Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

неделя, 21 август 2016 г.

Мой анализ от преди 4 години е публикуван днес в един сайт, с голямо закъснение и други хора започват да осъзнават истините, които им казват философите



На снимката: Ангел Грънчаров и Иван Костов


У нас в резюме преходът може да се сведе ето до това: ченгетата-комунисти крадат и вкарват страната в криза, Костов я изважда от кризата, после ченгетата и комунистите пак вземат реванш, после Костов пак я спасява…

„Тая сутрин, ставайки след новогодишната нощ – моя милост спи малко, три-четири часа са ми предостатъчни да се наспя – рекох да направя първия си политически коментар за 2012 година именно във Фейсбук; ето какво написах там:

…Костов, дали харесва някому или не му харесва, въпреки всичко играе ключова роля в българската политика и досега, пък и за в бъдеще…Аз много съм писал по тия проблеми за случилото се в славните години на епохалния български преход; две книги имам написани и издадени по всичките тия проблеми, в които съм вложил разбирането си. Водел ме е в писането на тия книги един-единствен мотив: истината; не мога да се примиря, че някои сили съвсем умишлено ни баламосват с откровени лъжи, а пък има бол наивници, които се връзват на приказките им.

Могъл ли е Костов, като беше на власт, да стигне „до края“, т.е. да разобличи и да набута ченгетата където им е мястото, да декомунизира и деченгесизира България, та да бяхме стъпили още тогава на твърдия и верния път? А Костов почти нищичко не можа да направи в тая посока; сякаш прояви нерешителност; все едно ръцете му бяха вързани. Защо ли?

Костов имаше през годините на своето управление следния избор: или да действа волунтаристично, да опита да прави „всичко, което трябва“, водейки се от принципа „а след мен и потоп“, или да постъпи умно, съобразявайки се с реалностите, и да направи максималното в рамките на онова, което действителността позволява. Освен това всеки политик е длъжен да прави градация на целите, да преценява кое е истински важно и кое може да почака.

За Костов имаше една главна цел, която той изпълни бляскаво: да тури икономиката на България на пазарни основи, да направи така, че частната собственост да стане водеща, а пък това вече беше решаващата предпоставка България да смени геостратегическия си избор и да се насочи твърдо към западната цивилизация на свободата, към Европейския съюз и към НАТО. Всичко друго трябваше да застане зад тоя същностен стратегически приоритет на управлението му.

Ако Костов беше се захванал да гони вещици, да насочи целия ресурс на властта в друга посока, рискуваше ченгетата да го свалят още на първата година; а те това можеха да го направят, ох, как можеха! Видяхме как едва го изтърпяха в тия 4 години, изтърпяха го защото той водеше сложна игра с тях, а пък после му забиха ножа, спретнаха му преврат, домъкнаха от Мадрид чучелото Симеончо, само и само Костов да не е повече на власт. Но Костов все пак ги прецака проклетите ченгета; отмъстиха му, ама той постигна главното: България е в ЕС и НАТО и има всички условия да бъде просперираща европейска страна! Ако Костов не умееше да мисли стратегически, щеше да си изгърми патроните като Филип Димитров и ченгетата щяха да го свалят още на първата година; България сега щеше да е като Белорусия и като Узбекистан; но Костов е умен и ги прецака; е, за сметка на това ченгетата вече 11 години му отмъщават и го плюят, бълвайки зелена пяна из устата си като чуят името „Костов“. Но победителят е той. Това, че така силно го мразят, е свидетелство за това. Факт. Неоспорима истина. Защо някой друг не мразят толкова ченгетата? А?

Тая ченгесарска напаст е тъй силна и днес, че не може да се пребори и изчисти току-така, с кряскане; тя държи всички лостове; Костов е умен и е знаел това и тогава. Разбира се, е бил приготвил на ченгетата заслуженото, обаче те, за да предотвратят очакваните ги удари, направиха и невъзможното и го свалиха от власт. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР ВЪВ ВЪПРОСНИЯ САЙТ: Първо, като цитирате публикация от моя блог, е редно да сложите линк към мястото, откъдето сте я взели, щото иначе нарушавате правилата. Без линк публикацията ви може да се тълкува като кражба. (Можете да си поправите пропуска, при желание да спазвате правилата!) Второ, не мога да се сдържа да не направя следната констатация: с голямо закъснение и други хора започват да осъзнават истините, които им казват философите! Изводът, който ще си направят разумните хора, е: предпрежденията на философите трябва да се слушат навреме, а не когато е късно.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: