Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 21 август 2016 г.

Работата се върши от онези, които не са станали началници, а пък началниците не правят друго освен да вредят и да пречат



Некомпетентните действия на правителства, на политически лидери, на шефове на агенции и други институции с йерархично управление, имат обяснение: при кариерното израстване човек преминава от позиция, за която е имал компетенции и знания, до нива, за които се изискват различни качества. С встъпването си в новата длъжност, човек автоматично пренася поведенческия си модел от предходната длъжност често крайно неподходяща за новото му амплоа.

Принципът на Питър: За всяка работа на света съществува човек, който не може да я върши. И точно този човек успява да достигне и да остане на тази длъжност.

Откъс от знаменитата книга на проф. д-р Лоурънс Питър “ПРИНЦИПЪТ НА ПИТЪР”

Когато бях малък, ме учеха, че хората над мен си знаят работата. Казваше ми се: “Питър, колкото повече учиш, толкова повече ще сполучиш.” Аз учих прилежно, завърших университета и навлязох в живота, здраво вярвайки в тези принципни положения и здраво стискайки в ръка дипломата си за учител. През първите си учителски години бях доста изненадан, когато установих, че много от моите колеги – учители, директори, инспектори и настоятели – не осъзнават професионалната си отговорност и са некомпетентни в работата си. Като пример: главната грижа на моя директор беше да се грижи щорите на прозорците да бъдат в една линия, да няма шум по стаите и по розовите лехи да не се отпечата нито една ученическа пета. Главната грижа на инспекторите беше да няма засегнати и обидени групи и всичките им отчети да бъдат предавани навреме. По всичко личеше, че образованието на децата е последната грижа на училищната администрация.


Отначало вярвах, че това е специфична слабост на училището, в което преподавах, и поисках да се преместя в друга провинция. Попълних старателно и изпратих необходимите документи. Няколко седмици по-късно обаче молбата с всичките ми документи беше върната! Не, нямаше никаква грешка, всичко беше попълнено както трябва; официалният печат от отдела свидетелстваше, че те са били надлежно получени. Придружителното писмо гласеше: “Новите правила не позволяват Департаментът по образованието да приеме тези документи, ако не са изпратени по пощата като препоръчана пратка, за да се гарантира доставянето им. Моля, изпратете документите си по този начин.”

Започнах да подозирам, че не само местната училищна система има монопол върху некомпетентността. И като продължавах да се оглеждам, разбрах, че всяка организация притежава значителен брой хора, които не могат да си вършат работата. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: