чел, както дяволът чете Евангелията, си е друго нещо.(хи). Аз все си мисля, че дядо Епикур е бил по-мъдър със съветите си "да се пазим от високите постове", но Грънчаров като иска да става министър, да става! (хи). Аз отдавна съм под грижите на друго министерство и там си ми е добре.(хи)
Radomir Parpulov
:-) Аз говоря за последните, за актуалните министри на просвещението, тях едва ли някой след време ще чете, а в миналото сигурно сме имали читави. Както и да е, аз се майтапя, че искам да ставам министър на просвещението бе, г-н Парпулов, ако наистина имах такъв мерак, щях да драпам към поста по друга линия, примерно, отдавна щях да съм партийно лице, знаеш как се става министър у Нашенско, нема смисъл аз да ти обяснявам. Но аз не драпам, сам знаеш, за този пост. Но има нещо, на което искам категорично да ти възразя: става дума ето за това твое прекалено волно изказване, че "... Грънчаров... иска да прави иновации, реформи, а не да го направи добро и полезно за младите хора". Аз пък ти казвам, че смисълът на иновациите и реформите е тъкмо образованието на младите да стане добро и полезно за младите. Не вярвам да си мислиш, че смисълът на моите иновации е образованието да стане лошо и вредно за младите! Излиза, че не приемаш моето разбиране за това, че се налага коренна промяна в системата на образованието с оглед да се отговори на нуждите на младите хора и също така на страната - спрямо изискваният на човешкия потенциал на нацията. Но това е голяма тема и сега тук няма как да я обсъждаме. Имаш право да си мислиш каквото искаш, но не е хубаво да ми приписваш чак такива човеконенавистнически мотиви, а именно, че съм бил искал да вредя на младите и прочие. Ако това е твоя шега, разбирам, но ако го мислиш сериозно (знаеш, че някои ръководни другарки го мислят съвсем сериозно), твоя си работа...
Естествено, че те дразня,.Използвам, че пишеш "иновации", "хуманитарно" и други чуждици. Аз много харесвам Балан с неговия стремеж да "изковава" нови думи от старите български такива. Та, хайде да говорим сериозно. Образованието е световен проблем. По него много се спори. На първо място дали да е задължително "всеобщо". На второ - държавни или частни училища. Ако си отговорим на тези въпроси, другите проблеми се решават. Има едно противоречие - на гражданите е необходимо качествено образование, на професионалните политици - не. Аз по този въпрос съм писал и няма да обяснявам защо така мисля. За мене, доколкото съм запознат, в Англия е намерен отговор. В САЩ са стъпили на английската система. Доколкото зная, Швеция също е водеща. Е, защо да откриваме топлата вода? За щастие, за да изградиш едно добро училище, не трябва да се съобразяваш с етноса. Вижте програмите на българските училища в началото на миналия век. Аз съм чел такава за техническите училища и бях направо впечатлен. Баща ми беше завършил Търговската гимназия в Пловдив. Учебникът му по литература (гимназията не е с хуманитарен характер!) беше къде, къде по-добър от моите в гимназията (учих 1954-58 г.) Дайте да стане така, че с тези въпроси се заемат просветени и обичащи България елитни младежи. Те ще възпитат граждани. За това ще трябват поколения, но все някога трябва да се започне!Това министър не го решава. Решават го учители. И както, навремето, те са градили революционни комитети, комитети за съединението и ВМРО, сега те трябва да изгладят не професионални съюзи, а комитети от учители, родители и пълнолетни ученици, които да работят по този въпрос. И не да чакат Миглена Кунева да ги събира в "Арена Армеец", а да се събират, както Българския туристически съюз, на свои си събирания. Така се е работило навремето и е давало плодове. "Въпросът за спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се!" (не съм го казал аз, а такива таланти като Иля Илф и Евгени Петров). На добър час и успех!
Radomir Parpulov
Не, изобщо не ме дразниш, знаеш, че имам много добро отношение към теб. Не знам защо си помисли, че ме дразниш. Аз дано също не те дразня. А в нашите разбирания за качественото образование сигурно ще имаме много близки позиции, ако имаме разминавания, това не е фатално. Но не мога да приема тезата, че аз работя в образователната сфера само и само за да вредя на учениците, такава теза е несериозна, да не говорим за другото. Никога така не бих се произнесъл за разбиранията дори и на най-големия си опонент, на най-лютия си враг.
Както и да е де. Не мога да разбера това, което си позволи да кажеш. Вероятно не се изрази добре, може би не точно това искаше да кажеш, но се получи фактически нещо такова.
А иначе за това, което каза за своята позиция, изцяло приветствам, само дето в наше време такова едно сътрудничество на учителите не се получава. Не мога да разбера защо е така. Не сдружения от учители, а трима учители, които заедно да работят за някаква кауза у нас не могат да си обединят силите (стига, разбира се, да нямат някакъв прагматичен интерес, да нямат някаква облага, тогава на мафиотски принцип са готови да си сътрудничат, но за безкористна кауза някаква - абсурд, това е невъзможно!). За жалост, така е.
Публикуване на коментар